1. Принцип на данъчно облагане, според който лица с равни доходи и еднакви възможности за плащане на данък следва да бъдат облагани с еднакъв данък. Тази алтернатива на данъка върху печалбата е предложена още по времето на меркантилизма, защото подходът изглежда "справедлив". Джон Стюарт Мил доказва, че еднаквото данъчно облагане означава еднаква загуба: това води до двусмислие, поради факта, че загубата може да бъде в абсолютно, пропорционално или пределно измерение. Тъй като загуба всъщност означава загуба на полезност, теорията би могла да бъде вярна, само ако полезността на различните индивиди би могла да се сравнява.
   
2. Отправна позиция на работодателя при преговори за определяне на трудовите възнаграждения в зависимост от финансовото състояние на фирмата.

Английско-български учебен речник по икономика, Доналд Ръдърфорд, ИК Прозорец, 1997

ECON.BG