Данъчно облагане, при което данъчната тежест съответства на обществените средства, получени от всеки данъкоплатец. Този принцип е формулиран за първи път от Хобс, Гротиъс и Локе. По същество се получава размяна ма данъци и услуги между данъкоплатците и правителството. Данъчната система, изградена на този принцип, винаги ще бъде обект на критика, тъй като обществените средства се осигуряват колективно, а данъците се плащат индивидуално. Например ще бъде трудно да се определят таксите. Които всеки човек трябва да заплати за поддържане отбраната на страната, така че да бъдат пропорционални на индивидуалното потребление. Докато липсва по-пълна информация за предпочитанията на данъкоплатците, точното прилагане на този принцип е невъзможно.

Английско-български учебен речник по икономика, Доналд Ръдърфорд, ИК Прозорец, 1997

ECON.BG