План за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г.

МС

Държавен вестник брой: 26

Година: 2007

Орган на издаване: МС

Дата на обнародване: 28.03.2007

Планът за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г. е основен документ за създаването и развитието на способностите на Въоръжените сили (ВС) на Република България. Той организира изпълнението на ролята, мисиите и задачите на отбраната, произтичащи от Конституцията и законите на страната, както и на отговорностите, поети като пълноправен член на НАТО, и задълженията по международни многостранни или двустранни договорености. Планът е естествен завършек на Стратегическия преглед на отбраната в частта, касаеща Въоръжените сили на Република България. Основните положения и параметри на плана отразяват приетата от Министерския съвет и Народното събрание дългосрочна Визия за развитие и основни параметри за изграждане на въоръжените сили.
Планът за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г. е продукт на съвместната работа на цивилни и военни експерти от Министерството на отбраната (МО), Генералния щаб на Българската армия (ГЩ на БА) и от видовете въоръжени сили. Процесът на разработване на плана беше подпомогнат от консултанти от държави - членки на НАТО, включително от Командването на въоръжените сили на САЩ в Европа. Голяма част от информацията, използвана за разработване на плана, беше обект на широко обсъждане от експерти по националната сигурност, от правителствени и обществени организации на различни форуми.
Планът за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г. регламентира организационното изграждане на ВС за 10-годишен период и остава отворен за промени от Министерския съвет и от компетентните органи за пълно отразяване на настъпващи изменения в средата за сигурност и съгласно приетия от НАТО цикъл за отбранително планиране. Планът подлежи на усъвършенстване при запазване на основните параметри, приети от Народното събрание в дългосрочната Визия за развитие и основни параметри за изграждане на въоръжените сили.

I. ПОЛИТИКА ЗА СИГУРНОСТ И ОТБРАНА

1. Новата отбранителна политика в контекста на средата за сигурност
Отбранителната политика е елемент от цялостната политика за сигурност на Република България. Тя се определя от националните интереси и утвърдените в съответствие с тях цели и приоритети.
В началото на ХХI век отбранителната политика на Република България се осъществява в сложна и динамична среда на сигурност. Във вътрешен аспект тази среда се характеризира с функционирането на демократична политическа система със стабилен консенсус по основните външнополитически цели и приоритети, с гарантирането на правовия ред и зачитане на човешките права и свободи, с укрепването на пазарната икономика и осигуряването на устойчиво развитие, както и със защитата на индивидуалната сигурност на гражданите.
В международен аспект средата се характеризира с многостранното въздействие на процесите на глобализация и интеграция, интернационализиране на рисковете и предизвикателствата, асиметрични заплахи, нестабилност в отделни региони на света и произтичащата от това трансформация в основните международни организации (ООН, НАТО, ЕС, ОССЕ).
За оптимално използване на възможностите и ефективно преодоляване на предизвикателствата на тази среда Република България следва стратегия, основана на нетрадиционни, превантивни и изпреварващи подходи и решения, на координирани и взаимно допълващи се усилия за ангажиране на политическите, икономическите, технологичните, информационните, военните и гражданските ресурси на страната. Тази стратегия отчита неделимата същност на сигурността и колективната среда, в която тя се гарантира.
Отбраната е система от дейности на държавата, насочени към изграждане и използване на способности за предотвратяване и противодействие на кризи от военен и невоенен характер, застрашаващи националната сигурност, и в подкрепа на държавните институции и обществото. Държавата осъществява своята отбрана посредством провеждане на активна и целенасочена отбранителна политика, с която формулира, определя и осигурява реализирането на главната цел, мисиите и задачите на въоръжените сили. Отбраната е функция на взаимодействието между множество военни и невоенни фактори и се базира на принципите на единно ръководство, приемственост в основните цели и приоритети, демократичен контрол, прозрачност и отчетност, ефективност и ефикасност в изразходването на ресурси, насочени към постигане на реален резултат.
Тази политика се реализира чрез ефективна и резултатна стратегия за национална сигурност, ефикасно членство в ООН, НАТО, ОССЕ, а в бъдеще и в ЕС, и трансформирани отбранителни способности. Тя предполага провеждане на активна външна политика на повишени отговорности при спазване принципите и нормите на международното право, принос към международния мир и сигурност, интеграция и взаимноизгодно сътрудничество, както и участие в колективни действия в рамките на НАТО по целия спектър, съюзни или коалиционни операции за стабилизиране на конфликтни региони в света и принос в глобалната война с тероризма.
Отбраната на страната се преориентира - от подход, основан на неутрализиране на конкретен противник, към подход, основан на създаване на необходими способности в отговор на рискове и заплахи. Въоръжените сили на Република България като субект на значителна част от тези способности са в процес на динамична трансформация. Развитието на войските и силите трябва да гарантира поддържането на ефективни, боеспособни, многофункционални, модулни и мобилни войскови единици със способности за съвместни действия, за развръщане на територията на страната или извън нея, относително самостоятелни и всестранно осигурени. Те трябва да могат да реагират на съвременните предизвикателства на средата на сигурност в реално време и да са оперативно съвместими със силите на съюзниците.
Това предполага изпълнението освен на традиционните досега задачи и на задачи срещу организираната престъпност, нелегалния трафик на стратегически суровини, технологии, оръжия, наркотици и хора. Въоръжените сили могат да бъдат използвани за оказване съдействие на държавните и местните органи и на населението в случаи на екологични катастрофи, природни бедствия, аварии или терористична атака.
В този смисъл развитието на въоръжените сили и изграждането на необходимите оперативни способности е комплексен процес на промяна в мисленето и подходите, в нормативната и доктриналната база, в структурите, в програмите за обучение и подготовка и комплектуване с модерно въоръжение и техника.
Модернизацията е критично важен елемент и център на тежестта в процеса на трансформация на въоръжените сили. Основен принцип при осъществяването на модернизацията е рационалното използване на възможностите на националната отбранителна промишленост в контекста на нейната международна интеграция на взаимноизгодна основа и изграждането на стратегически отношения със световни корпорации от страни - членки на НАТО и ЕС. Наличността на необходимите финансови ресурси определя степента на реалистичност на Плана при неговото изпълнение.

2. Основни допускания и насоки за планиране
2.1. Основни допускания
Планът за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г. е разработен на основата на задълбочен анализ на стратегическата среда, съществуващите тенденции за развитие на политиката за сигурност и изискванията към отбраната, като са направени следните основни допускания:
1. Не съществува вероятност от конвенционална въоръжена агресия срещу територията на Република България през следващото десетилетие. Ако такава се появи, времето за реакция в обозримо бъдеще е достатъчно.
2. Значителна част от рисковете и заплахите за сигурността имат асиметричен и непредвидим характер.
3. Запазва се дестабилизиращото влияние на регионални огнища на напрежение.
4. Отбранителните способности са адекватни на стратегическата среда за сигурност и наличните ресурси.
5. Глобализацията и интеграцията поставят повишени изисквания към политиката за управление на човешките ресурси и нейната реализация.
6. Разходите за отбрана като процент от БВП ще се поддържат на стабилно ниво.
2.2. Цел, мисии и задачи на отбраната
Основната цел на отбраната е гарантирането на суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитата на териториалната й цялост. Тя се осъществява в контекста на съюзната система за колективната отбрана (НАТО) с пълно ангажиране на националните способности и ресурси.
Въоръжените сили изпълняват следните задачи за реализиране мисиите на отбраната:
Отбранителна мисия
Отбрана на страната в система за колективна отбрана.
Участие в колективни отбранителни действия извън територията на страната.
Подкрепа на международния мир и сигурност
Участие в международни операции в отговор на кризи извън територията на страната.
Участие в международни операции за гарантиране на мира и сигурността.
Международно военно сътрудничество и участие в многонационални или двустранни формирования.
Участие в контрола над въоръженията и неразпространението на оръжия за масово поразяване (ОМП), мерки за укрепване на доверието и сигурността.
Принос към националната сигурност в мирно време
Наблюдение, контрол и защита на националната територия, въздушното и морските пространства.
Участие в борбата с тероризма, организираната престъпност и трафика на наркотици, хора и оръжие.
Поддръжка и защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи.
Подготовка на населението, националното стопанство и инфраструктурата на страната за реагиране при кризи.
Участие в операции по издирване и спасяване.
Участие в защитата на стратегически обекти.
Принос към дейността на други държавни органи и институции (информационно, хидрографско, картографско и метеорологично осигуряване, представителни и др. мероприятия).
Опазване и възстановяване на околната среда.
2.3. Приоритети и ниво на ангажираност на въоръжените сили
Приоритет в изграждането на въоръжените сили имат силите със способност за развръщане и тези, договорени по Целите на силите в процеса на отбранителното планиране на НАТО.
Нивата на ангажираност на въоръжените сили се променят според мисиите и задачите, които изпълняват.
При отбрана на страната участват всички национални сили и средства.
В операции по колективната отбрана (по член V от Вашингтонския договор) участват компоненти от въоръжените сили в съответствие с договореностите с НАТО.
При операции в отговор на кризи (извън член V от Вашингтонския договор) участват компоненти от видовете въоръжени сили в съответствие с договореностите на Република България по конкретната операция. Тези компоненти са 8 на сто от мирновременния състав на видовете въоръжени сили.

3. Визия за развитие и основни параметри за изграждане на въоръжените сили
Република България изгражда модерни и ефективни въоръжени сили при спазване принципите на съвместност, използваемост, модулност, функционалност и експедиционност. България развива професионално подготвени сили, достатъчно гъвкави да изпълняват задачи в целия спектър. Основните им характеристики са: висока бойна ефективност и маневреност; мобилност; ударни способности и способности за поддръжка с подходящо ниво на поетапно нарастваща бойна готовност; способност за развръщане в операции. На България са необходими вътрешнобалансирани, по-качествени сили с необходимата оперативна съвместимост за ефективно функциониране в групировки на Алианса. Това може да се постигне с технологично превъоръжаване и модернизация по време на планиращия период.
За изпълнение на мисиите и задачите въоръжените сили се изграждат и развиват на основата на нови стратегии, концепции и доктрини за тяхното набиране, подготовка, използване и поддържане в съответствие с протичащия процес на цялостна трансформация на системата за сигурност. Първата и основна стъпка в този изключително важен процес е деактивирането на ненужни съществуващи способности, които не се предвижда да бъдат използвани в бъдеще. Паралелно с това се запазват тези съществуващи способности, които при необходимост биха могли да бъдат използвани и развивани и в бъдеще, и се придобиват нови способности, адекватни на новите заплахи. Деактивирането на остарели способности се изпреварва от създаването на нови.
Приоритет на развитието на въоръжените сили ще бъде прогресивното изграждане на необходимите оперативни отбранителни способности, състоящи се от основните компоненти на видовете въоръжени сили, включващи командване и управление, информационно осигуряване, подготовка за бойно използване, способни за развръщане извън националната територия, провеждане на операции, защита на войските и силите, както и всестранна поддръжка и осигуряване. По-малко на брой съединения, превъоръжени, по-пълно комплектувани с личен състав, по-добре екипирани и обучени ще генерират повече и по-ефективни бойни способности.
Функционалната структура на въоръжените сили, включваща Активни сили и Поддържащи елементи и сили с по-ниска степен на готовност, отчита новите тенденции за оптимизиране на командните структури в армиите на НАТО и осигурява увеличаване процента на използваемите сили. По този начин се очаква да се освободят допълнителни средства за модернизация, превъоръжаване и повишаване качеството на живот на военнослужещите.
За ефективно управление на войските и силите се изграждат структури за командване и управление на три нива - стратегическо, оперативно и тактическо.
В заложената в плана структура ръководството на отбраната и Въоръжените сили на Република България се осъществява съгласно Конституцията и законите на страната от Народното събрание, президента и Министерския съвет. Министерството на отбраната ръководи и отговаря за провеждането на държавната политика в областта на отбраната. То представлява интегриран орган за управление, който съчетава гражданска и военна експертиза и функционира на основата на принципите на граждански контрол върху въоръжените сили, рационалност на управленския процес, делегиране на права и отговорности, оптималност и ефективност на административните практики.
Стратегическото ниво в командната структура на въоръжените сили за осъществяване на командване и управление на войските е началникът на Генералния щаб (ГЩ), подпомаган от ГЩ на БА, функционално интегриран в Министерството на отбраната. Генералният щаб чрез военна експертиза допринася за формулирането на политиката в областта на отбраната, за правилното разпределяне на ресурсите за отбрана, за провеждането на държавната политика в областта на отбраната и определянето на необходимите военни способности. Той извършва стратегическото планиране на военните операции.
С цел осигуряване на всички елементи от организационната структура на стратегическо ниво се изграждат сили за централизирано осигуряване в комуникационно-информационно и логистично отношение.
В ежедневната си дейност формированията на въоръжените сили извън състава на българската армия се управляват от министъра на отбраната.
Оперативното ниво в командната структура на въоръжените сили са командващите на видовете въоръжени сили и командващият на Съвместното оперативно командване (СОК). Щабовете на видовете въоръжени сили комплектуват и подготвят войските и силите и ги предоставят за операции. Съвместното оперативно командване осъществява съвместното планиране и оперативното командване на войски от въоръжените сили при участието им в операции на територията на страната и извън нея. Неразделна част от СОК са: Националният военен команден център, Оперативният център за въздушен суверенитет, Военноморският център за оперативно наблюдение, Логистичният център, Центърът за координиране на гражданско-военните отношения и др.
Тактическото ниво в командната структура на въоръжените сили са командирите на съединения, части и подразделения. Те са пряко подчинени на командващите на видовете въоръжени сили с изключение на случаите, когато са преподчинени под командването на СОК за участие в операции.

