Хората прекарват твърде много време, взимайки или опитвайки се да вземат нещо от някой друг. С тази мисъл на П.Дж. Хил основателят на Института за пазарна икономика (ИПИ) Красен Станчев откри форума "Ще успеят ли строгите икономии да спасят Европа?".

Станчев очерта проблема с излизането от кризата, като се намалят функциите на държавата, а икономиката бъде оставена да работи максимлно свободно. Според него през последните десетилетия от XX и началото на XXI век ролята на правителствата се увеличава, нещо което не се е случвало по-рано, а в същото време икономистите не виждат какъв е смисълът от това. "Тайната на вземането на пари е обещанието да се дават пари”, това според Станчев е една от основните причини за силната намеса на държавата.

На същото мнение бе и Марк Клугман, автор на речите на американските президенти Роналд Рейгън и Джордж Буш - старши. Той е експерт по икономически реформи, съветва правителства по света за създаването на LEAP зони, специални полу-автономни юрисдикции, с цел повишаване на икономическия растеж.



По отношение на общите разходи на правителствата, както става ясно от графиката, в момент на икономически възход те са най-малко и точно в ситуацията на тежка икономическа криза след 2008 година започват да нарастват с големи темпове. 

Според Станчев икономическите мерки и фискалните ограничения заради кризата в Европа невинаги означават големи съкращения на разходите.

Така например, ако през 2002 година Франция е отчитала 816 млрд. евро правителствени разходи, то през 2011 г. те скачат до 1.1 трл. евро, Италия през 2002 е отделяла 613 млрд. евро, а през 2011 - 788 млрд. евро, Великобритания през 2002 г. дава 442 млрд. евро, а през 2011 разходите скачат до 739 млрд евро.

В същото време страните, които в момента са най-засегнати от кризата - Испания и Гърция, през 2002 г. са отпускали по 70 млрд. евро, докато през 2011 г. разходите на Испания скачат до 469 млрд. евро, а на Гърция до значително по-малко - 108 млн. евро.

От всичко това е видно, че фискалните ограничения не са най-важният фактор за излизането от кризата.

Същото може да се каже и по отношение на държавния дълг. Страните, които стоят най-стабилно през тази криза и които разчитат на гъвкавата си икономика, невинаги са с много малък държавен дълг. Изключение тук, разбира се, е Гърция, заяви Красен Станчев.

Марк Клугман пък акцентира върху това, че за ръста на една икономика големината на държавата няма значение. Според него малките държави са не по-малко конкурентни на големите страни. Според икономиста трябва да се признае, че икономиката на България не се развива зле и досега върви в правилната посока.

Това, което според него трябва да се направи, е да се намали административната тежест и да се подобри правосъдната система. Освен това е много важно и да се поддържа политическата стабилност в страната. Необходимо е непопулистко правителство, което е подчинено на закона.

Според Клугман акцентът на държавата за излизане от кризата трябва да бъде върху частното инвестиране (външните фирми).

Георги Саракостов, който има над 15-годишен опит в областта на данъчното консултиране и оглавява направленията Корпоративно данъчно облагане и Косвени данъци в Делойт, заяви по време на форума, че монетарната политика, водена от някои държави, е причината за кризата в момента.

Тъй като правителствата са направили пропуски именно в регулацията на тази политика.“Свободният пазар не е този, който не допуска грешки. Въпросът е, какво се случва след това”, допълни той.