Според него стоки, които са значително по-полезни, като например водата, имат много по-ниска цена от други, които макар и безполезни, като ди­амантите, са изключително скъпи. Този т.нар. па­радокс е бил познат още на древните гърци, по-специално на Платон. След анализа на Смит в кни­гата му The Wealth of Nations той става популярен като оправдание за разходите по производството, свързани по-специално с труда, а също и като елемент в теориите за стойността. В своите Lectures on Jurisprudence през 1762 и 1763 г. Смит обяснява парадокса с редкостта на скъпите, макар и не особено полезни стоки. Но едва маргиналистите дават достатъчно обосновано обяснение на т.нар. "парадокс", като използват закона за намаля­ващата пределна полезност, както и чрез разгра­ничаване на общата от пределната полезност. Според теоретиците от тази школа водата има висока обща, но ниска пределна полезност, докато при диамантите е точно обратното. Цената е про­порционална на пределната, а не на общата полез­ност, смятат и неокласическите икономисти.

Английско-български учебен речник по икономика, Доналд Ръдърфорд, ИК Прозорец, 1997

 ECON.BG