4. Етапи за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г.
Организационното изграждане и модернизацията на въоръжените сили ще се извърши на три основни етапа:
(доп., ДВ, бр. 26 от 2007 г.) Първи етап - от януари 2005 г. до декември 2007 г.
През този период ще бъдат приоритетно реорганизирани и приведени в готовност за използване декларираните сили за НАТО в сроковете, посочени във въпросника за планиране на отбраната (DPQ), и силите, предвидени за участие в Многонационалните мирни сили за Югоизточна Европа, в т. ч. поддържащите и осигуряващите ги сили и средства. Ще бъде създадена действаща структура на Съвместното оперативно командване и ще бъдат приведени в съответствие с визията основната командна структура на БА и силите от структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната. Ще стартира реформата във военнообразователната система. Ще започне модернизацията на войските и силите съгласно приетите от Министерския съвет решения. През този етап ще бъде завършена професионализацията на Българската армия.
(изм., ДВ, бр. 26 от 2007 г.) Втори етап - от януари 2008 г. до декември 2010 г.
През този период ще бъдат реорганизирани основните съединения и части от БА и поддържащите елементи и сили с по-ниска степен на готовност съобразно разчетите за модернизация на основното въоръжение и техника и разчетите за трансформация на личния състав. Ще бъде завършена реформата във военнообразователната система. Ще продължи модернизацията на въоръжените сили.
Трети етап - от януари 2011 г. до декември 2015 г.
През този период ще бъде завършена модернизацията на въоръжените сили и освобождаването от излишно въоръжение и техника. Ще бъдат приведени в съответствие с визията всички структури на въоръжените сили.

5. Система за управление развитието на въоръжените сили
Целта на заложената в плана система за управление на развитието на въоръжените сили (СУРВС) е осигуряване способностите на силите в рамките на организационните структури от МО, БА и структурите на подчинение на министъра на отбраната, за постигане на националните цели и задачи в областта на сигурността и отбраната на Република България чрез: разработване на изисквания, управление на ресурсите за отбрана и придобиване на отбранителни продукти.
Системата за управление на развитието на въоръжените сили се състои от четири взаимносвързани подсистеми, проектирани като:
Подсистема за необходимите оперативни способности (НОС) - предназначена за определяне на изискванията и приоритетите за постигане на необходимите оперативни способности, произтичащи от националните документи и задачи в областта на сигурността и отбраната.
Интегрирана подсистема за управление на ресурсите за отбрана (ИСУРО) - предназначена за определяне на необходимите ресурси за отбрана и кога те да бъдат използвани за постигане на дефинираните и подредени по приоритети НОС.
Подсистема по отбранителна аквизиция (ПОА) - предназначена за определяне на възможно оптималния начин, по който следва да бъдат постигнати НОС.
Подсистема за управление на човешките ресурси - предназначена за определяне на необходимите човешки ресурси - военнослужещи и граждански лица, тяхното набиране, обучение, квалификация и развитие, подготовка и използване, цялостния комплект от социални дейности, свързани с тях, както и излизане от редовете на ВС и реинтегриране в обществото.
Цялостната СУРВС функционира в непрекъснат годишен цикъл в синхрон с процеса на средносрочно (шестгодишно) планиране и програмиране. Отделните цикли са взаимносвързани и се припокриват, така както и отделните системи на СУРВС. Планирането и програмирането обхваща период шест години напред, докато бюджетирането се извършва за предстоящата финансова година. Изпълнението на програмите и бюджетите се оценява и се включва като входяща информация за следващия годишен цикъл. Планирането и изпълнението на процесите на системата за отбранителна аквизиция се фокусират върху изпълнението на изискванията, разработени от системата на НОС. Функционирането на системата е заложено да се извършва от специализирани щатни и нещатни звена в МО, ГЩ, щабовете на видовете ВС и войските.
5.1. Подсистема за определяне на необходимите оперативни способности (НОС)
Подсистемата НОС е първата система, която инициира процесите на СУРВС. Тя осигурява строго определен и документиран процес на анализ и определяне на способностите, които са необходими на МО, БА и структурите на подчинение на министъра на отбраната. Системата изготвя серия "продукти", които документират решенията за необходимите способности, и предоставя входяща информация на другите подсистеми. Разработените и заложени в плана параметри са продукт на подсистемата на НОС.
Продукти на подсистемата НОС:
Дефиниране на мисиите - писмено описание на мисиите и задачите на всяка организационна структура от МО и БА, произтичащи както от националните цели и задачи в областта на сигурността и отбраната, така и от участието на Република България в колективни системи за отбрана и сигурност - НАТО, ЕС, ООН и ОССЕ.
Необходими оперативни способности - списък с подредените по степен на важност в низходящ ред всички НОС, независимо дали те съществуват към момента, или ще се създават в бъдеще.
Сценарии за планиране - сценариите се разработват в предварително определени общи рамки, включват приети ограничения и допускания и са основани на дефинирани заплахи и/или определени ситуации. Общите рамки на сценариите се разработват от управление "Планиране на отбраната и въоръжените сили" (J-5) на ГЩ.
Доклади за определяне потребностите на мисиите - описват всички промени (количествени, качествени и структурни) на съществуващите въоръжени сили.
Структура на необходимите въоръжени сили - описва състава и структурата на силите, които трябва да бъдат създадени и които ще осигурят определените НОС.
План за дислокация - определя изискванията по отношение на инфраструктурата, дислокацията и предислокацията на силите.
Интегриран списък с приоритетни проекти - списък на проекти, подредени по степен на важност в низходящ ред, чието осъществяване постига всички утвърдени НОС.
Интегриран списък на приоритетните войскови части (организационни структури) - списък на всички организационни структури и части, подредени по степен на важност в низходящ ред в зависимост от техния относителен принос (приоритет) за достигане на утвърдените НОС, съответно - изпълнение на поставените мисии и задачи.
Предварителен план за интегриране на способностите - описва приоритетите, категориите, последователността и обхвата на дейностите, свързани с пълното интегриране на НОС в структурите, войските и силите.
План за интегриране на способностите - актуализиран вариант на предварителния план за интегриране на способностите, който се изготвя на базата на утвърдения Меморандум на програмните решения и отчита параметрите на вече утвърдения бюджет на МО.
5.2. Подсистема за управление на ресурсите за отбрана (ИСУРО)
Интегрираната система за управление на ресурсите за отбрана определя с колко ресурси и кога приоритизираните НОС ще бъдат постигнати и изпълнени чрез процесите на планиране, програмиране, бюджетиране и изпълнение на бюджета.
Продукти на ИСУРО:
Указания на министъра на отбраната за програмирането - документ, утвърждаван от министъра на отбраната, който съдържа ясни инструкции по отношение на целите, приоритетите, мисиите, задачите, ресурсните ограничения и сроковете за разработване на ефективни отбранителни програми.
Програмен меморандум - документ, който описва начина на разпределяне на ресурсите за отбрана за всяка основна отбранителна програма в рамките на програмния период при отчитане на изискванията за ефективност, ефикасност и икономичност.
Меморандум на програмните решения (МПР) - решенията на министъра на отбраната в резултат на проведения програмен преглед за изпълнение на основните отбранителни програми на МО и БА през следващия бюджетен и последващия средносрочен програмен период.
Предложение за бюджет - проект за програмен бюджет на Министерството на отбраната, разработен на основата на МПР.
Преразпределяне на бюджета - решения на министъра на отбраната за преразпределяне на средствата по утвърдения за съответната фискална година бюджет на Министерството на отбраната в резултат на прегледите на програмите и хода на изпълнението на текущия бюджет, плановете за снабдяване и плановете за снемане от употреба.
5.3. Подсистема по отбранителна аквизиция (ПОА)
Ролята на Подсистемата по отбранителна аквизиция в рамките на Системата за управление на развитието на въоръжените сили (СУРВС) е по най-ефективен начин да се придобият отбранителните продукти, необходими за изпълнение на мисиите, и да се осигури дългосрочната им поддръжка при спазване на изискванията и приоритетите, посочени в Подсистемата за необходимите оперативни способности (НОС) и утвърдените ресурси в Интегрираната система за управление на ресурсите за отбрана (ИСУРО).
Система за управление на ПОА
Системата включва щатни и нещатни структури:
А) Щатни структури:
Дирекция "Политика по въоръженията и техниката";
Дирекция "Управление на доставките";
Дирекция "Военна инфраструктура";
Дирекция "Военна стандартизация, качество и кодификация";
Изпълнителна агенция "Изпитвания и контролни измервания на въоръжения, техника и имущества";
Изпълнителна агенция "Държавна собственост на МО";
Институт за перспективни изследвания на отбраната;
Управление "Логистика" - ГЩ (J - 4);
Управление "КИС" - ГЩ (J - 6);
Административните звена за материално-техническо осигуряване на видовете въоръжени сили.
Б) Нещатни структури на Подсистемата по отбранителна аквизиция:
Съвет по отбранителна аквизиция;
Междуведомствен експертно-координационен съвет;
Експертен технико-икономически съвет (ЕТИС) по научноизследователска и развойна дейност (НИРД);
Експертен технико-икономически съвет по въоръжение и техника;
Експертен технико-икономически съвет по системите за командване, управление, комуникации, компютри и разузнаване (C4I);
Експертен технико-икономически съвет по военна стандартизация;
Специализиран експертен съвет по устройство на територията към МО.
Продукти на Подсистемата за отбранителна аквизиция:
- Предложения по аквизиция;
- План за модернизация на въоръжените сили и годишни планове;
- Планове за снабдяване;
- Планове за снемане от употреба.
Фази на процеса на отбранителна аквизиция
С цел създаване на условия за организирано, системно реализиране на процеса на отбранителна аквизиция и привеждането му в съответствие с използваните в НАТО и страните членки принципи и методи се определят следните фази:
1. Проучване.
2. Разработка на системата и демонстрация на технологиите.
3. Изпитване на образци и избор на алтернативи.
4. Производство и/или закупуване на готов продукт и изграждане на инфраструктура.
5. Усъвършенстване на продукта или удължаване срока на работа.
6. Снемане от употреба.
5.4. Подсистема за управление на човешките ресурси
Личният състав е най-важният ресурс във въоръжените сили. Той се характеризира с определен потенциал, качества и цена. Търсенето на оптимална реализация на човешкия потенциал наложи промяна на сегашната философия на "управление на персонала" към "управление на човешките ресурси." За нейната реализация се създава Подсистема за управление на човешките ресурси. Подсистемата функционира в непрекъснат годишен цикъл в синхрон с подсистемите на СУРВС.
Посредством подсистемата се осъществява политиката на Министерството на отбраната за комплектуването на въоръжените сили с личен състав, способен ефективно и ефикасно да изпълнява задачите по отбраната на страната. Това се постига чрез подбор на личен състав с необходимата квалификация и опит, готовност и мотивираност. Намирането на най-подходящия човек в най-подходящото време за най-подходящото място е в основата на цялостния кадрови модел.
Подсистемата функционира на основата и чрез прилагане на методология по изграждане на щатни структури, набиране, обучение, развитие, задържане и освобождаване на личен състав, съобразено с приоритизиране на необходимите оперативни способности, наличните ресурси и утвърдените продукти на системата по отбранителна аквизиция.
Разработването на продуктите на подсистемата се извършва под непосредственото ръководство на Министерството на отбраната и с активното участие на съответните структури от Генералния щаб на БА и щабовете на видовете въоръжени сили.

