Специално за Econ.bg
Петър Диков е роден на 19 септември 1953 г. Има завършено висше образование от ВИАС със степен архитектура. Владее английски и руски език. Сред по-известните му проекти личат офис сградата на „Геотехмин“ в София, Мултифункционална сграда N 3 и Офис сграда N 4 в Бизнес парк София, хотел „Марина в курорта „Златни пясъци“ и др. Преди да стане главен архитект на София, Диков е бил изпълнителен директор на Националния център по териториално развитие.
Акценти:
- Кризата ограничи строителството
- Някои възлови метростанции вече се претоварват
- Метротото трябва да стигне до Южната дъга на София
- Промяната в „синята зона“ в София беше абсолютно необходима
- Догодина започва разширението на Северната тангента
- Възможно е да се сблъскаме с нереални цени на земята при отчуждаванията
- В София няма опасни паметници
-
Държавата и общината трябва да махнат заведенията от своята собственост в Студентски град
Г-н Диков, в каква посока е нужно да се развива София в следващите години?
Петър Диков:
В качествена. Защото нали знаете девиза на София – „Расте, но не старее“. Ние общо взето трябва малко да го перифразираме на „Да не расте и да младее“.
Това се налага, защото нарастването вече идва малко прекомерно на София. От това нарастване нито България като държава, нито градът имат интерес. Това е така, тъй като София изсмуква демографски ресурс от останалата територия. Няма откъде другаде да дойдат хората, освен да се оголват други части на страната.
Самият град също нарасна достатъчно. Оттук нататък нарастването само ще създава допълнителни проблеми – и транспортни, и такива, свързани с инфраструктурата, проблеми на комуниникацията. Така че най-добре е ако се работи в посока на обновяване на това, което имаме, и да ограничаваме по някакъв начин териталното разширяване. Аз мисля, че с приетия и влязъл в сила Общ устройствен план задаваме основните параметри на тази политика.
Ако Ви разбирам правилно, искате да кажете, че София се амортизира?
Петър Диков:
Така е. Софиянци виждат в последните 20 години - малко неща са направени като обновяване на градска среда, а много неща се направиха като ново строителство. През последните 4-5 години влагаме много сериозни усилия в обновяване на инфраструктурата. В същото време през последните 1-2 години се опитваме да подобрим и качеството на градската среда. Надявам се, че това се забелязва от софиянци.
Има ли райони на София, в които строителството трябва да бъде забранено?
Петър Диков:
Не, няма как да бъде забранено. Нито като логика, нито като закон. Но има механизми, по които строителството може да бъде ограничено. Аз мисля, че те вече действат – както в териториите, намиращи се под Витоша, така и в териториите от цялата южна част на града. Забраната, която е въведена там, важи само за терените, които са предвидени за зелени площи. Мога да ви уверя, че тя категорично няма да бъде нарушавана. Т.е – това, което е предвидено в Общия план за зелени площи, няма да бъде застроявано.
На какъв етап е обсъждането на новото данъчно зониране на София?
Петър Диков:
Доколкото знам, направени са предложения. Тепърва предстоят обсъждания на това данъчно зониране.
Моето мнение е, че сегашното данъчно зониране има много сериозни изкривявания. То би трябвало да се приведе към пазарното такова. Пазарното зониране е много ясно – като отвори човек някое издание на списание „Софийски имоти“, там той може да се запознае със зонирането, което дават брокерите като ценови зони.
Логично е, както по целият свят се прави, данъчното зониране да отговаря на пазарното такова. Т.е. – пазарът на практика да определя и ценовите зони.
Доколко кризата ограничи строителството в София?
Петър Диков:
Ограничи го. Много по-малко, отколкото в други части на страната, но и тук се усеща кризата. Въпреки това София в момента е единственият град в България, който е най-малко засегнат от кризата – както по отношение на строителството, така и по отношение на безработицата. Например в момента столицата е градът с най-малката безработица в България.
Този факт също носи негативи, тъй като наличието на работа в града продължава да привлича много хора от страната.
Можете ли да направите някаква прогноза за пазара на имоти в София – колкото и да е условна тя?
Петър Диков:
Мисля, че качествените имоти винаги са имали една тенденция на развитие – нагоре.
За мен тази криза в София не беше криза на цените, а по-скоро криза на качеството. Паднаха цените на имотите, които бяха изкуствено раздути от строителния бум. Сега вече човек като се огледа ще види, че това, което е качествено и си струва, не само ще си задържи цената, а и леко върви нагоре. В същото време това, което не струва, а беше изградено само и само, защото някой искаше да си вложи парите и да спечели - то падна катастрофално. Много хора загубиха сериозни инвестиции.
