Вложителите в Корпоративна търговска банка могат да съдят Българската народна банка (БНБ) и държавата, твърди "Правен свят", като се позовава на юристи. Според изданието управляващите са заблудили клиентите на финансовата институция, че всички те ще получат пълния размер на депозитите си.

"Оказа се обаче, че властите са лъгали вложителите, без да им мигне окото”, се казва в текста, чиито автори смятат, че не може да се има вяра на държава, която се отнася така към своите граждани. "Със сигурност обаче, държавата и БНБ са изцяло виновни, защото са лъгали, че КТБ е в перфектно състояние, със забавяне са допуснали и с действия създали паника сред вложителите, които изтеглиха към 1 млрд. евро. Почти никоя банка в България не може да преживее такъв удар, отбелязва "Правен свят". 

В публикацията се казва, че държавата е помпала изкуствено и специално КТБ, като до преди година и малко държавните фирми държаха там над 50% от парите си, а до затварянето на банката – 25%. Оказа се, че "Банков надзор" не е осъществил контрол върху дейността на КТБ и е допуснал раздаването на кредити на подставени лица и офшорки. Според юристи тези действия са били умишлени. Именно това поражда възможността за завеждане на дела срещу БНБ и държавата от страна на вложителите в КТБ.

Тази възможност е налице предвид факта, че надзорната дейност на БНБ върху банките представлява административна дейност. От своя страна държавата е отговорна за причинените от тази дейност вреди на граждани и юридически лица. Заедно с това тя е отговорна и за бездействията на нейните административни органи.

"Съгласно специалния Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) исковете за вреди, причинени от бездействия на администрацията, се гледат по реда на Административнопроцесулния кодекс (АПК). Кодексът поставя като предварителна абсолютна процесуална предпоставка за завеждане на делото изискването първо административен съд да е отменил незаконосъобразния административен акт на съответния орган."

В конкретния случай има бездействие на администрацията и това поражда възможността за инцидентно установяване на неговата незаконосъобразност в обезщетително производство. Според Закона за задълженията и договорите този, който възлага на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от него, които са свързани с извършването на конкретната дейност. Това означава, че според законодателството държавата трябва да отговаря за бездействията на администрацията и на длъжностните лица.

"При всяко положение обаче, при подобен род дела съдилищата следва да се въздържат от евентуалната процесуалната въртележка, в която да си препращат делата и да отказват да ги разгледат поради наличие на друг съдопроизводствен ред", коментират юристи. Споровете за подсъдност само биха демонстрирали, че съдът се страхува да се произнесе и да реши наболял въпрос с важно обществено значение.