6. Развитие на системата за единна логистика
Мисията на системата за единна логистика е осигуряване на логистична поддръжка на БА при подготовката и участието й в пълния спектър от мисии и задачи на територията на страната и извън нея.
6.1. Изисквания към системата за единна логистика на Българската армия
Необходимостта от притежаване на модерни, мобилни, добре оборудвани и поддържани сили, способни както да решават задачите по националната отбрана, така и да се развръщат далече от територията на страната, поражда следните изисквания към системата за логистика:
- Отчитане на тенденциите в развитието на логистиката на НАТО и усъвършенстване на основните логистични документи;
- Оптимизиране процесите на планиране на логистичната поддръжка на войските и силите;
- Осъществяване на координация и интегриране със сродни логистични структури на НАТО;
- Прецизиране на дейностите по отчета и отчетността, запасяването, съхраняването, раздаването, употребата, експлоатацията и поддръжката на материалните средства;
- Създаване на необходимите способности за транспортиране на личен състав и подвоз и транзитиране на материални средства;
- Подобряване на организацията за освобождаване на Българската армия от излишни материални средства и обекти от инфраструктурата;
- Усъвършенстване на организацията на войсковото медицинско осигуряване;
- Оптимизиране на дейностите по планиране, водене на отчет и поддръжка на военната инфраструктура;
- Ускорено внедряване на външни фирмени услуги в областта на войсковото хранене, комунално-битовото обслужване, охраната на войсковите обекти, абонаментната сервизна поддръжка на техниката, транспорта и съхраняването на материалните средства.
6.2. Приоритети на единната логистика
- Изпълнение на целите на силите;
- Максимално покриване на изискванията за пълна логистична поддръжка на съединенията и частите на БА;
- Усъвършенстване на логистичните процедури и внедряване на съвременна информационна система;
- Осигуряване на оптимална самостоятелност (автономност) в поддръжката на въоръжението и техниката и ефективност в използването на материалните средства;
- Въвеждане на външни фирмени услуги.
6.3. Управлението на логистиката в БА се осъществява от изградените логистични структури в ГЩ на БА, видовете въоръжени сили, СОК, съединенията, частите и подразделенията.
Медицинското осигуряване на БА като относително самостоятелна част от логистичната поддръжка се ръководи от специализиран отдел в ГЩ, специализирани направления в щабовете на видовете въоръжени сили и специалисти в СОК. То се осъществява от Военномедицинската академия посредством медицинските служби в съединенията и медицинските пунктове в подразделенията. Хигиенно-противоепидемичното осигуряване се осъществява от центрове по военна епидемиология и хигиена (ЦВЕХ). Психологичното осигуряване се осъществява от Центъра по военна психология и психопрофилактика (ЦВПП); психолози в щабовете на видовете въоръжени сили и психолози в съединенията, учебните бази и частите.

7. Развитие на системите C4I
Системите C4I представляват единен интегриран организационно-технически комплекс от органи, войски, комуникационно-информационни ресурси (сили, технически средства и програмно осигуряване), процедури, доктрини и документи за осигуряване добиването, обмена, обработката, съхраняването и защитата на информацията в системата за командване и управление на войските и оръжията.
За комуникационно-информационна поддръжка изпълнението на целия спектър от мисии и задачи на Българската армия системите C4I трябва да осигуряват на командващите/командирите по всяко време и на всяко място точна, навременна и защитена картина на бойното пространство, гарантираща ефективно и прецизно управление и взаимодействие между войските. Новите средства, процедури, системи и технологии, заложени в плана, ще доведат до изпълнение на тази задача с по-малко човешки ресурси.
Разработената структура и разчети за системата C4I е извършена без включване на системите за управление на оръжията и сензорната среда, което следва да се има предвид при по-нататъшната модернизация на основните платформи във видовете въоръжени сили.
Изграждането на системата отчита в максимална степен планираните организационни промени във войските.
Предвиждат се следните оперативни способности на комуникационно-информационните системи на БА до 2015 г.:
- комуникационно-информационна поддръжка на силите, определени за участие в операции на НАТО, и на силите, участващи в мисии извън територията на страната;
- комуникационно-информационна поддръжка на органите за управление на стратегическо, оперативно и тактическо ниво при разрешаване на кризи от военен и невоенен характер;
- комуникационно-информационна поддръжка за нуждите на ежедневната дейност на войските и щабовете, за инфраструктурата на националната система за оповестяване и за обмена с комуникационно-информационната система на НАТО;
- комуникационно-информационна поддръжка на Съвместното оперативно командване, на многонационални съвместни щабове и сили, развръщани на територията на страната;
- комуникационно-информационна поддръжка на въоръжените сили и органите на държавното и местното управление по време на кризи, при ликвидиране на последствията от аварии, бедствия, катастрофи и терористични актове;
- поддръжка, развитие и възстановяване на комуникационно-информационната система, осигуряване защита и безопасност на информацията.
Комуникационно-информационната система се дефинира чрез оперативната, системната и техническата архитектура.
Оперативната архитектура на комуникационно-информационната система се определя от организационната структура на БА в съответствие с плана за организационното изграждане на БА до 2015 г. Тя осигурява изпълнението на функцията командване и управление и включва:
- на стратегическо ниво: управление "Комуникационни и информационни системи" - ГЩ (УКИС - ГЩ), Апарат на генералния конструктор за развитие на националната отбранителна система и системите C4I на БА, отдел "Информационно обслужване" - МО, специализиран орган в служба "Военна информация", Свързочна бригада, Комуникационно-информационен център на МО и Генералния щаб;
- на оперативно ниво: отдел "КИС" в СОК, отдели "КИС" ("КИНС") в щабовете на видовете въоръжени сили, отделен свързочен полк (ОСВП) на ВМС, отделни батальони за привързване и комуникационно-информационна и навигационна поддръжка (КИНП) на автоматизираните оперативни центрове (АОЦ);
- на тактическо ниво: отделение КИС (G6) в щабовете на механизираните/лекопехотната бригади (мбр/лпбр), зенитно-ракетната бригада (зрбр), ескадрила за комуникационна, информационна и навигационна поддръжка (еКИНП) в авиационна база и на свързочните роти (свр) в мбр (лпбр) и секция КИС в щабовете на механизирани батальони (танкови батальони (тб), самоходни артилерийски дивизиони (садн), зенитно-артилерийски дивизиони (задн)) и свързочните взводове в тях.
Постигането на оперативните способности на С4I се извършва чрез ефективно изграждане на Общата системна и техническа архитектурна рамка на С4I на БА.
Постепенното постигане на оперативните способности на системата C4I ще се извърши на три етапа, определени от периодите в Плана за организационно изграждане и модернизация на ВС до 2015 г.
В съответствие с отпуснатите квоти за финансиране до 2010 г. ще се постигне:
- изпълнение на цел EG 2780 - ще се изградят отделни модули от батальон комуникационно-информационна поддръжка на 62-а свързочна бригада (свбр);
- завършване изграждането и въвеждането в експлоатация на фрагмент от Стационарната комуникационна система (СКС) "Странджа-2";
- изграждане на система за електронни съобщения съгласно стандарт Х.400/STANAG 4406 за всички подразделения, определени за участие в системата за колективна отбрана на НАТО;
- модернизация на информационната система на полева интегрирана комуникационно-информационна система на 61-а мбр, един батальон за ЯХБЗ, един инженерно-сапьорен батальон (исб) и една рота за химическо разузнаване (рхр) с цел осигуряване на съвместна работа по корпоративния модел на данни на НАТО.
Насоки за технологично развитие на КИС
Технологичното развитие на системите С4I през периода 2005 - 2015 г. ще се осъществява в следните основни насоки:
- интегриране и постигане на оперативна съвместимост на комуникационно-информационните системи на декларираните сили с тази на страните - членки на НАТО; постига се чрез изпълнение на Целите на силите до 2010 г.;
- изграждане на полевата/мобилната комуникационно-информационна система до 2015 г.;
- прилагане на стандартите STANAG 5048 и 4406 за постигане на съвместимост между системите и придобиване на еднакви способности между различните национални комуникационно-информационни системи технически да съответстват на III ниво (ISO Level 3).

8. Развитие и усъвършенстване на нормативната база
Новата структура на въоръжените сили и отговорностите, стоящи пред тях, налагат необходимостта от изменение и допълнение на правно-нормативната база, касаеща развитието и използването на въоръжените сили в новата система за колективна сигурност и отбрана, а също и за изпълнение на международни договори, по които Република България е страна. Актуализацията на основната част от нормативните актове е належащо да бъде извършена през 2005 г. с цел създаване на необходимите условия за трансформация на въоръжените сили и изпълнението на ангажиментите на Република България като член на НАТО.
Основните правно-нормативни актове, предложени за разработване, изменение и допълнение, са:
8.1. Проект на Закон за Министерството на отбраната и въоръжените сили
Със законопроекта ще се регламентират основните обществени отношения, отнасящи се до:
- дейности и задачи на МО и ГЩ на БА и принципите за тяхното изпълнение;
- взаимодействие с други органи в областта на отбраната, сигурността и въоръжените сили, структура и функции на въоръжените сили;
- участие на други органи в отбраната на страната;
- структурата и управлението на общата и специализираната администрация на МО, ГЩ на БА, служба "Сигурност - ВП и ВКР", служба "Военна информация", военните учебни заведения и другите структури на подчинение на министъра на отбраната;
- основните функции, задачи, права, отговорности и взаимодействие на отделните структури.
Уредбата на посочените обществени отношения в законопроекта ще наложи отмяната на сегашния Устройствен правилник на Министерството на отбраната, приет с Постановление № 162 на Министерския съвет от 1999 г.
8.2. Проект на Закон за военната служба
Със законопроекта ще се регламентират основните обществени отношения, отнасящи се до:
- приемане и освобождаване от съответния вид служба - наборна, кадрова и служба в постоянния и в мобилизационния резерв;
- статут на военнослужещия - права и задължения, обучение, квалификация и професионална подготовка, кадрово развитие, материално и социално осигуряване, служебно време и отпуски, възнаграждения и награди, дисциплинарна, имуществена и административнонаказателна отговорност;
- съдържание на служебното правоотношение на кадровите военнослужещи;
- възникване, изменение и прекратяване на служебното правоотношение на кадровите военнослужещи;
- изпълнението на воинските задължения от военнослужещите на наборна военна служба и от лицата от постоянния и от мобилизационния резерв.
Със законопроекта ще се даде детайлна регламентация на атестирането и длъжностното развитие на военнослужещите, на техния социален статус - заплащане и условия на труд, образование и квалификация, система на стимулиране, здравно осигуряване и обслужване, социално подпомагане, жилищно осигуряване, отдих и възстановяване, социална адаптация и пенсионно осигуряване.
Уредбата на обществени отношения в законопроекта, свързани с кадровата военна служба, ще наложи отмяната на сегашния Правилник за кадровата военна служба, приет с Постановление № 277 на Министерския съвет от 2000 г.
Регламентацията на наборната военна служба ще бъде съобразена с предстоящата професионализация на БА, отчитайки съществуващите проблеми по приемането на наборни войници. Приемането на закона ще наложи промени и в Закона за замяна на воинските задължения с алтернативна служба в аспекта на създаване на по-либерални условия за допускане до нея, откриване на нови места за нейното изпълнение и на по-облекчени изисквания към работодателите.
8.3. Проект на Закон за изпращане на Въоръжените сили на Република България извън територията на Република България
Със законопроекта ще се регламентират основните обществени отношения, отнасящи се до:
- международноправни и вътрешноправни основания и принципи;
- форми на участие - кризи от международен характер (военни операции и хуманитарни мисии), учения и други мероприятия по линия на международното сътрудничество;
- органи, компетентни за разрешаване изпращането на български въоръжени сили, и взаимодействие между тях;
- специален ред при изпълнение на задължения, произтичащи от членство на Република България в договор с военнополитически характер (т.нар. съюзнически договор), изпълнение на задължения, произтичащи от Вашингтонския договор;
- процедура по формиране на българските контингенти (подбор, финансово осигуряване), оперативен и административен контрол при участие в мероприятия зад граница;
- изпращане на отделни кадрови военнослужещи на международни длъжности.
8.4. Проект на Закон за преминаване и пребиваване на чужди и съюзнически въоръжени сили на територията на Република България
Със законопроекта ще се регламентират основните обществени отношения, отнасящи се до:
- международноправни и вътрешноправни основания и принципи;
- органи и процедура по разрешаване преминаване и/или пребиваване на територията на страната на чужди въоръжени сили, както и на съюзнически въоръжени сили за изпълнение на задължения, произтичащи от ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор с политически или военен характер; задължения по изпълнение на Вашингтонския договор;
- задължения на страната домакин по осигуряване на чуждите въоръжени сили на територията на Република България; принципи; взаимодействие между органите на изпълнителната власт;
- приложими процедури относно административноправния режим спрямо чуждите и съюзническите въоръжени сили.
8.5. Проект на Закон за управление при кризи
Предмет на законопроекта е уреждане на обществените отношения между органите на изпълнителната власт, физическите и юридическите лица в процеса на управление при кризи от различен характер. Основната цел на законопроекта е да осигури изпълнението на функциите на държавата по опазването на живота и здравето на населението, територията, околната среда, духовните и материалните ценности на страната и на българските граждани и имоти в страната и в чужбина чрез изграждането на Национална система за управление при кризи. Законопроектът регламентира дейностите за реагиране при нарушаване границите на страната и употребата на сила при заплахи за сигурността.
8.6. Предложение за изменение на данъчното законодателство, в което се предлага всички доставки за Министерството на отбраната и за юридическите лица - структури на подчинение на министъра на отбраната, да се освобождават от данък върху добавената стойност, акциз, митни сборове и техните обезпечения, както и от всякакви други данъци, такси или подобни публични вземания.
Предложението е продиктувано от пряката ангажираност на Министерството на отбраната и посочените субекти под ръководството на министъра на отбраната в осъществяването на държавната политика в областта на отбраната и националната сигурност, което налага да бъде възприет облекчен финансов режим, гарантиращ възможност за адекватно материално-техническо осигуряване на българските въоръжени сили и ще отговори на поставените пред тях нови задачи и отговорности.
8.7. Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност
Със законопроекта се регламентира издаването на военна идентификационна карта на военнослужещите във връзка с хармонизирането на Закона за българските документи за самоличност с разпоредбите на Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили.
8.8. Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за митниците
Със законопроекта се регламентират основните обществени отношения, свързани с пълноправното членство на Република България в НАТО и хармонизиране на националните процедури с действащите в Алианса, чрез възприемане на стандартните митнически документи и прилагането на този облекчен режим по отношение на сили на Алианса и държави, участващи с въоръжени сили и/или техника в мероприятия на територията на Република България по линия на НАТО или "Партньорство за мир".
8.9. Законодателни промени в Закона за лечебните заведения и Закона за здравето с оглед регламентиране статута на медицинските пунктове в БА и лекарите в тях с цел по-доброто здравно обслужване на военнослужещите.
8.10. Проект за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на отбраната, приет с Постановление № 162 на Министерския съвет от 1999 г. и проекти за изменение и допълнение на устройствените правилници на изпълнителните агенции към министъра на отбраната (в изпълнение на т. 3 от Решение на Народното събрание от 21 юли 2004 г. за приемане на Доклада за резултатите от Стратегическия преглед на отбраната).
8.11. Преразглеждане на действащите документи по мерките за укрепване на доверието, сигурността и военните контакти. Особено значение във връзка с това имат тези документи със съседните на нашата страна държави, като Румъния, Гърция и Турция. След извършване на допълнителен анализ предстои да се прецени подходът за действие, а именно избор между изрично денонсиране на тези документи, мълчаливо отпадане на тяхното прилагане или приемане на изрична декларация относно запазване действието на конкретни разпоредби от тях.
8.12. В резултат на приетия нов Закон за обществените поръчки и Наредбата за условията и реда за възлагане на специални обществени поръчки, приета с Постановление № 233 на Министерския съвет от 2004 г., в сила от 1 октомври 2004 г., и приетите от Министерския съвет проекти на Правилник за прилагане на ЗОП и на наредбата за т.нар. "малки обществени поръчки", възлагани под праговете, голяма част от предвидения вътрешен нормативен ред при възлагането на обществени и специални обществени поръчки ще бъде неприложим. Подготвя се разработването на нормативен акт за регламентиране на вътрешните отношения при възлагането на обществени и специални поръчки в МО, в който ще бъдат отразени нормите от новоприетите нормативни актове в областта на обществените поръчки.
Предвидените нормативни промени ще наложат последващи изменения и допълнения в други подзаконови нормативни актове, включително актове на министъра на отбраната.