Доколко се облекчи трафикът с пускането на втория лъч на метрото?
Петър Диков:
Облекчаването е условно, защото то не може да бъде много очевидно и видимо. Факт е обаче, че вече повече от 300 хил. души дневно използват метрото. Говорим, че много хора влязоха да се придвижват с подземната железница.
В момента 310 хил. софиянци използват метрото. Прогнозата беше, че 300 хил. души трябва да започнат да използват услугата през лятото на следващата година. А ние я стигнаме няма и два месеца, след като завършихме втория метродиаметър.
Аз съм убеден, че до година-година и половина, когато метрото стигне до летището и Бизнес парк София, още повече хора ще се качат на него.
Дори говорихме с директора на „Метрополитен“ ЕАД, че вече при нас започва да съществува проблемът с претоварването на някои възлови метростанции. Една от тях е метростанция „Сердика“. За това работим много усилено за развитието на третия метродиаметър.
Какъв е шансът след известно време метрото да стигне и до магазин IKEA?
Петър Диков:
Идеята беше разгледана по време на днешното заседание на общинския съвет в София (26 октомври). Плановете са подземната железница да стигне не толкова да магазин IKEA, колкото до околовръстния път. Коментирахме, че в момента хората от зоните около Южната дъга на София основно атакуват центъра с автомобилите си. Говорим особено за частта около Витоша.
Става дума за зони, които са застроени с едно- и двуфамилни къщи, които имат улична структура, която не позволява развитието на качествен градски транспорт. За това хората са принудени да пътуват с коли.
В тази връзка една от идеите за развитието на метрото на юг до околовръстния път е то да бъде използвано от живеещите около него, впоследствие те да отидат до някой голям буферен паркинг, да се качат на метрото и да слязат с него до центъра. Т.е. – развитието на метрото на юг би могло да бъде бариера на влизането на коли от юг към центъра на града.
Всеки, който се движи в момента с кола, знае колко са натоварени в пиковите часове всички входни трасета от юг – и булевард „България“, и „Черни връх“, и „Симеоновско шосе“, и булевард „Александър Малинов“ и булевард „Климент Охридски“.
Това разширение на метрото и третият метродиаметър ще се реализират през следващия програмен период на ОП „Транспорт“, нали?
Петър Диков:
Да, през този програмен период ще бъдат реализирани удълженията на железницата до летището, Бизнес парк София и евентуално в момента се опитваме да включим и продължението по булевард „Черни връх“.
Кога ще стане ясно трасето на отсечката към Южната дъга на София?
Петър Диков:
Предполагам, че ще имаме яснота до началото на следващата година.
Доколко се използва буферният паркинг под булеврд „Цариградско шосе“?
Петър Диков:
Специално съоръжението на "Цариградско шосе" се използва малко, за съжаление. Аз подготвям доклад, в който изказвам мнението си, че този паркинг трябва да стане безплатен. Ако човек в момента се разходи около метростанцията, намираща се на бул. „Цариградско шосе“, ще види, че всички удобни места за паркиране се използват. Включително и паркингът на магазин „Метро“, поради това, че е безплатен. Шофьорите спират там, за да могат да използват подземната железница.
Същевременно нашият паркинг, който е направен, за да обслужва метрото, стои полупразен. Възможно е той да остане безплатен завинаги. Друга възможност е той да стане достъпен срещу билет от метрото. По този начин хората ще се стимулират да паркират в съоръжението.
Мисля, че София като град има интерес да намалеят колите, които влизат в центъра.
Преди доста време тогавашният кмет на София Бойко Борисов имаше идея центърът на града да стане затворен за лични автомобили. Доколко е възможна подобна мярка?
Петър Диков:
Аз лично съм резервиран към тази идея. В нейна подкрепа се посочва Лондон. Лондон е Лондон. Става дума за метрополия, в която живеят 8 млн. души. Ние не можем да се мерим с Лондон. Не виждам подобно нещо (затваряне на центъра за лични автомобили) скоро да се случи.
Доколко беше необходима промяната в „синята“ зона в София?
Петър Диков:
Абсолютно необходима. Аз съм абсолютен привърженик на този механизъм. Той се използва навсякъде в Европа. Освен това всички софиянци – независимо от това дали живеят в центъра на града или са приходящи, виждат, че има свободни места (за паркиране) в центъра.
В тази връзка: Доколко се усети направената промяна в цените от 1 октомври?
Петър Диков:
Мисля, че тези, които влизат в центъра с кола, я усетиха.
Няколко пъти се говореше за местене на сградите на различни администрации из София. Защо не се реализира тази идея?
Петър Диков:
Какво сме говорили... Единствено обсъждахме изграждането на нов правителствен център на Четвърти километър. Този проект за съжаление много се забави и впоследствие провали.
