The General Theory of Employment, Interest and Money е издадена за първи път през 1936г. и е може би най-забележителното икономическо изследване на XX век. Започва с атака на постулатите на класическата икономика и лансирането на принципа на реалното търсене. Следват множество определения и идеи, както и разсъждения върху склонността към потребление, стимула за инвести­ране, заплатите и цените. В епилога "Общата тео­рия" се обвързва с търговския цикъл, меркантилизма и бъдещата социална философия. Кейнс приема обобщението за своята книга, направено от Харод в писмо от 30 август 1935 г.: "Вашата идея, доколкото разбирам, е най-общo такава — обемът на инвестициите се определя от пределната ефективност на капитала и лихвения процент. Лихве­ният процент се определя от предпочитаната фор­ма на ликвидност и количеството пари. Степента на заетост се определя от обема на инвестициите и мултипликатора. Стойността на мултипликатора се определя от склонността към пестене".

Поддръжниците на Кейнс виждат в книгата му до­развитие на теорията за лихвения процент и в тази връзка изключителното значение от използване на прогнозите, докато критиците му, включително Лукас, не одобряват тона на книгата и решението на Кейнс да използва единствено анализа на елементи като парите и труда и на тази основа да прави обоб­щения за икономиката. Освен това, доста често се подчертава, че тази теория не е "обща", за каквато я обявява Кейнс, че съществен неин недостатък е използването на метода на относителна статичност, поради което се е  наложило доразвиването й по-нататък.