Книгите: Пазарът, авторите и обществото - II част

14.11.2011 | 17:00
по статията работи:
Българите не са спирали да четат. Някои от тях не обичат съвременна българска литература, други пък предпочитат електронните книги. За тези тенденции в нашето общество ви разказваме във втората част на анализа ни
Книгите: Пазарът, авторите и обществото - II част

Автори на статията:

Петя Бързилска ( p.barzilska@econ.bg )

Теодора Пенева ( t.peneva@econ.bg )

Александър Димитров ( a.dimitrov@econ.bg )

По-долу ще прочетете втората част от анализа на тема: "Книгите: Пазарът, авторите и обществото". В първата част от материала ви представихме мнението на издателите, търговците и разпространителите на българска литература. Тук може да откриете мнението на писателите и читателите, както и да прочетете за една позитивна инициатива в подкрепа на българската литература.

Основните въпроси, които ни интересуват и на които се опитваме да дадем отговор, са: Чете ли българинът и ако да - какво? Кои са факторите, които влияят върху създаването и разпространението на модерна българска литература и върху налагането на един или друг български писател? Какво е бъдещето на книгите в днешните модерни, "интернет-обусловени времена"?

----------------------------------

А как стои въпросът при авторите?

 

За коментар по темата ни потърсихме мнението на двама млади автори, реализирали се в различни литературни направления и жанрове.

Стефан Кръстев е поет, писател и публицист, по-известен в блог пространството. Първата му книга - "За една нежна душа", излиза през 1992 г. в съавторство с Йордан Матеев. Сборникът му с разкази "Бяс и рози" от 2006 г. е първото му самостоятелно издание. През последните три години издава книгите си в електронен вариант.

Милена Николова посещава в продължение на осем години литературния клас на сливенската поетеса Евгения Генова. Има зад гърба си две стихосбирки - "Любов по време на дъга" и "Сълзи в джобовете". Освен стихове, пише разкази, есета, приказки - не обича да се ограничава в една форма. От 2008 г. е член на съюза на българските писатели.

Защо се допитахме до авторите?

Измежду всички звена и елементи, които са част от механизма на създаването и функционалното обособяване на една книга, безспорно най-голямо значение, освен читателя, има авторът. Неговата роля в оформянето на крайния търговски продукт, какъвто всъщност е книгата, се свежда не само до собствените му идеи, нагласи и творчески усещания. Не опира и само до усърдния труд, който влага. Авторът трябва преди всичко правилно да прецени какво и от кого се купува.

И тук в повечето случаи се откроява едно противоречие. Масовизацията през последните години създава псевдоусещането за култивиране на човешката потребност от четене в един общ типизиран вкус към литературата. Това е в разрез със стремежа на всеки автор да бъде уникален сам по себе си, претворявайки и впоследствие - излагайки пред читателите си своята крехка душевна същност. Така авторите придобиват нагласата, че ако пишат по начина, по който биха се чувствали най-добре и "най-себе си", ще се радват на твърде ограничена аудитория.

169042_1588887957966_1108854771_31332428_7463776_n_456"Популярността има малко общо с качеството", казва Стефан Кръстев (на снимката вляво). "То е препоръчително, но не и задължително. Поне в настоящия момент. Качеството е въпрос на желание и на вътрешна необходимост". Той добавя, че много би искал произведенията му да стигат до хората, които именно биха го оценили и биха стигнали до "душата му".

"Оттук нататък зависи единствено с колко средства разполага с човек", продължава той. Така става ясно какво е другото, което меко казано им създава неудобство в процеса на писане.

Милена Николова споделя: "За издаването на една книга са необходими финансови средства, които трябва да похарчиш и да не очакваш да си възвърнеш". С други думи, пишеш книги, само ако можеш да си го позволиш.

Няма по-прост механизъм от този на икономическата възвращаемост на интелектуалния труд, какъвто сам по себе си е писането на всяко произведение. Издаваш - хората четат/хората купуват - възвръщаш инвестицията си и дори си на печалба. И съответното: издаваш - хората не четат/хората не купуват - писането на книги остава едно скъпо хоби.

