„Веднъж четох, че лодката е дупка във водата, където инвестираш куп пари“, споделя Дейвид Черитън, професор в Станфордския университет. Той прелиства още няколко страници, докато накрая не захвърля списанието за луксозни яхти “Superyacht Living & Style” настрана. „Наистина не знам защо ми пращат тези неща“, признава той.
Само че Burgess – издателят на това списание, много добре знае защо. Черитън е богат, достатъчно богат, за да си позволи яхта за 60 милиона долара, или пък такава за 49 милиона. А може би и двете, коментира в своя статия авторитетното списание "Форбс".
С благосъстояние от 1,3 милиарда долара, Черитън сигурно е най-богатият учен в света, коментира в своя статия авторитетното списание "Форбс". Но яхтите със сигурност не влизат в сферата му на интереси. Най-голямото финансово „глезене“, което си е позволявал, е автомобилът Honda Odyssey, който е „за децата“, както уточнява.
И нищо чудно – Черитън се е ориентирал към нещо много по-интересно и предизвикателно. Стартиращите (или т.нар start-up) компании.
Първите две компании, които е основал, впоследствие са продадени съответно на лидера в мрежовите технологии Cisco Systems и на производителя на компютри и компоненти за тях Sun Microsystems – и то за стотици милиони долари. Професорът е инвестирал близо 50 милиона долара в 17 различни фирми. Те варират от производителя на софтуер за виртуализаация Vmware до последната - компанията за мрежово свързване и облачни технологии Arista Networks.
Но повратен за него е чекът на стойност 100 хиляди долара, който той изписва през 1998 година на двама студенти от Станфордския университет. Имената им са Лари и Сергей. В момента този чек струва 1 милиард долара в акции на основаната от двамата световна търсачка номер 1 - Google.
61-годишният учен е скромен. Търсенето в Google на името му показва архивни, примитивни страници, вместо LinkedIn или Facebook профили. Не ползва Twitter. И това му харесва. Черитън кара същия Volkswagen Vanagon от 1986 г., който е имал още преди да забогатее, живее в един и същи дом през последните 30 години и се бръсне сам, не разчита на скъпи салони.
Най-новият му бизнес – Arista Networks, създава прекъсвач за данни, който намалява забавянето между сървърите. Така битовете могат да бъдат транспортирани за по-малко от 500 наносекунди, което е двойно по-бързо от най-успешните продукти на Cisco и Juniper Networks. Това има своето приложение както в лекарската, така и в брокерската, а и в редица други сфери. Към момента годишните приходи на компанията възлизат на 200 милиона долара.
Винаги самостоятелен, самоуверен и до някаква степен – изолиращ се от околните, Черитън „кацва“ в Станфорд през 1981 година в търсене на финансиране за своите проекти. Там се среща с Анди Бехтолсхайм, който разработва компютър-работна станция, наречен SUN – съкратено от Stanford University Network. Двамата се сработват добре и обединяват усилията си.
Впоследствие Бехтолсхайм напуска Станфорд и основава Sun Microsystems през 1982 година. Черитън обаче решава да преследва академични постижения и остава на университетска територия до 90-те години на XX век. В началото той всячески страни от манията по стартъп компаниите, обхванала всички останали негови колеги.
През 1995 г. Бехтолсхайм напуска Sun и в търсене на партньор за дейност в сферата на Ethernet връзките, намира Черитън. Двамата сформират Granite Systems, която Cisco купува за 220 милиона долара, малко повече от година след началото на дейността ѝ, ръководена от тандема.
Верни съюзници, двамата отново се обединяват през 2001 година и основават Kealia. Фирмата е закупена от Sun за 120 милиона долара, а между стартъп дейността си и Черитън, и Бехтолсхайм отделят по 100 хиляди долара на създателите на Google.
Лари Пейдж и Сергей Брин всъщност не са били студенти на Черитън, но са го потърсили поради успеха му с Granite. И, имайки предвид заможното си състояние, Черитън не ги е разочаровал и е решил да ги подкрепи стабилно, за да ги изстреля до позицията, в която се намират в момента.
Тенденцията студенти да се свързват за подкрепа с Черитън се засилва постепенно. През годините подрастващите търсят както мъдрост и споделяне на жизнен опит от гуруто, така и, ако е възможно – финанси. Сам Лиънг е пример за това. След като напуска Google през 2010 година, той споделя с бившия си професор идеята за мобилна платформа, която да проследява местонахождението и навиците на потребителите. По този начин Лиънг си печели 100 хиляди долара от Черитън, за да започне компанията си Alohar Mobile.
„Стандартите му са изключително високи“, изтъква Лиънг. „Казва ти, че трябва да разглеждаш голямата картина. Че трябва да повлияеш по някакъв начин на света“.
Както вече стана ясно, Черитън не е голям почитател на някои нови подходи. Затова и социалните мрежи не са особено впечатляващи за него. Вместо това той се фокусира върху други важни неща, които оказват малко или по-значително влияние на човешкия живот. Пример за това според него е как Google може да помогне на гимназист да завърши доклада си в 3 през нощта. Професорът набляга на факта, че „вярва, че ако допринасяш с нещо добро и смислено за света, и го правиш по правилен начин, тогава пазарът сам стига до теб“.
Вечното дуо Черитън и Бехтолсхайм е инвестирало общо 100 милиона долара в Arista, което е 95% от общата ѝ субсидия. Така компанията за пръв път от седем години бележи растеж и реални приходи, и успява да се противопостави на конкуренцията. За това недвусмислен принос имат двамата предприемачи, които отново предлагат стабилен гръб на обещаваща компания.
„ Просто понякога, когато правиш нещо иновативно и креативно, за постигане на положителен резултат е необходимо малко повече време“, размишлява Черитън. Arista е удвоила работната си сила през последната година и скоро може би ще дебютира на борсата. Индустрията, към която се числи компанията, се очаква да нарасне десетократно до 2,4 милиарда долара през 2016 година според прогнози.
„Някои инвестиции се получават – други не“, лаконично отбелязва професорът.
Е, в неговия случай явно мнозинството са успешни.