9. Разработване на доктринални, концептуални, планиращи и ръководни документи
Съществуващите национални доктринални и концептуални документи осигуриха необходимата база за подготовка на страната и Българската армия за получаване на покана за членство в НАТО и вече са изчерпали своя времеви ресурс. Заедно с националното законодателство те се нуждаят от актуализиране с цел хармонизиране на националната система за планиране на отбраната с тази на НАТО и отчитане на променената обстановка на сигурността, мисиите и задачите на ВС и изискванията на НАТО.
Доктриналната и концептуалната база на въоръжените сили се изгражда в съответствие с Конституцията на Република България, на основата на съществуващото и актуализирано национално законодателство, концептуалната и доктриналната база на НАТО. Предвижда се разработване и приемане на нова Стратегия за сигурност на Република България и Национална военна стратегия. Концепциите и доктрините на въоръжените сили се създават със съвместните усилия на Министерството на отбраната, Генералния щаб на Българската армия, щабовете на видовете въоръжени сили, командирите и щабовете на тактическо ниво, както и на военните учебни заведения.
Националните доктринални и концептуални документи осигуряват:
- точно и пълно отразяване на задълженията като страна - член на Северноатлантическия договор, за изпълнение на основните принципи и съхраняване на основните ценности, залегнали в договора;
- база за изграждане на способности и регламентиране на задължения на въоръжените сили на Република България за гарантиране на суверенитета и независимостта на страната, защитата на териториалната й цялост и принос към колективната отбрана в целия спектър на мисии на НАТО;
- хармонизиране с процедурите на НАТО, използвани при вземане на решение кога, къде и как да се използват национални сили за нуждите на колективната отбрана или в операции извън територията на страните - членки на Алианса.
Разработването на доктриналните документи ще се осъществява по стройна национална доктринална структура, отговаряща на йерархичната структура на доктриналните документи на НАТО и тясно свързана с нея.
За изграждане на адекватна и работеща доктринална база се предвижда:
- да се адаптира националната военна терминология към термините, дефинициите и съкращенията в НАТО;
- да се утвърди структурата на концептуалните и доктриналните документи, подлежащи на ратификация, разработване, актуализация и оставащи в сила;
- да се ускори процесът на приемане и въвеждане за изпълнение на доктриналните и концептуалните документи на НАТО с цел подпомагане изпълнението на поетите ангажименти по Целите на силите;
- да се оптимизират процесите по управление на потока от информация за съществуващи съвместни съюзни публикации и новопоявили се доктринални и концептуални документи в НАТО, процедурите по ратифициране, процедурите по въвеждане за изпълнение и предоставяне на ратифицирани документи до крайния изпълнител.
Разработването на доктринални, концептуални, планиращи и ръководни документи се изгражда на 5 основни нива, които формират и йерархичната структура на документите.
- Политическо ниво - документи, които определят политическата рамка за изграждане, поддържане и използване на въоръжените сили.
- Военнополитическо ниво - документи, които описват изграждането, функциите, ресурсното осигуряване, реда за използване и гражданския контрол на военната институция.
- Стратегическо ниво - документи, които описват общите принципи, методи и форми за използване на въоръжените сили в различна оперативна среда.
- Оперативно ниво - документи, регламентиращи планирането, ръководството, участието и провеждането на операции от въоръжените сили.
- Тактическо ниво - документи, описващи ефективното бойно използване на наличните способности.

10. Трансформация на личния състав
Развитието на съществуващите и изграждането на нови способности на силите се постигат и със създаването и поддържането на ресурс от личен състав. Базирайки се на съществуващия човешки потенциал, планът е насочен към създаване на добре подготвен и гъвкав ресурс от личен състав, който да е основата за създаването на боеготови и адекватни сили. Стъпки в хода на трансформацията са планираните промени в нормативната и доктриналната база, организационната структура, усъвършенстване на обучението и подготовката на личния състав.
Стратегията за трансформация предвижда достигане на необходимите оперативни способности на ВС чрез комплектуване с личен състав с необходимата квалификация, опит и мотивираност при използване на следните подходи:
- запазване и развитие в максимална степен на наличните човешки ресурси при преобразуването на ВС;
- пълна професионализация на въоръжените сили до 2010 г.;
- постигане на рационална йерархична структура за управление чрез разпределение на кадровите военнослужещи по звания;
- достигане на необходимия брой личен състав в съответствие с определената от Народното събрание численост и организационна структура на ВС.
Трансформацията се осъществява при спазване на следните принципи:
- поетапност на намаляването на личния състав за планирания период (без напрежение), за сметка на качествения подбор и естествените процеси на освобождаване от кадрова военна служба;
- създаване на достатъчни възможности за изпълнение на договорите за кадрова военна служба (КВС) чрез планиране на кариерата и квалификацията на кадровите военнослужещи;
- трансформация на структурите с цел оптимално използване на естествено освободения личен състав;
- синхронизирано преобразуване на структурите с цел максимално използване на постъпващия и на подлежащия на освобождаване личен състав;
- промени в системата за образование и квалификация, позволяващи гъвкаво движение по вертикала и хоризонтала за постигане от военнослужещите на избрания модел за кадрово развитие.

11. Осигуряване на ресурсите за отбрана
Осигуряването на необходимите ресурси за отбрана е един от основните проблеми, от ефективното решаване на който зависи успешното изпълнение на планираните дейности и проекти във въоръжените сили. В същото време размерът на ресурсите за отбрана представлява ограничаващо условие, с което е необходимо задължително да бъде съобразен настоящият план.
Източниците за осигуряване на ресурсите за отбрана в най-общ случай могат да бъдат разделени на вътрешни и външни.
Разходите за отбрана на консолидирана основа, в т.ч. разходите по бюджета на МО, се определят ежегодно от Народното събрание със Закона за държавния бюджет за съответната година. Прогноза за размера на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната се изготвя от Агенцията за икономически анализи и прогнози към министъра на финансите. Съотношението на разходите за отбрана на консолидирана основа към БВП не се одобрява изрично със Закона за държавния бюджет. То е производна величина от предварително прогнозирани макроикономически и бюджетни параметри и се използва за нуждите на анализа.
За 2005 г. Министерството на финансите прогнозира обем на БВП в размер 41 343,0 млн. лв. При декларирано равнище на разходите за отбрана в политическата рамка на СПО в размер 2,6 на сто от БВП за страната 2,45 на сто от БВП представлява бюджетната рамка за Министерството на отбраната, а около 0,06 на сто от БВП са предвидени за други министерства и ведомства, извършващи разходи за отбрана. При тези изходни условия бюджетът за Министерството на отбраната за 2005 г. в абсолютна стойност е около 1014,4 млн. лв.
При запазване размера на процента от БВП, заделян за отбрана, нарастването на бюджета за отбрана в средносрочния период до 2010 г. се очаква да бъде съизмеримо с прогнозирания от МФ реален темп на растеж на БВП в рамките на 5,3 - 5,5 на сто годишно.
Бюджетът за отбрана включва следните целеви направления на разходите:
функция "Отбрана"; функция "Здравеопазване"; функция "Образование"; функция "Социални дейности"; капиталови разходи (до определен размер); по направление НАТО.
Друг възможен вътрешен източник за осигуряване на ресурси са дългосрочни заеми, гарантирани от държавата, за финансиране на крупни проекти за модернизация и превъоръжаване на въоръжените сили. При използването на този подход е необходимо да се отчита, че разходите за сметка на такива заеми също се включват в държавния бюджет, съответно в бюджета на МО. Тези изисквания водят до ограничаване на възможностите за осигуряване на други проекти само с национално финансиране в рамките на предварително одобрена разходна рамка.
Възможните външни източници на ресурси за отбрана са:
- Финансови средства, предоставени по двустранни договорености - Програмата за чуждестранно военно финансиране (FMF) на САЩ, включително International military education and training (IMET) и Enhanced International Peacekeeping Capabilities Program (EIPC); Програмата за подпомагане на демокрацията в Централна и Източна Европа на Нидерландия (МОЕ) и др.;
- Получаване на въоръжение, техника и имущество от програмите за излишно имущество на САЩ (Excess Defense Article (EDA), Германия и други страни - членки на НАТО;
- Участие в програми на НАТО (например: Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността NSIP и др.);
- Финансови средства по линията на предприсъединителните фондове на Европейския съюз.

II. ОРГАНИЗАЦИОННО ИЗГРАЖДАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

1. Функционална и организационна структура на въоръжените сили
Република България изгражда и развива въоръжени сили в съответствие с осигуряването на необходимите отбранителни способности, адекватни усилия за изпълнение на ангажиментите на страната като член на НАТО, други международни договорености и стриктно съобразяване с ресурсните възможности на страната.
Във функционално отношение въоръжените сили се изграждат съгласно принципите, залегнали във визията, и ще се състоят от:
Активни сили:
Пакет от модулни сили за развръщане, които могат да бъдат използвани в целия спектър от операции под ръководството на НАТО; нормалният жизнен цикъл на силите със способност за развръщане трябва да включва етапи на подготовка и готовност за оперативно използване.
Пакет от малки, но с високи способности сили, от състава на които се формират силите за незабавно действие за осигуряване на приноса към националната сигурност в мирно време и по-специално за противодействие на потенциални асиметрични заплахи.
Поддържащи елементи и сили с по-ниска степен на готовност - включващи териториални сили за осигуряване и поддръжка, бази, хранилища и др.
Активните сили са с различна степен на готовност, като са планирани за изпълнение на задачи при кризи от различен характер, внезапно или с последващо нарастване на усилията както на територията на страната, така и извън нея, за изпълнение на международни и коалиционни ангажименти.
Организационно въоръжените сили са разделени на Българска армия и структури, подчинени на министъра на отбраната.