На въпроса дали причината българите да четат по-малко (или, по-точно - да купуват по-малко книги) е в това, че изданията им идват твърде скъпи, Милена отговори, че за читателите книгите са хиляди пъти по-евтини, отколкото за автора. Преди всичко, авторът я създава в определен тираж, а не за читател. Според нея не цената спира хората, а по-скоро липсата на интерес и време.

"Няма да забравя беседата на моя преподавател по американска литература - Йордан Костурков (който също е съвременен български писател). Тогава той ни каза, че си купува и чете английски книги на старо. Отстъпката от цената е доста голяма, а съдържанието е все същото", разказва младата авторка.

Финансовият аспект е основна предпоставка на едно набиращо сила явление - електронното издаване. След като кризата нанесе сериозен удар по джобовете на хората, те започват все повече да се замислят преди всяка покупка. Друг фактор е пренасищането с възможности и информация, които ти вменяват чувството, че ако нещо няма вид, какъвто на теб би ти харесал, то положително нещото ще може лесно да бъде намерено някъде другаде под друга форма и най-вече - с друга стойност.

Всичко това изисква естественото обособяване на една съвсем нова ниша за споделяне на интелектуални продукти. И предвид факта, че през последните 20 години всичко подлежи на електронизация, онлайн изданията не са нищо друго, освен "новият фасон" на добре познатите ни пространствено "реални" книги.

249249_2082698719993_1967949_n_390"Както вече забелязваме, хората предпочитат да носят book reader със себе си докато пътуват, отколкото книгата в истинския й хартиен вариант. Някак по-компактно е да сложиш това устройство в дамската си чанта. Хората четат, докато сърфират в интернет, което също е вид четене", споделя Милена (на снимката вляво).

Тя добавя, че електронните книги са икономически по-изгодни. Освен това могат да стоят задълго в мрежата и не е нужно да мислиш за физическото им разпространение и съхранение.

Стефан Кръстев е стигнал до този извод преди няколко години. "Електронният вариант е бъдещето", категоричен е той. Сигурен е, че макар в момента хартията да е предпочитан носител, тя много скоро ще отпадне напълно. Най-вече, защото са ограничени природните ресурси за него.

Причината да избере електронния вариант за книгите си все пак е липсата на средства, които да вложи в хартиен. Първата му онлайн книга излиза "от печат" на 22 май 2009 г. Тя представлява сборник с афоризми под заглавието "Светли мисли за черни дни".

Наскоро беше представена книгата му "За книгите и хората", чието електронно издаване е завършек и синтезиране на събиран с години труд. След като на Стефан е поверена рубрика в сайта Bukvite.bg, там всеки понеделник излиза негова публикация. Докато собственикът не решава да събере най-доброто от колонката в книга. Така се появява една "своеобразна изповед на един човек, преминал през много социални стъпала на живота (...), но му е останала любовта към книгите".

Още едно обяснение на явлението дава Милена. В работата си с млади хора тя е установила, че те все повече четат класическата българска литература по задължение. Причината е, че те са много откъснати от времето, в което тя е писана, и им е все по-трудно да си представят героите и събитията в нея. Липсват им и комплексни знания. Така те идентифицират съвременната българска литература с класическата, която им се струва леко архаична.

"Ако литературата не им върви или учебникът по литература не им харесва, учениците смятат, че е същото и със съвременната литература. А тя е различна - актуална, гъвкава, наситена със съвременна лексика и жаргон", споделя Милена.

Каква е нагласата на читателите?


От голямо значение обаче и за авторите, и за издателите, и за книжарите е не коя да е дума, а тежката присъда на читателите.

За масовото потребителско мнение проведохме анкета в района около Ректората на Софийския университет "Свети Климент Охридски". Постарахме се да интервюираме хора, които са различни на възраст и като професионална реализация, и които малко или много имат интерес към книгите. Шестимата анкетирани, които избрахме, ни представиха различни гледни точки и литературен вкус.

