Помощта на САЩ за шестнадесет западноевро­пейски страни, предложена от генерал Джордж Маршал, американски държавен секретар, която възлиза на 16,4 млрд. долара под формата на икономическа и военна помощ и на заеми, предос­тавени за периода 1948-52г. Тогава Западна Евро­па сериозно се е нуждаела от външна помощ, след като загубва външните си източници на ин­вестиции, търговските си пазари в страните от Из­точна Европа и след като търговията между сами­те западноевропейски страни силно спада. Огром­ният дефицит в европейските платежни баланси през 1946г. наложи спешна американска помощ, която се изразяваше както в кораби със стоки, така и във финансови средства за преструктуриране. Тази помощ е предоставена на страните — членки на Организацията за икономическо сътрудничест­во и развитие, като част от Програмата за евро­пейско възстановяване и е разпределяна от Евро­пейската администрация за сътрудничество.

От приемащите помощта страни се очакваше да следват твърда икономическа политика на конт­рол върху инфлацията, да подържат курса на ва­лутата си на съответно равнище и да модифици­рат вътрешната си политика по такъв начин, че да постигнат външнотърговски баланс. Смятало се, че помощта по плана Маршал ще доведе до преодоляване на световната депресия след Вто­рата световна война чрез предоставяне на амери­кански долари на Европа за закупуване на амери­кански стоки, но недостигът на долари не е прео­долян и количеството на предоставената по пла­на Маршал помощ съвсем не е достатъчно — много повече средства са предоставени след приключването на плана, отколкото в периода на неговото осъществяване. Чрез плана Маршал се е планирало да се създаде нов международен икономически ред, като се свържат Европа, Се­верна Америка и страните от Третия свят. Съеди­нените щати ще купуват суровини от по-слабо развитите страни, които пък ще са в състояние да внасят стоки от Западна Европа. Икономичес­ката катастрофа в страните от Източна Европа след 1989 г. изисква подобна помощ.