Иначе единственото разместване на администрации из центъра е преместването на съда, което мисля, че беше време отдавна да се случи. До Нова година гражданската част от районния съд трябва да бъде настанена в сградата на бившето ГУСВ (Гражданско управление „Строителни войски“), която се намира на бул. „Цар Борис III”. До месец юни догодина трябва да бъде настанена наказателната част в т.нар. военно НДК.
На какъв етап е разширението на Западната дъга на София?
Петър Диков:
Едната част от нея се строи. Тя обхваща участъка от магистрала „Люлин“ до булевард „Сливница“. Втората част се проектира, предстои обявяване на търг. Същевременно вече е обявен търг и за Северната скоростна тангента.
До колко време може да се очаква началото на строителните работи?
Петър Диков:
Столичната община кандидатства за финансирането им по ОП „Транспорт“. Това значи, че те трябва да бъдат завършени до средата на 2015 г.
Имате предвид, че строителството трябва да започне през 2013 г.?
Петър Диков:
Строителството на едната отсечка вече започна. Работата по останалите две трябва да започне до средата на 2013 г., за да могат да бъдат изградени и пуснати в действие до средата на 2015 г.
Очаквате ли да се сблъскате с нереални цени при предстоящите процедури по отчуждаване?
Петър Диков:
Всичко е възможно. Проблеми с цените имаме. За съжаление в тази насока имаше няколко идеи, които не бяха възприети. Една от тях беше да се отчуждава по данъчна оценка. Но така или иначе мисля, че нещата започнаха да се стабилизират малко по малко. Вече няма такива екстремни оценки.
Водени ли са преговори с правителството за законови промени, касаещи отчуждаването?
Петър Диков:
Да, водени са преговори, но тук има и конституционни пречки. Защото в конституцията е записано, че насилствено отнемане на имот (каквото представялява отчуждаването), може да стане само срещу съответното обезщетение по пазарни цени.
На какъв етап е строежът на различните естакади в София?
Петър Диков:
Първият етап от строежа на кръстовището на две нива на булевард „Акад. Иван Гешов“ е завършен. Той ще бъде пуснат до началото на следващата година. Вторият етап предстои да бъде стартиран. Той ще обхваща отсечката между булевардите „Иван Гешов“ и „България“.
Естакадата при телевизионната кула ще бъде готова до края на месец ноември. Мостът на булевард „Андрей Сахаров“ е готов. Очаквам догодина да започнат работите по кръстовището на „Лъвов мост“ и втория мост в „Надежда“.
Имате ли някъде проблеми със строителството, със забавяне и неспазване на сроковете?
Петър Диков:
В общи линии забавянето е в разумни граници. Няма това забавяване, което го имаше едно време в рамките на година, две, пет, три...
Като говорим за разумно забавяне какво имате предвид? Седмици, месеци?
Петър Диков:
Да кажем седмици. Имахме разбира се случая с булевард „Бъкстон“, който се забави не по вина на Общината с близо 6 месеца. По план той трябваше да бъде готов на 31 март, а сега трябва да бъде завършен в края на месец октомври.
Какво ще е бъдещето на паметника „1300 години България?
Петър Диков:
То трябва да бъде решено до края на годината.
Има ли други опасни паметници в София?
Петър Диков:
Не, той (паметникът 1300 години България – бел.авт.) не е опасен, той е грозен. Там ще бъде взето решение какво ще се прави. Опасни паметници в София няма.
Преди време се появиха информациии за преместването на „Студентски град“. Доколко основателни са те?
Петър Диков:
Може да има изграждане на нов кампус. Това може да се случи, ако бъде намерен инвеститор. Тъй като държавата и общината нямат ресурс да изграждат. Ако има частен инвеститор, няма проблем да се построи нов кампус.
Има план за сегашния „Студентски град“, който предвижда изграждане на кампуси, които да имат контрол по входовете си и т.н. Така че това е според мен бъдещото развитие на квартала.
Искате да кажете, че връщане назад или запазване на сегашното положение откъм заведения в квартала няма?
Петър Диков:
Не, аз съм го казвал многократно, че първо държавата и общината трябва да махнат заведенията от своята собственост. Тогава чак трябва те да чакат другите да махат баровете и кръчмите си.
Във всички студентски общежития има заведения, които са дадени под наем от ректорите. Във всички висши учебни заведения има кръчми, които са в помещения, дадени от ректорите. В Зимния дворец има четири чалготеки, чиито терени са предоставени от държавната структура „Академика“. В момента там няма Зимен дворец на спорта, а една голяма чалготека, където някъде се намира леденото поле.
