Специално за Econ.bg

Джонатан Алън е роден през 1974 година. Заемал е различни длъжности в системата на британското Министерство на външните работи, където постъпва през 1997 г. Бил е директор на отдел "Източна Африка и регион на Големите езера" (2009-2011 г.), началник "Анализи, информация и комуникация" в Службата по сигурност и  антитероризъм (2007-2009 г.), заместник-директор на отдел "Международни отношения" (2006-2007 г.). В периода 2003-2006 г. е  работил в Постоянното представителство на Обединеното кралство към ЕС в Брюксел като говорител на представителството по време на британското председателство на ЕС през 2005 г.  Женен е за Елизабет Патриша Алън. Има едно дете. Посланик е на Великобритания в България от началото на 2012 година.

Акценти:

• Имам три приоритета като посланик на Великобритания в България
• Корупцията е преди всичко икономически проблем, а не проблем с организираната престъпност 
• Трябва да се направи радикална промяна на единния пазар, да се въведат общи стандарти за плащане и защита на потребителите
• Нужен е по-голям евробюджет за иновации, научни изследвания и развитие
• Законът за конфискацията работи във Великобритания, не виждам защо да не работи и в България

Ваше превъзходителство, Вие сте посланик в България от началото на годината. Кои са приоритетите, които сте си поставили през мандата си у нас и как смятате да ги изпълните?

Джонатан Алън:

Доволен съм, че приоритетите ми са еднакви с тези на българското правителство. Основните ми приоритети са три. Първият е грижа за гражданите на Великобритания, които са тук в България. Аз и други посланици се срещнахме с вътрешния министър Цветан Цветанов, за да обсъдим някои въпроси, свързани с туризма. Наскоро посетих Слънчев бряг и Несебър, където се срещнах с представители на полицията, кметовете, хотелиерския бизнес и дискутирахме първо как туристите да не създават проблеми, но в случай, че това стане - с тях да се отнасят добре, за да разбират какво се случва. Вероятно знаете и от собствен опит колко е объркващо, когато имате работа с властите, а те не ви казват какво се случва, чакате с часове и не знаете защо. Моята работа е да се грижа за британските туристи, да съм сигурен, че с тях българските власти се отнасят по правилния начин. Работата на българските власти пък е да привличат много туристи и да се увеличават приходите, така че имаме еднаква цел.

Вторият ми приоритет е благосъстоянието, просперитетът. Тази част ще бъде по-интересна сигурно и за вашите читатели. Основният акцент тук е върху търговския ни потенциал - колко можем да търгуваме помежду си (България и Великобритания). Иска ми се да видя ръст в стокообмена не само в процента на обемите, но и в качеството. Искам по време на мандата ми тук да има увеличение в пазарния дял на британските компании в България и на българските във Великобритания. Това е една от големите ми амбиции.

Не всичко е въпрос на търговия разбира се, важни са също така и икономическите условия, които насърчават растежа, както и добрите икономически политики. Не на последно място става дума и за области, които хората традиционно свързват с прилагането на закона. Например мисля, че до известна степен корупцията и липсата на прозрачност при обществените поръчки са икономически проблем, а не проблем, свързан с организираната престъпност или с механизма за сътрудничество и проверка (Cooperation and Verification mechanism - тази проверка е едно от изискванията на ЕС при приемането ни през 2007 година - бел.авт.).

Когато разговарям с инвеститори, които биха дошли и вложили парите си в България, винаги основният въпрос се върти около корупцията и организираната престъпност. Питат ме: “Можете ли да ни гарантирате, че ще бъде спазен договорът?” или “Можете ли да ни гарантирате, че съдът ще ни изслуша обективно?”. Всъщност не, не мога да гарантирам това, но според мен в момента това е по-вероятно да се случи, отколкото е било преди. Мисля, че България е на правилния път и сега има повече предимства, отколкото недостатъци да се инвестира тук, но все пак не мога да гарантирам нищо. Затова казвам, че за мен това е по-скоро икономически, а не юридически проблем.  