Александра, студентка по Международни отношения, в момента чете "Подсъзнанието може всичко" на Джон Кехоу и "Дай ми хиляда целувки" на Петя Александрова. Не обръща особено внимание на съвременната българска литература и чете малко от нея, но говорейки за българска литература като цяло, я харесва. Последно е препрочела творбите на Христо Смирненски. Запитана относно това дали е скъпо да си издател и автор, тя отговаря, че книгите не са скъпи, просто всичко е въпрос на приоритети - а нейният е литературата.

Виктория е студентка по Английска филология и в момента чете "Захир" на Паулу Коелю, придружено от митологични и исторически разработки, което е свързано със следването ѝ. Като автори предпочита чуждестранните, не е запозната със съвременните български писатели, но харесва Димитър Талев и Димчо Дебелянов. Цената на книгите според нея е съвсем нормална, а да си издател не е толкова неизгодно, колкото изглежда.

Лидия е търговец, включително и на книги, и чете, но няма достатъчно време за това. Не е почитател на модерната литература и почти не познава съвременните български автори. Неин любимец е Любомир Левчев. По мнението на Лидия книгите са изключително скъпи, като за това има няколко причини - цената на хартията и нейният скок в последно време, ограничените тиражи, както и надценката от страна на издателите. Да си издател или писател в България е крайно неизгодно според нея.

Жанет е продавач-консултант на книги на старо и към текущия момент чете криминални романи и по-специално Джеймс Хадли Чейс, който ѝ е любимец. Не се интересува от съвременни български автори, но обръща внимание на утвърдените ни класици. Подобно на Лидия, тя смята, че книгите са изключително скъпи и споменава, че немалко нейни клиенти са се оплаквали от това. Застъпва и негативното ѝ мнение относно това да се търси реализация като издател или автор в рамките на българския книжен пазар.

Кристина е ученичка и в момента чете "Под игото", тъй като училищната й програма го изисква, а като странична литература се занимава с "Любов" на Елиф Шафак. Съвременната българска литература не ѝ е особено позната, но е чела "Мисия Лондон", която нашумя преди известно време покрай филма. Мнението ѝ е, че както има скъпи, така има и по-евтини книги, но чуждестранните книги в родните книжарници са със значително повишени цени.

Последният анкетиран от нас е Ермак, който е математик. В момента той чете Том Кланси поради интереса си към този автор и към жанра като цяло. Не се интересува и не е запознат със съвременните български автори, а от класиците предпочита прозата и по-специално Йордан Радичков и Антон Дончев. Според него книгите на родния пазар са скъпи, особено сравнени с равнището на заплатата. Макар и не толкова краен в оценката си като Жанет и Лидия, Ермак оценява като неизгодно да се опиташ да пробиеш като автор или да бъдеш издател на българска литература в България.

main-e-reader_328Различните мнения, главно гравитиращи около твърдението "скъпо е" относно класическите книжни носители - така познатите ни хартия и корици (били те твърди или меки), отново водят към темата за електронните издания.

Потребителите са раздвоени в мненията си относно този не толкова неочакван феномен.
 
"Класиците" (както ние ги нарекохме) смятат електронните книги за лишени от стойност и душевност. За тях като потребители е съвсем друг мирисът на напечатаните страници, разгръщането им под светлината на нощната лампа и шаренията на кориците на различни заглавия, която наднича от личната библиотечка. Всичко това е подведено под определението "няма го това усещане".

На другия полюс стоят "иноваторите" (според нашата класификация). Те изтъкват предимствата на електронните книги, които са по-удобни и сравнително по-евтини. Могат да бъдат навсякъде с нас, стига да се снабдим с електронен четец (или дори с телефон от по-ново поколение). При тях отпада нуждата от торби, раници; от мъкнене на "тухли" хартия, за да имаме достъп до своите любими заглавия. Няма нужда и да се чудим къде да сложим своята най-нова придобивка - дали във вече претъпканата библиотека или в някой ъгъл, където прахта да бъде нейн неизменен спътник.

Именно тази лекота, както и все по-разпростиращото се технологизиране и модернизиране, водят набиращата сили пазарна ниша на електронните четци и издания, която се оказва директен конкурент на стандартните книги.