2. Основни взаимодействия, хоризонтална и вертикална координация
Основна предпоставка за ефективното и ефикасно управление в рамките на МО, ГЩ и БА е въвеждане на ясни правила на взаимодействие и поддържане на хоризонтална и вертикална координация на експертно и управленско ниво, които да са в синхрон и в подкрепа на командната верига. Те са описани по-долу и предстои да бъдат разработени в подробни щабни/административни процедури. Същите са необходими както за създаване на условия за въвеждане и функциониране на Системата за управление развитието на въоръжените сили с четирите й подсистеми - ИСУРО, НОС, Отбранителна аквизиция и СУЧР, така и за цялостното ефективно функциониране на администрацията в МО, ГЩ и БА.
Всяка щабна/административна дейност изисква координация на различни нива в рамките на организационната структура и извън нея. Директна координация се осъществява, когато е делегирано право на подчинено лице от командир/началник или ръководител за извършване на определени действия с цел пряка консултация или координиране на дейности в рамките на МО и БА. Това е отношение на координация, а не право, чрез което може да бъде осъществено командване или да бъдат взети решения. Поради горното директната координация е съпроводена от изискването за постоянно информиране на командира, който делегира правото. Целта е командирът (началникът) да бъде освободен от рутинни задължения и дейности, както и да се улесни комуникацията между организациите и преките изпълнители. Командирите и началниците трябва да стимулират директната координация. Ефективната директна координация изисква организационен климат, който позволява обмен на информация на възможно най-ниското работно ниво, необходима за изпълнението на задачите. Директната координация се прилага при изпълнение на конкретни задачи въз основа на указания от страна на командира/началника, предоставящ това право по отношение на резултатите, които трябва да бъдат получени, и всички ограничения, които трябва да се вземат под внимание, като срок за изпълнение, ниво на класификация и др. Указанията могат да бъдат писмени или устни, но обикновено са устни, когато се отнасят за рутинни, циклични задачи и е необходимо да бъдат изпълнени в кратки срокове. Директната координация не се прилага за обмен на информация по отношение на области извън конкретните задачи. Тя може да бъде извършена вертикално (нагоре и надолу в рамките на организацията) и хоризонтално (между структури и експерти на едно и също ниво). Вертикалната координация се ограничава обикновено до едно ниво по-високо и едно ниво по-ниско в рамките на командната верига в организационната структура, а също и между отделните организации, освен ако това е регламентирано за отделен конкретен случай.

3. Комплектуване с личен състав за мирно време
3.1. (изм., ДВ, бр. 26 от 2007 г.) Кадрови военнослужещи
Основа за организационното изграждане на въоръжените сили на Република България са определените параметри за личен състав от приетата от Народното събрание дългосрочна Визия за развитие на войските и силите - 2015 (т. 36) и Заповед № ОХ-039 на министъра на отбраната от 30 август 2004 г.
Комплектуването с личен състав се постига поетапно вследствие на естествените процеси на освобождаване от кадрова военна служба и оптимизиране на съотношението между кадрови и наборен войнишки състав.
Промените в Министерството на отбраната засягат всички дирекции и структурите на подчинение на министъра на отбраната. Вследствие на реорганизацията на дирекциите личният състав на министерството ще стане 750 души. В същото време реорганизацията на структурите на подчинение на министъра на отбраната ще доведе до намаляване на личния им състав от 7798 на 7658 души.
В резултат на трансформацията в Генералния щаб и подчинените му структури ще бъдат реорганизирани 47 поделения, преподчинени 16 поделения, разформирани 24 поделения и формирани 12 поделения. През този период около 65 на сто от личния състав ще участва в различни трансформации, като ще бъдат съкратени 1090 длъжности.
В резултат на трансформацията в Сухопътните войски ще бъдат реорганизирани 36 поделения, разформирани 23 поделения и формирани 4 поделения. През този период 3373 военнослужещи и 290 граждански лица ще участват в различни трансформации, като ще бъдат съкратени 3663 длъжности.
В резултат на трансформацията във Военновъздушните сили ще бъдат реорганизирани 49 поделения, разформировани 19 поделения и формирани 3 поделения. През този период 6397 военнослужещи и 617 граждански лица ще участват в различни трансформации, като ще бъдат съкратени 2708 длъжности.
В резултат на трансформацията във Военноморските сили ще бъдат реорганизирани 25 части и поделения, разформирани 2 съединения и едно поделение. През този период 652 военнослужещи и 312 граждански лица ще участват в различни трансформации, като ще бъдат съкратени 263 длъжности.
Общият брой на военнослужещите от въоръжените сили за мирно време съгласно организационната структура е 38 988 души. Гражданските лица във въоръжените сили съгласно организационната структура са 10 687 души.
Относителният дял на видовете въоръжени сили от състава на БА е:
Сухопътни войски - 51,5 на сто от личния състав на БА;
Военновъздушни сили - 20,5 на сто от личния състав на БА;
Военноморски сили - 11,0 на сто от личния състав на БА.
Процентното разпределение на офицерите във въоръжените сили през 2015 г. ще бъде в съотношение 60:40 в полза на младшите офицери.
3.2. (изм., ДВ, бр. 26 от 2007 г.) Наборни военнослужещи
В края на първия период на организационно изграждане и модернизация - 2007 г., въоръжените сили ще преминат към напълно професионален модел на комплектуване.
Преминаването от наборна към кадрова военна служба в Българската армия се обуславя от световните тенденции в тази насока и професионалното превъзходство на кадровия войник над наборния. Темпът на намаляване на наборните военнослужещи по години до 2007 г. се определя от ресурсната осигуреност на професионализацията.
3.3. Резерв
За попълване на въоръжените сили с личен състав при кризисна обстановка и за военно време се подготвя и поддържа резерв, който е постоянен и мобилизационен.
Постоянен резерв са годните за военна служба български граждани, освободени от кадрова военна служба или преминали специална военна подготовка, с които е сключен договор при определени условия и за определен срок на служба да изпълняват задълженията си по мирновременните щатове на въоръжените сили.
Мобилизационен резерв са годните за военна служба български граждани, притежаващи определена военна подготовка или гражданска специалност и отговарящи на определени условия, които са получили или могат да получат мобилизационно назначение по щатовете за военно време на въоръжените сили.
За оптимално използване ресурсите на страната местните органи за управление на населението могат да привличат при определени условия част от резерва във формирования на Националната гвардия. В тази структура резервът ще се използва за ликвидиране на последствията от крупни аварии, в случаи на природни бедствия и други кризисни ситуации.
3.4. Въоръжение и техника
Комплектуването на БА с основно въоръжение и бойна техника е съгласно таблицата.

Таблица
за комплектуване на БА с основно въоръжение и бойна техника в оперативна готовност

Основно въоръжение
и техника

Към
31.12.2004 г.

Към
31.12.2015 г.

1. Сухопътни войски
танкове 567 160
бойни бронирани машини 965 395
артилерийски системи над
100 мм (без минохвъргачната артилерия)
666 192
2. Военновъздушни сили
бойни самолети 66 20
учебно-бойни самолети 14 0
транспортни самолети 14 10
учебни самолети 18 18
бойни вертолети 18 12
транспортни вертолети 24 18
самолети за въздушно
патрулиране и разузнаване
0 4
3. Военноморски сили
бойни кораби 7 6
кораби за бойна поддръжка 27 17
спомагателни кораби 7 7
вертолети 6 6

Забележка. В базите за съхраняване на СВ, в авиационните бази на ВВС и вмб на ВМС ще се съхранява известно количество бойна техника и въоръжение, която ще бъде използвана за подмяна на оперативно готовите средства при планови ремонти, на излезли от строя образци и резервни части. Самолетите и вертолетите в оперативен резерв са част от съществуващите платформи с остатъчен ресурс до края на жизнения цикъл.

4. Изграждане и развитие на Министерството на отбраната
Министерството на отбраната изгражда и развива структури в съответствие със законите на страната и с постановленията на Министерския съвет за приемане на Устройствен правилник на Министерството на отбраната, като структурите твърдо се обосновават с тяхната необходимост за подпомагане на министъра на отбраната да осъществява държавната политика в областта на сигурността и отбраната.
Министерството на отбраната по своята обща структура има:
Политически кабинет като орган на министъра на отбраната за подпомагане на министъра при формулиране на политическите решения и послания и политическо ръководство на Министерството на отбраната и въоръжените сили. В политическия кабинет влизат неговият началник, заместник-министрите, съветниците на министъра, парламентарният секретар, началникът на звено "Връзки с обществеността" и технически сътрудници;
Специализирани звена на администрацията, пряко подчинени на министъра на отбраната:
Звено по сигурността на информацията на МО
Функции и отговорности: изпълнява задачите, възложени му със Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) и нормативните актове по прилагането му, и отговаря за защитата на класифицираната информация в МО. Звеното се ръководи от служителя по сигурността на информацията, който е пряко подчинен на министъра на отбраната. Дейността на звеното се координира от главния секретар на МО.
Инспекторат
Функции и отговорности: извършва контролни и други проверки по указание на министъра на отбраната в МО, БА и в структурите на подчинение на министъра на отбраната.
Дирекция "Правно-нормативна дейност"
Функции и отговорности: ръководи осъществяването на правната дейност в МО, БА и в структурите на подчинение на министъра на отбраната.
Дирекция "Финансово-контролна дейност"
Функции и отговорности: подпомага министъра на отбраната при управлението и контрола на финансовите и материалните ресурси, изпълнението и контрола на сключените договори и контрола на финансовата дисциплина в МО, БА и в структурите на подчинение на министъра на отбраната.
Обща администрация:
Дирекция "Административно и информационно обслужване"
Функции и отговорности: осигурява в административно и информационно отношение дейността на МО.
Дирекция "Финансово-стопански дейности"
Функции и отговорности: разработва бюджета за общата административна поддръжка и осъществява финансово-стопанското обслужване на администрацията.
Специализирана администрация:
Специализираната администрация е по функционални области, които със заповед на министъра на отбраната се ръководят от заместник-министрите.
Дирекция "Отбранителна политика"
Функции и отговорности: подпомага министъра на отбраната в процеса на формиране, провеждане и контрола по изпълнението на политиката за националната и колективната сигурност и отбрана.
Дирекция "Международно сътрудничество"
Функции и отговорности: подпомага министъра на отбраната в процеса на формиране, провеждане и контрола по изпълнението на политиката за двустранното и регионалното сътрудничество в областта на отбраната и сигурността и контрола на въоръженията.
Дирекция "Кадрова политика"
Функции и отговорности: подпомага министъра на отбраната при комплектуването на въоръжените сили с личен състав и подготовката на кадри.
Дирекция "Отбранително планиране и програмиране"
Функции и отговорности: подпомага министъра на отбраната при управлението на процеса на планиране и програмиране на отбранителните ресурси.
Дирекция "Планиране и управление на бюджета"
Функции и отговорности: подпомага министъра на отбраната при управлението на финансовите ресурси в МО.
Дирекция "Политика по въоръженията и техниката"
Функции и отговорности: подпомага министъра на отбраната при формирането на политиката в областта на отбранителната аквизиция, управлението на жизнения цикъл, отношенията с промишлеността и приемането на въоръжение, техника и материални средства в МО и БА.
Дирекция "Управление на доставките"
Функции и отговорности: подпомага министъра на отбраната при разработването и контролирането на политиката по доставките (централизираното и децентрализираното снабдяване) с изключение на строителството и строителните услуги.
Дирекция "Военна инфраструктура"
Функции и отговорности: подпомага министъра на отбраната в политиката по управление на недвижими имоти - публична държавна собственост, предоставени за изпълнение на функциите на МО.
Дирекция "Военна стандартизация, качество и кодификация"
Функции и отговорности: подпомага министъра на отбраната при формирането и провеждането на политиката в областта на военната стандартизация, кодификацията и държавната гаранция на качеството.
Общ административен ръководител на Министерството на отбраната е главният секретар.
Структури от въоръжените сили, пряко подчинени на министъра на отбраната, са:
Военномедицинската академия
Функции и отговорности: Военномедицинската академия е лечебно заведение за извънболнична и болнична помощ и за военнонаучна, военноучебна и военноекспертизна дейност. Академията е част от националната система за здравеопазване и е изградена за медицинско осигуряване на МО и БА.
Служба "Военна информация"
Функции и отговорности: добива, обработва, анализира, съхранява и предоставя информация в интерес на националната и колективната сигурност и отбраната при условия и по ред, определени с правилника за дейността на службата. Службата осигурява информация за съответните потребители на национално ниво, в МО и БА.
Служба "Сигурност - ВП и ВКР"
Функции и отговорности: осъществява поддържането на реда и сигурността в МО, БА и в структурите на подчинение на министъра на отбраната.
Военен музей
Функции и отговорности: събира, съхранява, реставрира и представя културни и исторически материали, свързани с българската и чуждестранната военна история.