Третият ми приоритет е сигурността. Имам редица колеги тук в посолството - служители на правоприлагащите органи, които работят в тясно сътрудничество с българските си колеги по две причини. Първо, тъй като работим заедно с българската държава, ако тя е заплашена от организираната престъпност, то и Великобритания е заплашена. Второ, тук имаме партньори, с които можем да работим. В много страни по света престъпността е директна заплаха за Великобритания, но нямаме служители на правоприлагащите органи там, не си сътрудничим. Това е така, защото не можем да се доверим на местните си партньори. Нашата преценка е, че в България правителството, местните и националните органи на сигурността, полицията, ГДБОП, ДАНС - всички се опитват да постигнат това, което искаме и ние, и затова можем да работим заедно. По тази причина имаме обща ясна визия и тя е да спрем организираната престъпност. Успоредно с това имаме и общи инициативи в областта на политиката. Сигурно сте запозната, че активно подкрепих приемането на законодателството за отнемане на незаконно придобито имущество. Това е защото вярвам, че по този начин ще се помогне в борбата с организираната престъпност.

Н. Пр. Джонатан Алън. Снимка: Econ.bg
 

Споменахте корупцията. Как според Вас бихме могли да се справим с този проблем?

Джонатан Алън:

Този проблем съществува от много отдавна и засяга всяка част на обществото. Когато бях в Пловдив, имаше скандал, свързан със семейство, което трябваше да плати, за да може техен роднина в болницата да бъде лекуван адекватно. Наясно съм, че това не е необичайно. Мисля, че има редица подходи, които могат да бъдат приложени едновременно. Едно от нещата, които трябва да се направят, е да има постоянно разследване, съдебни дела и присъди срещу корупцията по високите етажи на властта, където се взимат и големите подкупи. Ако тези хора не могат да бъдат осъдени, то защо всички останали да спазват правилата? Второ, трябва да се фокусирате повече и върху изпълнението на тези мерки на местно ниво. Трябва да има по-голяма публичност на това, което се случва. Ако хората вярват, че има вероятност тези, които вземат подкупи, да бъдат спрени, или ако знаят, че когато лекар е хванат с подкуп, след това ще бъде отстранен за две години от работа, те ще имат повече смелост да кажат: „Не, аз няма да дам подкуп или ще уведомя, че ми е поискан такъв”. Но те трябва да вярват, че нещо ще се случи. Друга опция е да се ограничат колкото се може повече възможностите за корупция. Това може да стане например като се въведе електронното управление. То спира подкупите. Например могат да се облекчат процедурите и да се премахнат лицензите за дадени десет дейности. Тогава вместо да стоите и да чакате да ви бъде даден лиценз, и да дадете хиляда лева, за да стане по-бързо, вие уведомявате властите, че започвате дадена дейност и ако искат да ви спрат, те имат едномесечен срок да ви кажат защо. Това е голяма промяна в мисленето.

Корупцията е голям проблем, но не е характерна само за България. Много развиващи се и нови демократични страни имат подобен проблем. Има много добри практики по света, които могат да бъдат приложени и тук. Важно е колкото може повече да се извършва онлайн.

Когато работех по въпросите на корупцията в Африка, понякога хората смятаха, че корупцията е престъпление, при което няма жертви. Това беше особено валидно, когато ставаше въпрос за големи суми, примерно договор за оръжия, или за построяването на училище, магистрала или мост, чиято истинска стойност е примерно 20 милиона лева, а те вземат 25 милиона.

В много случаи, когато парите са толкова много, хората си мислят: „Е, кой ще загуби от това? Това са европейски пари”. За много хора това са просто много пари – толкова, колкото няма да видят накуп през целия си живот. Когато обаче се обясни на обществото, че с тези пари могат да бъдат построени 5 болници, 20 училища или нещо друго полезно, ако се изтъкнат пропуснатите ползи от тези пари, тогава хората ще разберат значението на корупцията, ще се ядосат и ще предприемат действия срещу нея.

Снимка: Econ.bg

Как бихте тълкували стокообмена между България и Великобритания? Какво сме постигнали до момента и какъв е потенциалът на търговските ни отношения?

Джонатан Алън:

През 2008 г. Великобритания беше четвъртият по големина инвеститор в България с 2.5 млрд. евро, които са инвестирани в страната. През 2010 година обаче е отчетен спад от 10%, което е отражение на финансовата ситуация. Като цяло стокообменът ни е нараснал три пъти за последните 10 години. Отчетен е ръст от 22% от 2010 г. до 2011 година.