Единственият по-сериозен проблем за е-авторите е пиратството, което може да позволи свободното сваляне на .pdf файл, представляващ годишния труд на някой писател, без да бъде заплатено за услугата. На този проблем ще отделим специално внимание в друг анализ.

Кой помага на съвременната българска литература?

И не на последно място, за да е пълен анализът, се заехме да изготвим и една странична гледна точка. Допитахме се до една от българските нетърговски организации, занимаващи се с популяризиране на четенето като потребност сред младите хора.

Асоциация "Българска книга" (АБК) е организация, защитаваща интересите на книгоиздателите. Целите й са ориентирани към това да се възроди интересът към четенето и за повишаване на грамотността във всички аспекти на това понятие. Затова се организират локални и общонационални културни събития - семинари, дарения, срещи с български автори и др.

Интервюирахме председателя на АБК Веселин Тодоров. Той сподели, че на самите събития се срещат огромен ентусиазъм и позитивна нагласа, но изглежда това са само частични резултати. Статистиката за общите продадени книги в най-добрия случай отбелязва застой, ако не и спад.

Тодоров ни разказа за международното изследване на грамотността PISA. Според последните резултати, обхващащи и страни извън Европейския съюз (ЕС), България е с едни от най-ниските показатели в Европа. В момента се водят разговори за съвместни начинания с Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН), с които да се постигнат по-добри резултати за страната.

Какво действително четат хората? Според наблюденията на асоциацията българите имат достъп до най-актуалните заглавия - в страната се издават всички световни бестселъри.

Като че ли заситихме глада за всичко, пропуснато през годините на социализма, особено от англоезичната литература. Това се вижда във възраждането на интереса към българските писатели", коментира председателят на АБК. Той добави, че след 2000 година са започнали да пишат много млади автори, като даде за пример Калин Терзийски.

Във финансов аспект в момента има натиск за по-евтини книги, след силните години в периода 2007-2009 г. Средната стойност на единичната покупка в София е спаднала от 21 до 16 лв. С други думи, хората вероятно четат същото количество книги, но търсят по-евтини варианти, като по-рядко и купуват луксозни цветни издания.

Асоциацията се е ангажирала с начинания, които да повишат интереса на младите предимно към новите български заглавия.

Едно такова е провелият се през април тази година "Поход на книгите", в рамките на който се организираха публични четения. В тях участваха популярни лица от културата, спорта и политиката - Томислав Дончев, Тити Папазов, Симона Пейчева, Орлин Павлов, Ненчо Илчев, Силвия Лулчева, Йорданка Фандъкова, Георги Кадиев и много други.

Проектът включваше и информационна кампания за полезните международни практики, както и за тревожните резултати от последните изследвания на грамотността сред подрастващото поколение.


В крайна сметка, едно е ясно - въпреки по-скоро мрачните прогнози, класическите книжни носители ще се задържат на пазара, поне в близките няколко години, и най-вероятно ще са търговски хегемон. Това важи особено много за българското общество, което все още не е навлязло напълно в процеса на книжна иновация, в сравнение с някои други социуми. Безспорно обаче българинът започва постепенно да се пресяга - с кротки темпове, към транзитността и гъвкавостта на електронните четци, сортиращи .pdf файлове със закупени (или не) авторски права, побиращи някъде из мегабайтите си цели библиотеки със заглавия.

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Holiday Inn Sofia A warm "Welcome" to Sofia's newest 5 Star hotel.
Holiday Inn Sofia Добре дошли в най-новия 5-звезден хотел в София.
Интерлийз ЕАД Лизинг на оборудване, транспорни средства, леки автомобили и др.
Резултати | Архив
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
Той: - Обичаш ли футбола? Тя: - Да! - В такъв случай си една крачка пред другите. - Но тогава ще е засада. - Край! Отиваме да се женим!!!
На този ден 13.11   615 г. – Започва понтификатът на папа Адеодат I. 1002 г. – С благословията на крал Етелред II се извършва масово убийство на датчани, живеещи в Англия. 1775...