Японска практика, според която на работника се предлага заетост за цял живот, когато той постъ­пи във фирмата направо от училище или от уни­верситета. Тази практика възниква през 50-те го­дини, когато много от фирмите изпитват остър недостиг от работна ръка и се стремят да си оси­гурят трайно персонал. Постоянната заетост се из­ползва рядко от малките фирми и обикновено е насочена към мъжете, а не към жените. Според тази система всички работници, с изключение на висшия управленчески персонал, се пенсионират на 55 години.

Английско-български учебен речник по икономика, Доналд Ръдърфорд, ИК Прозорец, 1997

 ECON.BG