Но има и нещо друго, и то е важността на лондонското Сити за България. Например ако немска компания доставя стоки на българска компания, тогава е твърде вероятно те да се обърнат към лондонското Сити за уреждането на финансовите въпроси. Така цифрите всъщност са по-добри от официалните. Това частично отразява важността на Ситито за България, Германия и за целия ЕС. Трябва да разглеждаме лондонското Сити като глобален финансов център, който е в Европа. Ако намалим конкурентоспособността му, той няма да се премести във Франкфурт, а просто няма да има финансов център в Европа и ще ползваме този в Сингапур или Ню Йорк.

Второто нещо е, че имаме склонност да работим в едни и същи сектори с едни и същи компании години наред. Вместо това може да се проследи кои са развиващите се сектори в България. В момента много силно се развива инфраструктурата - автомагистралите, например, които са изключително популярни, но също и строителството на железопътната мрежа. Във Великобритания има много добри експерти в тази област. По отношение на управлението на проекти имаме много добри технически компании. Водната инфраструктура е също голяма възможност и е от изключително значение за страната, както видяхме наскоро, когато трябваше да се справите с трагедията с рухването на язовирна стена (става дума за наводнението в село Бисер - бел. авт.).

Често пътувам извън София и всеки кмет, с когото говоря, споменава проблемите, свързани с водата и с водната инфраструктура. Ние също имахме този проблем. Допреди 20-30 години имахме водопроводни тръби от времето на кралица Виктория. Трябваше да ги подновим и да възстановим качеството на услугата.

Енергетиката също е голяма възможност. Британска компания понастоящем доставя 12-15% от българския газ. "Мелроуз рисорсис" (Melrose Resources) добива природен газ във Варна и от компанията имат планове да правят нови разработки на други места. Това е важно за България, тъй като ѝ помага да намали зависимостта си от доставките на газ от един-единствен източник. Не е добра идея суровините да се получават само по един монополен договор, по-добра идея е да се продават суровини с такъв договор (смее се). Възможност има и за газовите интерконекторни връзки с Гърция и Турция, в този смисъл полезни биха били британски компании като международната British Petroleum (BP). Имаме и световни експерти, които биха могли да помогнат.

Голяма възможност за британските компании има и в областа на енергийната ефективност. Освен това налице са и традиционните сектори, в които сме силни - като образованието, например. Посетих бургаското пристанище и мисля, че там също бихме могли да работим заедно. Бихме могли да помогнем с добри експерти. Като островна държава имаме традиции в морското дело. Имаме корабни експерти, както и много специалисти, които могат да помогнат със знания при управлението на конкретни морски системи.

И ако ми позволите да споделя нещо, с което се гордея - Олимпийските игри в Лондон, които са провъзгласени от Международния олимпийски комитет за най-добре подготвените игри досега. Мисля, че това говори много за начина, по който се справяме с големи и сложни инфраструктурни проекти. А в България предстоят много сложни и скъпи инфраструктурни проекти, особено в областта на транспорта и енергетиката.

Н. Пр. Джонатан Алън. Снимка: Econ.bg

Великобритания ще отвори "вратите си" за източноевропейски работници след 2014 година. Това създава впечатление за недоверие към българи и румънци. Кое буди недоверие? Въпрос само на лош имидж ли е това?

Джонатан Алън:

Въпросът не е в имиджа на България и Румъния. Това не е критерий за Европейската комисия. Ние се основаваме на факти. Надявам се, че читателите ви ще разберат, че ситуацията в състояние на световна икономическа криза е много по-различна от това, което е била преди. Силно се надявам европейската икономика да отбележи ръст до 2015 година. Това ще ни позволи да намерим работа за всички българи, които искат да дойдат в Англия, но към момента сме в рецесия. Мисля, че икономиката в Обединеното кралство ще се засили и това ще има своите предимства. Британското правителство предприема сериозни структурни реформи, които ще засилят икономиката. В момента не сме в силна позиция и много мои съграждани са сериозно притеснени. Това са реалните причини за рестрикциите на пазара на труда. Не е защото сме притеснени от българските и румънските граждани. Щастливи сме, че сме в ЕС с вас. Всичко е заради икономиката и отражението й върху пазара на труда. Това, което бих искал да добавя, е, че е необходимо всички, които идват в Англия, да научат английски език. Доста българи говорят много добър английски. От опита ни с други страни, чиито граждани идват в Обединеното кралство, знаем, че един от основните проблеми е с езика и той води до други социални проблеми като безработица, хора, които остават да живеят на улицата, престъпност. Тенденцията показва, че това са хора, които не говорят езика и разчитат на агенции, за да се установят. Българските работници ще са високо оценени заради трудолюбието им, говоренето на езика и доброто образование.

