Многостранно споразумение, подписано през 1947 г. В него се включват почти всички държави, с из­ключение на СССР и Китай. Първоначално ГАТТ е трябвало да бъде орган, който е част от Междуна­родната търговска организация, и заедно с Меж­дународния валутен фонд (МВФ) и Световната банка да образува новата международна икономи­ческа система. Но понеже Международната тър­говска организация така и не се учредява, Гене­ралното споразумение за митата и търговията ос­тава да съществува като широк международен до­говор. Според Член 1 всяка страна, подписала споразумението, се задължава да предложи усло­вия на най-облагодетелствана държава в търгови­ята на останалите; Член 3 се обявява срещу диск­риминацията в търговията, като поставя изисква­нето страните, подписали договора, да налагат са­мо вътрешни данъци върху стоките на останалите партньори по договора; Членове 11 и 15 гласят, че количествени ограничения върху вноса са разре­шени, но след консултации с други страни и ако състоянието на платежния баланс ги налага. Пос­тепенно, след серия от преговори в рамките на ГАТТ се постига либерализиране на световната търговия. Повечето спорни въпроси между страните членки са разрешени, с изключение на проблема за субисдирането на селскостопанската продукция. Но може доста да се спори за това дали съзнателните експортни ограничения, които продължават да действат, и изкуственото разделяне на пазарите могат да осъществяват протекция в съвременния свят. За да се повиши ефективността от Споразу­мението, са предложени редовни срещи на минис­трите по търговията на страните членки, както и възлагането на секретариата на ГАТТ на контролни функции по постигнатите споразумения. В момен­та в ГАЛ членуват 107 страни, а други 28 са асо­циирани.

*През 1994 г. Световната търговска организация, наследничка на ГАТТ, бе създадена след успешното завършване на преговорите от Уругвайския кръг.

Английско-български учебен речник по икономика, Доналд Ръдърфорд, ИК Прозорец, 1997

 ECON.BG