5. Организационно изграждане и развитие на Българската армия
Основни принципи и подходи за организационното изграждане на Българската армия до 2015 г.
Основният подход в организационното изграждане на Българската армия е: създаване на армия, адекватна на мисиите, произтичащите от тях задачи, адекватно ресурсно осигурена, способна да осигури отбраната на страната и с реален принос в колективната система за сигурност.
Това ще бъде постигнато чрез:
- развитие на системата за управление и командване на Българската армия в мирно време на три нива - стратегическо, оперативно и тактическо;
- постепенно и непрекъснато нарастване боеспособността на войските и силите по време на прехода до 2015 г.; в процеса на изграждане на Българската армия не трябва да се допуска намаляване на способности преди създаването на нови;
- разработване на проекти и програми за закупуване на ново въоръжение и техника и модернизация на съществуващи въоръжение и техника, които се предприемат приоритетно в областите на системата за командване, управление, комуникации, навигация, информационно осигуряване, противовъздушната отбрана, както и за модернизация на техниката, предвидена по този план;
- повишаване степента на защитеност на войските;
- развитие на системата за логистично осигуряване на основата на единната логистика, централизирано и децентрализирано снабдяване с материални средства с използване на фирмено обслужване на поделенията от БА;
- усъвършенстване на системата за финансово осигуряване на Българската армия;
- постигане на пълна професионализация на Българската армия чрез повишaване привлекателността на кадровата военна служба, създаване на условия за успешна професионална реализация на военнослужещите на кадрова военна служба и последваща социална адаптация;
- приемане на пакет от мерки за издигане на социалния статут на военнослужещите и техните семейства.
Главно направление в изграждането и развитието на Българската армия е създаването на ефективни, модулни, компактни, маневрени и боеспособни, относително самостоятелни и всестранно осигурени структури, способни да осъществяват отбраната на страната и равностойно партньорство в системата за колективна сигурност.
Развитие на функционалната структура на Българската армия
Българската армия е част от въоръжените сили на Република България и изгражда сили и способности, необходими за осигуряване на националната отбрана и участие в колективната система за сигурност.
В съответствие с новите мисии и задачи, приетите Цели на силите, структурата на силите на НАТО (NFS, МС - 317/1) Българската армия във функционално отношение изгражда Сили за развръщане и Сили за територията на страната:
А. Сили за развръщане (Deployable Forces) - формирования от Българската армия с висока и ниска степен на готовност, способни за изпълнение на целия спектър от мисии на НАТО на територията на Алианса или извън нея по смисъла на член V от Вашингтонския договор или не по член V от Вашингтонския договор в отговор на кризи от военен и невоенен характер.
Силите за развръщане включват в състава си формирования от Сухопътните войски, Военновъздушните и Военноморските сили, за логистично осигуряване (и за формирования от Българската армия основно по приетите Цели на силите до 2010 г.).
Б. Сили за територията на страната (In Place Forces) - формирования от Българската армия с висока и ниска степен на готовност, способни за изпълнение на операции по защита на териториалната цялост (самостоятелно и/или в системата на колективната сигурност и отбрана), въздушния и морския суверенитет на страната с интегрирани системи (ASOC и MSOC) в общата система на НАТО, осигуряващи принос към националната сигурност в мирно време и противодействие на потенциални асиметрични заплахи. Изграждат способности, осигуряващи смяна или ротация на формированията от Силите за развръщане или формирования, определени за ЕС.
Силите включват в състава си формирования от Сухопътните войски, Военновъздушните и Военноморските сили, за логистично и комуникационно осигуряване.
Броят на формированията с висока и ниска степен на готовност от Силите за територията на страната от видовете въоръжени сили се определя в съответствие с изискванията на документите по планиране на силите на стратегическо и оперативно ниво в НАТО (MC 317/1, MC 055/3, MC 057/3, DRR 03 и др.), мисиите и задачите по отбраната на страната и реалните възможности за ресурсното им осигуряване.
Българската армия изгражда структури и способности за:
- комплектуване, обучение и подготовка на личен състав за организационните й структури,
- осигуряване дейностите на МО, Генералния щаб на БА и СОК и на видовете въоръжени сили.
Сили и срокове за готовност за използване:
Сили с висока степен на готовност на Българската армия са формирования от:
- Сухопътните войски, комплектувани с личен състав над 90 на сто, с въоръжение и техника 100 на сто;
- Военновъздушните сили, комплектувани със 100 на сто авиационна техника, а съотношението авиационна техника/летци - в съответствие с приетите стандарти на НАТО;
- Военноморските сили - всички кораби, подразделения, включително авиационните, трябва да отговарят на стандартите на НАТО. Въоръжението, техниката, екипировката и всички имущества трябва да бъдат натоварени на корабите, включително на авиационни подразделения към тях, или подходящо разположени.
Част от формированията с висока степен на готовност формират Силите за незабавно действие (СНД). Съставът на СНД, необходим за изпълнение на национални задачи, се определя ежегодно със заповед на министъра на отбраната.
Сили с ниска степен на готовност са формирования от Българската армия, комплектувани с личен състав - за Сухопътни войски до 90 на сто, за Военновъздушните сили до 70 на сто, с въоръжение и техника в съответствие със стандартите на НАТО.
Силите за развръщане, Силите за територията на страната и поделенията, осигуряващи и поддържащи МО и БА за целите на националната отбрана, имат готовност за използване в съответствие с Директива за БГ на БА.
Организационна структура на Българската армия
Българската армия организационно е сведена във:
Генерален щаб на Българската армия (ГЩ на БА);
видове въоръжени сили (Сухопътни войски, Военновъздушни сили и Военноморски сили);
съвместно оперативно командване (СОК);
поделения, осигуряващи и поддържащи МО и БА;
свързочна бригада;
логистична бригада;
Военна академия "Г. С. Раковски";
(Нов, ДВ, бр. 50 от 2006 г.) Национален военен университет "Васил Левски";
(Нов, ДВ, бр. 50 от 2006 г.) Висше военноморско училище "Н. Й. Вапцаров".
5.1. Генералният щаб подпомага началника на ГЩ при ръководството на БА и координацията на дейностите във видовете въоръжени сили.
Дейността и функциите на Генералния щаб на БА подпомагат командването на армията, осъществявано от началника на ГЩ на БА на стратегическо ниво. За изпълнението на поставените в Конституцията на Република България, в Стратегията за сигурност на Република България, Националната военна стратегия и в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България права и отговорности в ГЩ на БА се изпълняват следните функции:
- разработване на доктрини, военностратегически концепции по строителството, подготовката и използването на въоръжените сили, бойните устави, пособията, наставленията, правилниците и другите документи, регламентиращи бойната готовност, бойната дейност и цялостния войскови живот;
- разработване на стратегическите и оперативните планове за действията на въоръжените сили по време на война;
- планиране на организационното изграждане, оперативната и бойната подготовка, поддържането на бойна и мобилизационна готовност и всестранното осигуряване на органите за управление, войските и силите;
- планиране и ръководство на изграждането на системата за управление на войските и ръководство на дейността по разузнаването в Българската армия;
- организиране и ръководство на отбраната на държавната граница, охраната и отбраната на въздушното пространство и контролиране режима на въздухоплаването и корабоплаването;
- ръководство, подготовка, разместване и развитие на кадрите в Българската армия, осигуряване на Въоръжените сили на Република България с личен състав от резерва и техника от националното стопанство.
За изпълнение на задачите организационно Генералният щаб включва:
(изм., ДВ, бр. 50 от 2006 г.) ръководство - началник на Генералния щаб, първи заместник-началник на Генералния щаб, заместник-началник на Генералния щаб по операциите и подготовката, заместник-началник на Генералния щаб по ресурсите;
канцелария на ГЩ и административно-щабни дейности;
(изм. и доп., ДВ, бр. 50 от 2006 г.) осем управления - управление "Личен състав" (J-1); Разузнавателно управление (J-2); управление "Операции" (J-3); управление "Логистика" (J-4); управление "Стратегическо планиране" (J-5); управление "Комуникационни и информационни системи" (J-6); управление "Съвместна подготовка" (J-7)и управление "Ресурсно планиране" (J-8), което се създава през 2007 г., и два самостоятелни отдела: "Финансов отдел" и отдел "Централни плащания", които през 2007 г. се реорганизират в управление "Ресурсно планиране" (J 8).
Функциите на структурите на ГЩ на БА се определят от министъра на отбраната.
5.2. Поделенията, осигуряващи и поддържащи МО и БА, включват инспекции, служби и военноучебни заведения.
5.3. Свързочната бригада оказва комуникационно-информационна поддръжка на органите за управление на държавата и въоръжените сили на Република България при изпълнение на мисиите и произтичащите от тях задачи на територията на страната. Организационно бригадата е сведена във:
Управление на бригадата;
Център за наблюдение и управление на стратегическата комуникационно-информационна система (СКИС);
Батальон за комуникационно-информационна поддръжка на СОК;
Батальон "Стационарна опорна комуникационна мрежа" (СОКМ);
Комуникационен батальон;
Оперативни центрове;
Батальон за техническа поддръжка и възстановяване на комуникационните информационни системи;
Рота за поддръжка и осигуряване.
5.4. Логистичната бригада оказва логистична поддръжка на Българската армия чрез приемане, водене на отчет, съхраняване, ремонт и поддръжка, транспортиране и доставка, бракуване на въоръжението, техниката и другите материални средства. Организационно бригадата е сведена във:
Управление и щаб на бригадата;
Щабна рота;
Централна снабдителна база с полева рота за снабдяване;
Два транспортни батальона;
Два отряда за товaрно-разтоварни работи;
Бази за въоръжение и бойни припаси;
Бази за експлоатация и ремонт на техника;
Бази за специални имущества - химическо и инженерно;
Бази за горивно-смазочни материали;
Бази за вещево имущество и продоволствие.
5.5. Съвместното оперативно командване (СОК) участва в непосредственото планиране на националните операции на територията на страната, осъществява оперативното командване и управление на подразделенията от Българската армия при участието им в тях. При участие на Българската армия в многонационални или коалиционни операции - осъществява непосредственото управление на подразделения от видовете въоръжени сили до преподчиняването им на съответния многонационален или коалиционен щаб/командване. Съвместното оперативно командване организационно включва в състава си:
Ръководство;
Щаб с осем отдела - отдел "Личен състав", Разузнавателно-информационен център, отдел "Планиране и управление на операциите", отдел "Логистика и придвижване", отдел "Комуникационно-информационни системи", отдел "Анализ на подготовката и сертификация", отдел "Програми и финансиране", отдел "Контрол на въздушни и морски пространства";
Национален военен команден център (НВКЦ), организационно включващ - Ръководство и направления - "Оперативно оповестяване", "Логистично, медицинско осигуряване и транзитиране", "Комуникационно-информационно осигуряване", "Информация, анализ и дейност в ОПМ", "Системни администратори", "Експлоатация и поддръжка на техническите системи", "Група за координация на придвижването и транспорта".
На НВКЦ оперативно са подчинени ASOC, MSOC и информационните им системи.
5.6. (Изм., ДВ, бр. 50 от 2006 г.) В мирно време Сухопътните войски подготвят съединения, части и подразделения за участие съвместно с другите видове въоръжени сили в операции по гарантиране сигурността и териториалната цялост на страната. Тази мисия Сухопътните войски осъществяват в системата на колективна система за сигурност и отбрана, като поддържат способности за участие в изпълнението на мисиите и задачите на Българската армия и организационно изграждат:
Щаб на Сухопътни войски;
Щабен батальон;
Механизирани бригади - две;
Лекопехотна бригада;
Бригаден щаб с два механизирани батальона;
Бригада специални сили;
Артилерийски полк;
Мобилен полк за логистична поддръжка;
Полк за ядрена, химическа и биологическа защита и екология;
Инженерен полк;
Разузнавателен полк;
Подразделения за бойна поддръжка и бойно осигуряване, както и съответна система от учебни центрове и полигони.
5.7. (Изм., ДВ, бр. 50 от 2006 г.) В мирно време Военновъздушните сили гарантират въздушния суверенитет и сигурността на страната и съвместно с останалите видове въоръжени сили гарантират териториалната й цялост. Тази мисия ВВС осъществяват в системата на колективна система за сигурност и отбрана, като поддържат способности за участие в изпълнението на мисиите и задачите на Българската армия и организационно изграждат:
Щаб на Военновъздушните сили;
Авиационен оперативен център с ASOC;
авиационна база с две авиационни и четири поддържащи ескадрили;
авиационна база с две авиационни вертолетни (бойна и транспортна) и четири поддържащи ескадрили;
авиационна база с една транспортна авиационна и четири поддържащи ескадрили;
учебна авиационна база (една авиационна и четири поддържащи ескадрили);
база за предно разполагане;
зенитно-ракетна бригада;
радиотехнически полк;
подразделения за бойна поддръжка и бойна подготовка.
5.8. (Изм., ДВ, бр. 50 от 2006 г.) В мирно време Военноморските сили гарантират морския суверенитет, защитата на териториалнoто море, защитават интересите на страната в морските пространства и във взаимодействие с другите видове въоръжени сили гарантират сигурността и териториалната цялост на страната. Тази мисия ВМС осъществяват в системата на колективна система за сигурност и отбрана, като поддържат способности за участие в изпълнението на мисиите и задачите на Българската армия и организационно изграждат:
Щаб на Военноморските сили;
две военноморски бази - вмб - Варна и вмб - Бургас;
подразделения за бойна поддръжка и бойно осигуряване.