Как може да се избегне “зависимостта” на новоприетите страни-членки в ЕС от по-влиятелните страни. На фона на принципите за равенство в Европейския съюз, България и Румъния се оказват в състояние на непрекъснато “догонване”.

Джонатан Алън:

Да, българската икономика до известна степен догонва другите, но това е защото беше изостанала. ЕС взе решение през 2007 г., че може да приеме България и Румъния, знаейки, че ще има някои опасения за готовността на двете страни. Решението обаче беше взето, за да се изпрати този важен политически сигнал. Затова има и критерии, които трябва да бъдат изпълнени, като Механизма за сътрудничество и проверка (Cooperation and Verification mechanism). Ако говорите с някой хърватин в момента, той ще ви каже, че заради България и Румъния те трябва да отговарят на повече изисквания за влизане в ЕС.

Икономически вие и Румъния се справяте изключително добре. Едно от нещата, които бих казал на бизнеса във Великобритания, е, че страната има много добри макроикономически показатели. Финансовият министър Симеон Дянков изтъква положителните данни за икономиката ви, аз също.

Една от областите, в които очевидно има доста недоволство, е влизането в Шенгенското пространство. Това е трудна задача. Правителството на Великобритания ви подкрепя. Смятаме, че можете да изпълните техническите критерии за Шенген. Ние не сме членове на Шенгенската зона (смее се), но се надявам, че вие ще влезете в зоната.

Европа се раздели в политиката си за растеж. Единайсет евролидери, включително и британският премиер Дейвид Камерън, са за икономически растеж, Меркел и доскоро Саркози подкрепяха намаляването на разходите. Коя според Вас е печелившата стратегия за Европа?

Джонатан Алън:

(смее се) Дипломатите и държавните служители са скучни - когато има две крайни мнения, винаги избират това по средата. Николай Младенов каза в речта си по повод Деня на Европа, че Европа се нуждае едновременно и от растеж, и от по-строги мерки, и аз съм съгласен с това. Не може да се намери изход от този проблем, който очевидно е и глобален проблем с доверието в ЕС заради евтините кредити, отпускани в продължение на десетилетие. Просто не може да се харчи повече, но и не можем да продължаваме да казваме, че ограничаването на разходите е единственият изход.

Има много лесни неща, които може да се направят на европейско ниво, за да се насърчи растежът. Едно от тях е свободното търгуване. Великобритания винаги е предпочитала свободната търговия пред протекционизма. Свободната търговия ни прави по-силни, по-развити и по-иновативни, адаптираме се към световните промени. По-слабите индустрии, които не успяват да се справят, отстъпват място на по-силните. Тази година очакваме и подписването на серия от търговски споразумения по целия свят между ЕС и Канада, Япония, Корея и Индия.

Министърът по европейските въпроси на Великобритания Дейвид Лидингтън посети България през февруари тази година за срещи с министъра на външните работи Николай Младенов и президента Росен Плевнелиев. Още тогава двете страни откриха редица области, в които могат да работят заедно. Двустранното сътрудничество се задълбочи още повече при посещението на министър Младенов в Лондон и срещата му с британския министър на външните работи Уилям Хейг. Набелязани бяха конкретни съвместни дейности в областта на растежа – намаляване на регураторната тежест, енергийна ефективност, задълбочаване на Единния пазар, по-специално Единния цифров пазар, иновации и предприемачество, и приключване на ключовите търговски споразумения, които споменах.

Второто е вътрешният европейски пазар, който е най-успешният икономически проект в Европа в световната история. Когато няколко страни се обединят и напълно интегрират вътрешния си пазар, създават чудесни възможности. Заедно отиваме по-далеч.

Между 2005 и 2007 година работех в Брюксел и тогава имаше много интересен дебат. Знаете ли, че има различен сняг във Франция и България? (смее се) Оказва се, че снегът е абсолютно различен, защото по френското законодателство българи не могат да бъдат ски инструктори във Франция. Там ски учителите биват сертифицирани от Френската ски федерация. Очевидно снегът е различен в двете страни. В Италия пък екскурзоводите трябва да са сертифицирани от тяхна институция. Аз съм историк - дайте ми карта и мога да започна да преподавам история, без значение къде. Това са изолирани примери. Трябва да се премахнат тези бариери в услугите, защото ако не успеем да го направим върху малките неща, как може да въздействаме върху големите. Така пропускаме възможността за растеж.

