Водене на преговори между страни с различни интереси с надеждата за постигане на споразумение, което може да бъде под формата на компромис или резултат от победата на една от страните. Ако не се стигне до споразумение, е възможно възникване на конфликт. Това е метод на координиране на икономиката, който е алтернативен на планирането, въпреки че даже и при централното планиране управителите на различните предприятия се договарят с правителствените органи за разпределението на стоки и услуги.

Английско-български учебен речник по икономика, Доналд Ръдърфорд, ИК Прозорец, 1997

ECON.BG