III. МОДЕРНИЗАЦИЯ И ПРЕВЪОРЪЖАВАНЕ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ

Удовлетворяването на потребностите на въоръжените сили и развитието на техните способности се осъществяват чрез модернизация и превъоръжаване.
Политиката по въоръженията и техниката се основава на следните принципи, гарантиращи, че предоставените от обществото ресурси за нуждите на въоръжените сили се използват по най-ефективен и ефикасен начин:
- Доставка на необходимото на въоръжените сили оборудване по икономически най-изгодния начин. Оценката за това включва както стойността на оборудването, така и техническите и експлоатационните характеристики, времето за доставка и др. фактори. Основни, ключови елементи на тази оценка са разходите за целия жизнен цикъл на продукта и рискът от неговото придобиване, включвайки националния научен и промишлен потенциал;
- Решението за доставка на отбранителни продукти да е реализуемо, отчитайки националните приоритети и законово установените изисквания;
- За водещо начало при вземането на решения е заложено дългосрочното планиране, обвързано с икономическите ползи от усвояването на предоставените за модернизация ресурси. Създаване на условия за конкурентна среда и недопускане установяването на монополизъм по отношение както на основните контрагенти, така и на поддоставчиците;
- При разработването и реализацията на проекти за модернизация и превъоръжаване акцентът се поставя върху:
- проектирането на сложни, комплексни проекти и системната интеграция да се извършват от един изпълнител с цел поемане на цялостната отговорност за изпълнението;
- осигуряването на единна терминология, принципи и методи за достигане и поддържане на най-ефективни нива на съвместимост, взаимозаменяемост и унификация при максимално практическо използване на стандартизационните документи в процеса на разработване и придобиване на изделия с военно предназначение;
- При избора на потенциални доставчици от особена важност е предварителната им оценка, сертификацията на отбранителни продукти и системите по качество на търговските дружества, както и реализирането на държавната гаранция за качество при изпълнение на договорите;
- При изпълнение на договорите за осигуряване на потребностите на въоръжените сили от съществено значение са процесите, свързани с идентификацията, класификацията и номерацията по каталози на материалните средства за отбрана с цел осъществяване на доставките по уникални Стокови номера на НАТО;
Много от проектите за модернизация на въоръжените сили ще бъдат изпълнявани като съвместни проекти със страни - членки на Алианса, и с включването на наши предприятия.
Отбранителната индустриална политика се основава на значимостта и приоритета на необходимото на въоръжените сили оборудване за успешното изпълнение на поставените им мисии и задачи. Преди всичко взаимоотношенията с промишлеността ще зависят от реализацията на конкретните проекти за модернизация, като едно от основните изисквания ще бъде планираното и заявено оборудване да се достави точно навреме, на определеното място, с изискващото се качество и договорената цена.
Основен акцент на дейността при реализацията на проекти за модернизация на въоръжените сили е широко да се използват програми за офсет с цел предоставяне на възможности отбранителната индустриална база да развие своите способности. Изискванията на Министерството на отбраната към бъдещите изпълнители на проекти за модернизация в областта на офсета са следните:
1. Да предложат и изпълнят не по-малко от 80 на сто от стойността на проекта под формата на офсетни ползи.
2. Да са доказани доставчици по отношение на качество и срокове.
3. Да предложат програма за офсет съгласно изискванията в документацията за участие.
4. Да предложат офсет получатели.
5. При посочване на изпълнители на офсетните задължения те следва да отговарят на следните изисквания:
а) да бъдат в договорни отношения с кандидата;
б) офсетните задължения да не включват поети ангажименти в Република България преди датата на подаване на офертата;
в) в случай че са поели такива ангажименти, те могат да се третират като изпълнители, при условие че реализират повече от поетите ангажименти и само за разликата.

IV. ПОДГОТОВКА НА ОФИЦЕРИТЕ, ЩАБОВЕТЕ И ВОЙСКИТЕ

Задачите, решавани с подготовката, се свеждат до осигуряване на постоянна бойна готовност и боеспособност на войските, формиране у личния състав на високи морално-психически и физически качества, усъвършенстване знанията и уменията на офицерите по организиране и управление на действията на подчинените по целия спектър от мисии.

1. Подготовка на офицерите
Подготовката на офицерите ще се извършва в три етапа.
Първи етап - усъвършенстване на подготовката в системата на провеждане на ежедневния учебен процес и учебно-бойна дейност.
(Изм., ДВ, бр. 50 от 2006 г.) След завършване на висши военни училища и заемане на длъжност от офицерите подготовката им продължава в хода на плановата ежедневна дейност на поделенията от БА. Офицерите ще усъвършенстват своя опит и подготовка в подразделенията (в учебните центрове за летателна подготовка и инженерно-технически кадри), на учебно-методически сборове, командирски занятия, изпити за повишаване на квалификацията си и участие в работата на многонационални щабове, семинари, учения и стрелби.
(Изм., ДВ, бр. 50 от 2006 г.) За повишаване на длъжностната квалификация с офицерите до началник-щаб на батальон (дивизион) включително ще се провеждат курсове във висши военни училища.
За професионалното им изграждане офицерите ще бъдат привличани в занятия за усвояване на плановете за бойна готовност, рекогносцировки за изучаване на театрите на военни действия, летучки и разделни щабни тренировки.
Втори етап - повишаване на следдипломната им квалификация във ВА "Г. С. Раковски", в центровете за военноспециална подготовка, чуждестранни ВУЗ и центрове за придобиване на образователно-квалификационна степен "магистър" и "доктор по военно дело".
Трети етап - обучение в генералщабна академия или курс у нас и в чужбина.

2. Подготовка на щабовете
В условията на постоянно реформиране структурите на Българската армия ще нараснат ролята и значението на подготовката на щабовете.
Подготовката на щабовете ще преминава през четири етапа:
Първи етап - самостоятелно изучаване на функционалните задължения и сглобяване действията на отделните модули от щаба (управления, отдели, отделения и служби). Това ще се постигне чрез провеждането на разделни щабни тренировки с продължителност 1 - 2 дни, а периодичността им ще зависи от постигането на желаното крайно състояние на модула.
Втори етап - цялостно сглобяване на щаба. Ще се извърши чрез провеждането на съвместни щабни тренировки или съвместно решаване на летучки.
Трети етап - сглобяване както на отделния щаб, така и на щабовете по вертикала и хоризонтала. Ще се извършва в системата на оперативната и тактическата подготовка чрез провеждането на КЩУ, компютърно подпомагани учения, военни игри и учения с реални действия с войски и сили.
Четвърти етап - за работа в многонационални щабове ще се подготвят офицери и щабни модули, участвали в мисии и учения в състава на такива щабове, преминали обучение в системата на курсове и усвоили процедурите по планиране, командване и управление, залегнали в стандартизационните документи на НАТО.
Със създаването на Национален симулационен център, провеждането на компютърно подпомагани учения и разработването на нови модели на обучение в съответствие със стандартите на НАТО, а също така и използването на резултатите от моделирането на съвместните учения в обучението на щабовете и войските ще се осигурят следните предимства:
- провеждане на компютърно подпомагани учения с щабовете и войските;
- обучение на щабовете за мироопазващи мисии;
- обучение на войските съвместно с други ведомства за действия при стихийни бедствия и аварии;
- драстично намаляване на разходите за обучение и др.
За изпълнението на тези задачи ще бъде създадена трислойна структура:
I ниво - тренажори и тактически тренажорни системи от типа CTC (Combine Training Center) за обучение в тактическото ниво;
II ниво - модел на конфликта за обучение на оперативното ниво и провеждане на двустранни учения, мироопазващи операции, действия при стихийни бедствия и аварии, борба с тероризма и водене на бойни действия в градски условия с използване на симулационни системи от типа JCATS (Joint Conflict and Training Simulation);
III ниво - за обучение на стратегическото ниво при оценка на евентуална заплаха на сигурността на страната, анализ на структурата на въоръжените сили, съвместни учения с войските на НАТО, мироопазващи операции, действия при стихийни бедствия и аварии и борба с тероризма с използване на симулационна система на стратегическо ниво от типа JTLS (Joint Theater Level Simulation).

3. Подготовка на войските
Системата за подготовка на войските ще осигури тяхната всестранна подготовка и поддържането на висока бойна готовност и боеспособност. Подготовката е непрекъснат целогодишен процес, който ще се провежда на периоди, като всеки период е завършен цикъл на обучение.
Подготовка на сержантите на кадрова военна служба
Подготовката на сержантите на кадрова военна служба за нуждите на Българската армия се извършва на три модула:
(Изм., ДВ, бр. 50 от 2006 г.) Първи модул - във висши военни училища, където ще постъпват за обучение кадрови войници, показали висок професионализъм и удостоени от командирите си за повишаване в сержантско звание след завършване на сержантски колеж.
Втори модул - усъвършенстване подготовката на сержантите на кадрова военна служба в подразделенията. Ще се осъществява в хода на учебния процес и на сборове в рамките на бригадата (батальона). Сержантите команден, технически и тилов профил ще се обучават в групи по специалности в батальоните (дивизионите) на 4 - 5-дневни сборове (по един във всеки период) за обучение и на ежемесечни командирски занятия (по 1 - 2 дни).
Усъвършенстването на подготовката на сержантите от останалите специалности ще се осъществява в съединението на два 10-дневни сбора през годината.
(Изм., ДВ, бр. 50 от 2006 г.) Трети модул - повишаване следдипломната квалификация на сержантите на кадрова военна служба. Ще се извършва в центрове за военна подготовка и логистично осигуряване на висшите военни училища с продължителност от 1 до 5 месеца за:
- длъжностна квалификация - за получаване на допълнителни знания и умения. Тя ще е задължителна за всички сержанти, предвидени за длъжностно издигане и заемане на конкретна длъжност. Незавършилите този курс няма да се назначават за титуляри на по-високи длъжности.
- целева квалификация - за повишаване на подготовката по усвояване на предстояща за въвеждане бойна техника и въоръжение; за придобиване на по-висока квалификация по специалности; за изучаване и усвояване на други дейности в зависимост от щатните и функционалните потребности.
Войниците (матросите) на кадрова военна служба ще се подготвят на два етапа:
(Изм., ДВ, бр. 50 от 2006 г.) Първи етап - обучение във висши военни училища по общовойскова и специална подготовка с продължителност от 1 до 3 месеца в зависимост от рода войска. Обучението им ще завършва с изпити. Договор за кадрова военна служба ще се подписва само с успешно сдалите изпита.
Втори етап - усъвършенстване на подготовката по общите програми за подготовка на подразделенията.
Подготовката на войниците (матросите) на наборна военна служба ще преминава през три етапа:
Първи етап - единична подготовка. Ще се осъществява в новобранските учебни центрове с продължителност 45 дни.
Втори етап - подготовка по специалности. Ще се провежда след пристигането им от Учебния център за подготовка на новобранци в сборни роти (взводове) в рамките на батальона (бригадата, базата и учебния център) с продължителност 15 дни. Подготовката на специалистите от ВВС ще се извършва в специализираните центрове на родовете войски с продължителност 45 дни или в състава на разчетите (екипажите) до допускането им до носене на бойно дежурство (работа с бойната техника).
Трети етап - усъвършенстване на подготовката. Ще се извършва в хода на плановата подготовка по подразделения на конкретна длъжност и специалност.
Езиковата подготовка на кадровите военнослужещи се осъществява в Център за чуждоезиково обучение.
Подготовката на подразделенията от видовете въоръжени сили ще се осъществява в съответствие с годишните планове, изготвените програми, наставления, курсове и методики, като половината от практическата подготовка ще се извършва с помощта на специализирани тренажори и тренажорни системи от типа CTC (Combine Training Center). Тя ще се провежда под непосредственото ръководство на командирите на взводове, роти (батареи), батальони (ескадрили, дивизиони) с активното участие на по-старшите щабове и командири (началници).
Подготовката на подразделенията от СВ ще се осъществява на два периода по шест месеца (по време на практически занятия в оборудвани кабинети, стрелбища, учебни полета и бойна техника, денем и нощем), като ще се отработват една основна и няколко спомагателни задачи. Сглобеността ще се постигне чрез комплексиране на учебните подготовки в хода на тактическите и тактико-строевите занятия, тактическите и тактико-специалните подготовки и учения на местността.
Перспективното комплектуване на подразделенията над 70 на сто ще изисква подготовката да протича за сглобяване на отделението (разчета, екипажа), взвода, ротата (батареята) и батальона (дивизиона). За тяхното обучение ще е необходимо подразделенията да провеждат тактико-строеви занятия със и без материална част, тактически занятия, тактически учения, ТУБС с рота (батарея) и батальон (дивизион).
В периода от 2005 до 2009 г. все още ще има подразделения с по-малък процент на комплектуване на личния състав, което ще наложи подготовката им да премине до етапа подготовка на ротата (батареята) или до подготовка на взвода. С тези подразделения ще се провеждат тактико-строеви занятия със и без материална част и тактически учения с рота (батарея) или тактически занятия и бойни стрелби с взвод.
В резултат на подготовката след всеки период подразделенията ще бъдат сглобени за действия в условията на основната и спомагателните задачи. След тригодишен цикъл на обучение подразделенията от СВ ще бъдат сглобени и ще могат да действат денем и нощем.
Системата на подготовка на ВВС ще се осъществява чрез непрекъснат учебен процес с практически и теоретически занятия по всички теми и задачи, определени в програмите (курсовете) за бойна и летателна подготовка. Целта е непрекъснато да се повишава и усъвършенства бойното майсторство на личния състав и сглобеността на ескадрилите (дивизионите, батальоните) за водене на съвместни бойни действия. Тази подготовка ще се осъществява целогодишно в два периода на обучение по шест месеца, в които ще се извършва бойното сглобяване на подразделенията.
Подготовката на ВМС ще се осъществява последователно, целогодишно в един цикъл на обучение. Тя ще бъде насочена към изпълнение на курсовите задачи, усъвършенстване на тактическата и специалната подготовка на всички нива и за постигане сглобеност на разчета, бойния пост, кораба, тактическата група и съединението като цяло.
Подразделенията на бреговите части на ВМС ще се подготвят предимно на учебни полета чрез комплексиране на подготовката, за изпълнение на различни по характер задачи в сложна обстановка денем и нощем.
Обучението на войските и силите в специфични области ще се концентрира главно в подготовката за участие в операции по поддържането на мира. Операциите по поддържане на мира по силата на Устава на ООН традиционно включват разполагане на място на различни сили по поддържане на мира със съгласието на страните в конфликта за осъществяване на контрол по демаркационни линии, наблюдение по спазване прекратяването на огъня и контролиране на буферните зони, разоръжаване и демобилизиране на воюващите групировки и наблюдение на границите.
Обучението непосредствено преди мисията ще бъде в рамките на 5 - 7 седмици, като за офицерите то ще е с една седмица повече. В случаи, когато се налага бързо изпращане в района на мисията, подготовката ще се провежда на място в първите няколко седмици след пристигането.
Системата за подготовка на войските от БА ще предостави възможност за творчество при организирането й в зависимост от комплектуването на подразделенията с личен състав, наличното учебно време и специфичните задачи, изпълнявани от войските.

