Общият оборот на стоки, услуги и финансови транзакции между една страна и останалия свят; терминът се използва за отразяване на този оборот. Ето защо като паричен термин платежният баланс представлява сборът на всички плащания от и към чужбина. Всички плащания, независимо от природата им, се събират без значение дали са търговски или не-като завети или пенсии например; за продадени стоки или извършени услуги; за инвестиции, извършени от държавата, от физически лижа или техните представители.

Платежният баланс обикновено се дели на текущ баланс /current account/ или баланс на плащанията по текущи сделки като продажби на стоки и извършването на услуги и капиталов баланс /capital account/-движението на пари, което не е пряко свързано с търговията, като инвестициите. Текущият баланс се подразделя на стоков или видим /visible/ /често наричан търговски/ и обхващащ движението на стоки и невидим /invisible/ баланс, отразяваш движението на услуги, преводи и доход от инвестиции. Услугите обхващат транспорта, пътническите превози, банковото и застрахователно дело, борсовото посредничество и други дейности; преводите обхващат прехвърлянията на пари по изпълнение на завещания, пенсиите и други нетърговски разплащания; доходът от инвестиции се състои от лихви, печалби и дивиденти от капитали, вложени в чужбина. Капиталовият баланс от своя страна обикновено се дели на дълго- и краткосрочен като първият в свързан с инвестиционния капитал, а вторият-с банковите аванси, търговският кредит и други подобни. Дългосрочният капитал се подразделя от своя страна на директен инвестиционен капитал или капитал, вложен в недвижима собственост за търговски цели или индустриални предпроятия и портфейлен инвестиционен капитал, с който са придобити акции и облигации.

Отчетът за платежния баланс обикновено разделя различните сметни подотчети на баланси или нетни плащания, които се събират в цялостен баланс, обект на балансовото перо /balancing item/, нетните грешки и пропуски или статистическата разлика /statistical discrepancy/, по която се определя нетното изтичане или приток на капитали в държавните резерви. Състоянието на платежния баланс често се нарича "външната сметка" на страната.

Световен речник по финанси; Греъм Банък, Уйлям Мансър, Делфин прес, 1991

ECON.BG