Гъвкавите форми на заетост, в т.ч. и работа от разстояние, се прилагат в българските предприятия, но все още не са достатъчно популярни. Изследване на Агенция "Естат" и Центъра за икономическо развитие (ЦИР) показва, че има добри перспективи за тяхното по-широко разпространение. Мениджърите все още не са достатъчно информирани за тяхното регламентиране в законодателството, но имат готовност да приложат тези форми на заетост, като отчитат ползите от тях.

Изследването е проведено сред представители на работодателите и работниците в български предприятия. Основната част от фирмите, участници в проучването, са регистрирани в София. Останалите области, които имат представители, са Варна, Бургас, Велико Търново и Хасково.

Според мениджърите, трудовото законодателство уреждащо гъвкавите форми на заетост, не създава проблеми. Въпрос на избор е сключването на безсрочен или срочен трудов договор. В същото време на въпроса дали познават спецификите на нормативната уредба в областта на гъвкавите форми на заетост – 70 на сто от работодателите отговарят отрицателно. За Националното споразумение между представителите на синдикалните и работодателските организации за прилагането на дистанционна работа не са чували две трети от респондентите, а една трета знаят, че има такова, но не са запознати в детайли.

Предимствата на гъвкавите форми на заетост се оценяват в достатъчно висока степен: разширяване на кръга от кандидати за дадена позиция, намаляване на стреса, по-висока продуктивност, понижаване на офис разходите. Според участниците в анкетата ефектите от прилагането на тези форми на заетост са достатъчно значими за фирмата: по-ефективно се използват човешките ресурси, повишена е мотивацията на служителите, оптимизирани разходи за труд, повишена ефективност  и производителност, намаляло текучество.

Същевременно мениджърите имат своите опасения при прилагането на тези форми на труда главно поради: рискове от сигурност на информацията, затруднено управление и комуникация с персонала, слаба информираност за нуждите от квалификация и обучение. Според тях основното качество, което служителите трябва да притежават за да работят от разстояние, е самодисциплината. Добрата мотивация и умението за разпределяне на времето са в основата на способността на служителите да се справят успешно със задачите си.

На въпроса какъв процент от служителите биха включили в такива форми на заетост – отговорът е средно 53 на сто. Около половината от запитаните смятат, че за въвеждането и прилагането на гъвкави форми на заетост размерът на фирмата е без значение.

Изследването показа, че и работниците в предприятията също имат позитивна нагласа към гъвкавите форми на заетост, независимо, че и те не са достатъчно информирани за тяхното регламентиране. Готовността им за участие в гъвкави форми на заетост е налице. В редица случаи те имат по-голяма мотивация за мобилност, както и да не губят време за пътуване до работното място. Същевременно работниците са убедени, че няма да се намали ефективността на работата им.

Анализ на резултатите от изследването сочи, че и работодателите, и работниците имат нагласата  за по-широко прилагане на гъвкави форми на заетост, в т.ч. и работа от разстояние. Все пак, работодателите са по-резервирани и предпазливи към тях.

Според участниците в проучването гъвкавите форми на заетост имат важно значение за повишаване на заетостта, нарастване на ефективността на пазара на труда и оттук за повишаване на конкурентоспособността на предприятията и икономиката като цяло. Това става най-вече чрез въздействието им върху производителността в предприятията и нейното нарастване, което се постига чрез:

• повече възможности за откриване на нови работни места;
• преструктуриране на работните места (особено в малките и средните предприятия) при значителна икономия на разходи за наем на големи офис площи; за транспорт на работниците и служителите; за паркиране;
• намаляване на недостига от определени категории специалисти - източниците на свободна работна ръка вече не са ограничени в даден географски район или дори държава, което води до увеличаване на достъпа до по-квалифицирани работници;
• намаляване на съкращенията при преместване на предприятието в друго населено място - работодателят може да предложи на работниците и служителите, които не желаят да се преместят, дистанционна работа;
• спестяване на времето, изгубено за пътуване до работното място, на неудобствата и стреса;
• по-висока ефективност на служителите, вследствие повишената степен на доверие, отговорност, автономност на решенията;
• повишаване на производителността - гъвкавата работа позволява на определени служители да увеличат производителността си, като им се дава възможност да работят според предпочитанията си - например работа у дома, което им позволява по-добра концентрация;
• намаляване на разходите при кризи - работата не се нарушава при лошо време, наводнения, пожари, сигнали за бомби, стачки и транспортни аварии;
• разработване на нови продукти и услуги, посредством методите на гъвкавата работа.

*Подборът на областите, участвали в изследваето, е базиран на степента им на икономическо развитие. 20 на сто от анкетираните фирми имат офиси и подразделения в страната, а някои дори в селата.

Работодателите, които са взели участие в изследването, имат висока образователна степен – 86 на сто  са „магистри“, а останалите – „бакалаври“. Близо една втора от тях са собственици на фирмите, а останалите са мениджъри със стаж във фирмите между 2 и 7 години. При избора на фирми според вида на дейността им разпределението е както следва: консултантски фирми – 26 на сто; счетоводни къщи – 26 на сто; софтуерни компании – 20 на сто. Включени са и архитектурни бюра, интернет портали, общинска администрация. Изследвани са микро предприятия /до 9 души заети/, малки предприятия /от 10 до 49 души заети/, както и средни и големи фирми. Разпределението е представително съобразно картината на икономическата заетост в страната.