Форум на основните производители на петрол в света, създаден с Багдадската конференция от 1960 г. по инициатива на Венецуела. Целите при създаването на организацията са запазване цените на петрола на равнището им от преди септември 1960 г., искането нефтените компании да поддър­жат стабилни цени, както и поемането на ангажи­мент от страните-членки да не се съгласяват да увеличават своето производство, дори ако някоя от страните не успее да постигне споразумение с нефтените компании. Петте държави, основали организацията, са Ирак, Иран, Кувейт, Саудитска Арабия и Венецуела. Към тях по-късно се присъе­диняват Катар (1961), Либия и Индонезия (1962), Абу Даби (1967), Алжир (1969), Нигерия (1971), Еквадор (1973) и Габон (1975). Съгласуването на политиката на страните в рамките на организация­та става на съвещания, които се организират на шест месеца, както и чрез извънредни срещи. След години на трудни преговори с нефтените компании, които не донесоха на страните износителки на петрол очакваните доходи, шест от стра­ните производителки на петрол по обща договоре­ност повдигнаха цените на продукта със 70 на сто и намалиха с 5 на сто производството си през ок­томври 1973 г. През декември същата година пос­ледва ново повишение на цените с 13 на сто. В рамките на ОПЕК е постигната договореност за поддържане на общи цени и на определени квоти до въвеждането на двойни цени през 1976 г. Про­тиворечията между организацията и нефтените компании принуди ОПЕК да ограничи дейността си преди всичко до фиксирането на цените на петро­ла. През 1981 г. обаче предложените в рамките на организацията цени бяха твърде високи: Саудитс­ка Арабия отказа да се подчини на поредното ре­шение за намаляване на производството, което доведе до поредната война около цените и съот­ветно до намаляване влиянието на организацията.

Английско-български учебен речник по икономика, Доналд Ръдърфорд, ИК Прозорец, 1997

ECON.BG