Основна теория на инвестициите, според която количеството чисти инвестиции за даден период от време е числена апроксимация на количеството капитал, необходими за производството на единица продукция, умножен по изменението в дохода. Един от най-ранните автори, които използват този принцип, е Афталион-в Les Crises periodiques de surproduction (1913). Принципът на акселерацията е използван още по-явно от Лундберг, Харод, Самюелсон, Хикс и Годуин в техните уравнения на инвестициите. Основният принцип е изразен с уравнението

I=αΔ Y,

Където: I са чистите инвестиции за годината t, [alfa] е коефицент на акселератора, а [delta]Y е годишното изменение на дохода. Този принцип е модифициран, за да се вземе предвид влиянието на различните периоди от време върху изменението на дохода и наличието на ексцендентен капацитет:

I=α Δ Yt-1,

Където: α Δ Yt-1 е изменението на дохода през предишната година;

I=α Δ Yt-β Kt,

Където: β е частта от ексцедентен капиталов капацитет, а K е основният капитал за годината t.

В комбинация с мултипликатора, максимумите и минимумите акселераторът има съществено значение при обяснението на бизнес циклите и играе важна роля в моделите на Харод и Домар.

Английско-български учебен речник по икономика, Доналд Ръдърфорд, ИК Прозорец, 1997

 ECON.BG