Ос­нов­ни­те ръ­ко­вод­ни по­ло­же­ния при про­па­ган­д­но-рекл. дей­ност, ко­и­то се оп­ре­де­лят от същ­ност­та и осо­бе­нос­ти­те на рек­ла­ма­та ка­то ка­те­го­рия на сто­пан­с­кия, кул­тур­ния жи­вот и от фун­к­ци­и­те й. Ми­шел Дю­боа (La Publicite en question, р.85) из­б­ро­я­ва прин­ци­пи­те за ед­ноз­нач­ност, кон­вер­ген­т­ност, сво­е­в­ре­ме­ност, кон­фор­ми­зъм, пер­со­на­ли­за­ция, иден­ти­фи­ка­ция, убе­ди­тел­ност, връз­ка с кон­тек­с­та, оп­ти­мал­но мно­гос­ло­вие и пр. Ав­то­ри ка­то Ха­ролд Бра­ун, Джон Бе­нет и др. свър­з­ват П.р. с пра­вил­но­то осъ­щес­т­вя­ва­не на раз­лич­ни рекл. фор­му­ли. П.р., по ко­и­то се во­ди дис­ку­сия, са: съ­щес­т­ве­ност­та, дейс­т­ве­ност­та, ком­п­лек­с­ност­та, ди­фе­рен­ци­ра­ност­та, ак­ту­а­л­ност­та, ед­ноз­нач­ност­та и др.; те про­и­з­ти­чат от ос­нов­ни­те П.р. и имат техн., а не ос­но­во­по­ла­га­що зна­че­ние.

Реклама и насърчаване на продажбите; проф. Доганов, доц. Дуранкев; С-я; 1995