По-големият въпрос е свързан с Единния цифров пазар (Digital Single Market). Дъщеря ми е на девет месеца и расте с iPad. По-спокойна щеше да е за в бъдеще, ако можеше да използва акаунта си в Amazon.com или iTunes в България, защото в момента изискваме големите компании като Netflix да създават отделни търговски дружества във всяка отделна държава на ЕС - това е безсмислено. Електронните писма не се спират на границите на отделните държави, за да изчакат граничарите да ги пуснат. Трябва да се направи радикално преобразуване на единния пазар, да се въведат общи стандарти за плащане и защита на потребителите. Мисля, че към момента едва 10% от електронната търговия e трансгранична, което е нищо. А това би дало и огромно предимство и за България с високоскоростния широколентов интернет, техническите експерти, по-евтината работна ръка и пр.

Иновациите също не бива да се пропускат. Много малка част от бюджета на ЕС се инвестира към момента в иновации. В ЕС, както и в България, твърде много отива за селското стопанство. Когато 40% от евробюджета отива в 2% от икономиката, се пораждат някои въпроси. Бъдещият бюджет трябва да се фокусира върху иновациите.

Предоставянето на ресурси, данъчни облекчения, инфраструктура за компаниите, които инвестират, а също и улесняване на партньорствата за научни изследвания и достъпа до фондове за научни изследвания  - това са важни неща, които могат да бъдат направени.

Има още нещо, което според мен е добре да се направи на европейско ниво - да се дадат повече пари, по-голям евробюджет за иновации, научни изследвания и развитие. Харесвам фермерите, не ме разбирайте погрешно, но са нужни повече пари за развитие и инфраструктура.

Снимка: Econ.bg

Заедно с група посланици, включително и този на САЩ Джеймс Уорлик, се обявихте в защита на преработения Закон за конфискацията. Проектът в момента е доста критикуван, как мислите, ще проработи ли?

Джонатан Алън:

Имаме такъв закон във Великобритания и той работи. Ако говорите с полицията и Агенцията за тежката организирана престъпност, ще ви кажат, че това е едно от най-важните неща, които могат да се направят.

Мотивът на организираната престъпност за извършването на престъпления е да прави пари. След това те реинвестират парите отново в други престъпления. Очевидно ключът тук е да им се отнемат парите. Всеки път, когато се водят съдебни дела във Великобритания, се опитваме да отнемем парите на престъпниците. Понякога успяваме, но когато не успеем, тогава образуваме гражданско производство. Гражданското производство не се използва често, защото е много трудно, струва много скъпо и изисква много информация и разследване. Освен това и съдът трябва да бъде убеден да го приложи, особено в отсъствието на наказателна присъда. Ето защо се използва само срещу големи престъпници, в противен случай усилията и разноските не си заслужават. И това е разбираемо. Много е сложно да се докажат обвиненията в съда срещу тези, които са високо в престъпната йерархия, защото те внимават много да не бъдат пряко свързани с някое престъпление.

Това е опитът ни във Великобритания и не виждам защо този закон да не работи и тук в България. Мисля, че обществото се притеснява какво ще се случи, ако тази комисия започне да се занимава не с организираната престъпност, а с обикновените хора. В закона има много предпазни клаузи. Всъщност те са толкова много, че това ме притеснява. Мисля, че България може в крайна сметка да постъпи по начина, по които постъпи Великобритания. В началото законът при нас имаше твърде много вратички и предпазни клаузи. Но се оказа, че така законът не работи и по-късно това бе поправено. Няколко неща биха могли да успокоят вашите сънародници. Първо, не са много българите, които имат собственост за над 250 хил. лв. над доходите си. Второ, мисля, че във всеки отделен случай трябва да има заведено съдебно дело. Трето, трябва да се докладва в парламента всеки случай, когато се отнема имущество, като се дават и имената на съответните хора. Така всеки може да види, ако законът не се използва по предназначение.

Смятам, че най-важната стъпка в момента за правителството е да назначи петчленната Комисия открито и прозрачно. Президентът, премиерът и председателят на Народното събрание трябва да поискат да бъдат отворени кандидатурите на тези, които искат да участват в тази комисия - да публикуват CV-то на кандидатите, опита им и виждането им за бъдещата им работа в Комисията. Да поканят най-обещаващите кандидати на парламентарно изслушване, където могат да бъдат разпитвани и от медиите.