V. РЕСУРСНО ОСИГУРЯВАНЕ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПЛАНА ЗА ОРГАНИЗАЦИОННО ИЗГРАЖДАНЕ И МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ ДО 2015 Г.

1. Методология и база данни за остойностяване на разходите на отбранителни ресурси за личен състав, издръжка на подразделенията, бойна подготовка, цели на въоръжените сили и модернизация.
Основен източник на информация са:
- Въпросникът за отбранително планиране на НАТО за периода 2004 - 2009 г. и Националната позиция по предложенията за Цели на въоръжените сили 2004, приета от Съвета по отбрана на 18 декември 2003 г.;
- Меморандумът на програмните решения на Министерството на отбраната и Българската армия за периода 2005 - 2010 г. и Програмните меморандуми на основните програми на Министерството на отбраната и Българската армия за периода 2005 - 2010 г.;
- Бюджетната прогноза за периода 2005 - 2007 г. и разходните тавани по текущи цени по бюджета за 2005 г., приети с Решение № 645 на Министерския съвет от 2004 г.;
- Писмо изх. № 04-11-357/30.09.2004 г. на Министерството на финансите за Прогноза за основните макроикономически показатели и прогнозни цени за периода 2005 - 2015 г.;
- Сборник норми и лимити за разход на отбранителни ресурси за личен състав, въоръжение и техника.
Оценката на необходимите финансови средства за осигуряване на издръжката и бойната подготовка на личния състав и подразделенията, за изпълнение на Целите на въоръжените сили, а също така за инвестиционните проекти и за проектите за модернизация е направена в съответствие с Методиката за изготвяне на норми и лимити за отбранителните разходи, приета от Съвета по отбрана на 11 април 2003 г., и Сборника норми и лимити за разходи на отбранителни ресурси за личен състав, въоръжение и техника, приет от Съвета по отбрана на 30 ноември 2003 г.
2. Очакван размер на бюджета за отбрана за периода.
Съгласно поетите от българското правителство ангажименти за държавния бюджет във връзка с пълноправното членство в НАТО в макроикономически план разходите за отбрана трябва да бъдат поддържани на относително постоянно равнище от 2,6 на сто от БВП в средносрочен период.
Съгласно разпоредбите на Закона за устройството на държавния бюджет Министерският съвет ежегодно одобрява бюджетна прогноза за следващите три години, като предвижданите в нея параметри ежегодно се актуализират. С Решение № 645 от 2004 г. Министерският съвет одобри бюджетната прогноза за периода 2005 - 2007 г.
За база е използвана информация на Министерството на финансите за тригодишната бюджетна прогноза за периода 2004 - 2006 г. и разходните тавани за бюджет 2005 г. (Решение № 645 на Министерския съвет от 2004 г.). За периода 2007 - 2015 г. данните за бъдещите отбранителни бюджети са изискани от Агенцията за икономически анализи и прогнози. В таблицата е показан очакваният размер на бюджета за Министерството на отбраната за предстоящия период 2005 - 2015 г. при 2,55 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) съгласно утвърдената финансова макрорамка за тригодишен период 2005 - 2007 г. Тенденцията в макроикономически план е да се запази нивото на разходите за отбрана за разглеждания период като процент от БВП. Разчетите са показани по групи разходи за личен състав, текуща издръжка, бойна подготовка и капиталови разходи (за модернизация на въоръжените сили).

Таблица
Млн. лв.

2005 г. 2006 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г. 2010 г. 2011 г. 2012 г. 2013 г. 2014 г. 2015 г.
БВП-текущи цени,
млн. лева1
41 348 45 106 49 267 54 005 59 115 64 197 69 656 75 140 81 030 87 366 94 264
Процент от БВП за
бюджет на МО2
2,55% 2,55% 2,55% 2,55% 2,55% 2,55% 2,55% 2,55% 2,55% 2,55% 2,55%
Бюджет за МО, млн. лв. 1025,43 1118,63 1221,82 1339,32 1466,05 1592,09 1727,47 1863,47 2009,54 2166,68 2337,75
Средна работна
заплата1
323 347 372 400 430 463 509 570 626 686 752
Процент на нарастване на СРЗ 7,43% 7,20% 7,53% 7,50% 7,67% 9,94% 11,98% 9,82% 9,58% 9,62%
Разходи за личен
състав3
556 591 649 688 750 820 857 945 1035 1131 1224
Разходи за текуща
издръжка4
300 355 364 364 368 354 360 383 390 399 403
Разходи за бойна
подготовка
60 65 77 90 95 87 80 84 87 80 82
Общо разходи за
личен състав,
текуща издръжка и
бойна подготовка
916 1012 1091 1141 1213 1261 1297 1413 1511 1610 1709
Разходи за модернизация5 110 107 131 198 253 331 430 451 498 556 629
Всичко бюджет на МО 1025 1119 1222 1339 1466 1592 1727 1863 2010 2167 2338

1 Прогноза на Министерството на финансите.
2 Това съотношение е заложено във всички документи, свързани с присъединяването на Република България към НАТО, и изпратения в Главната квартира на НАТО Въпросник за отбранително планиране на НАТО за периода 2004 - 2009 г.
3 Изчислени на базата на количеството личен състав по години и нарастването на средната работна заплата от прогнозата на Министерството на финансите.
4 В текущата издръжка са включени текущите ремонти, капитално възстановителните ремонти, резервни части и др.
5 Разходи за модернизация съгласно дефиницията на НАТО във Въпросника по отбранителното планиране, обхващат следните направления:
Придобиване на ново въоръжение и техника;

Строителство на нова инфраструктура;

Увеличаване на бойните възможности на технически средства и оръжейни системи.

Извън обхвата на разходите за модернизация съгласно изискванията на Алианса:

Разходи за основен ремонт на въоръжение и техника;

Придобиване на стопански инвентар.

Разходите за модернизация осигуряват приоритетно изпълнението на Целите на въоръжените сили.
Планираните средства за изпълнение на Целите на въоръжените сили нарастват плавно в периода 2005 - 2006 г., достигат максимални стойности през 2006 г., след което спадат през 2009 и 2010 г. Относителният дял на средствата за изпълнение на Целите на въоръжените сили е в границите 18,64 до 4,68 на сто от необходимите средства за дадената година.

VI. СОЦИАЛНИ МЕРКИ

Социалната политика, която следва да реализира Министерството на отбраната сега и в бъдещата си дейност, е съществен елемент от цялостната политика на Министерството на отбраната, която трябва да доведе до изграждане и функциониране на армия, адекватна не само на днешното време, но и на бъдещата визия за използването на армията в следващите 10 години. В тази концепция се използва както опитът на водещите армии, така и досегашният опит в тази област.
Основни насоки:
По политиката по доходите
В областта на политиката по доходите акцентът ще се постави, от една страна, върху обема на отговорностите в рамките на длъжностната характеристика и, от друга - върху професионализма и качеството на изпълнението на задачите. Във връзка с това е необходимо кадровата работа в армията да е насочена към привличането на младежи, кандидатстващи за кадрови военнослужещи, с висок образователен ценз, доказани личностни качества и желание да поемат отговорностите, свързани със службата. В тази връзка е необходимо при подготовката на нов Закон за отбраната и въоръжените сили да бъдат включени текстове, ангажиращи преференциално заплащане на участниците в мисии.
При изпълнение на посочените изисквания следва да се има предвид организацията на формиране на работните заплати в армиите на САЩ, Германия, Великобритания и други от НАТО.
По жилищната политика
Разработването на качествено нова визия по жилищната политика е един от основните приоритети в осигуряването на жилищен фонд на Министерството на отбраната. Видно от сега действащата система, нуждите от жилища на кадровите военнослужещи не са задоволени. Планираните финансови средства за строеж на нови жилища са крайно недостатъчни и не осигуряват решаването на тази задача.
С цел формиране на нова жилищна политика е необходимо:
- промяна в сега действащата нормативна уредба, по-конкретно в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
- актуализация на концепцията за жилищната политика - 2004 - 2005 г.;
- преразглеждане на целия наличен жилищен фонд и след съгласуване да се предложи кои жилища да бъдат запазени като служебни жилища на Министерството на отбраната и кои да бъдат предложени за продажба и в какъв период. След анализа на състоянието на жилищния фонд и потребностите да се определят населените места за създаване на обновен служебен жилищен фонд на Министерството на отбраната. За всяко населено място да бъде определен необходимият брой жилища за ново строителство, както и тези за запазване и реновиране от стария жилищен фонд (само за цели жилищни блокове);
- включване на представители на Министерството на отбраната в междуведомствените работни групи за изготвяне на нормативни документи за реализиране на Националната жилищна стратегия. Във връзка с това е необходимо да бъде подготвен проект на Закон или Правилник за национална военна взаимоспомагателна и/или жилищноспестовна каса за финансиране строителството на собствени жилища на кадровите военнослужещи и гражданските лица от Министерството на отбраната и Българската армия;
- обединяване на Наредба № 3 от 19 август 1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната, Наредбата за разпореждане с жилища, ателиета и гаражи от ВЖФ на МО, приета с Постановление № 83 на Министерския съвет от 1999 г., и Наредбата за плащане на компенсационни суми на кадровите военнослужещи, наели жилища при условията на свободно договаряне, приета с Постановление № 41 на Министерския съвет от 1997 г., в един Правилник за ползване, управление и разпореждане с жилищния фонд на Министерството на отбраната и подпомагане на кадровите военнослужещи, живеещи на свободен наем;
- отпускане от държавата на дългосрочни нисколихвени заеми за строеж на собствено жилище;
- предоставяне или замяна на войскови имоти за строеж на жилища от фирми, които впоследствие да бъдат предоставяни на военнослужещите;
- строеж на нов модел еднофамилни жилища;
- приоритет при строителството на жилища в районите на поделенията с висока степен на комплектуваност и изпълняващи първостепенни задачи по осигуряване на националната сигурност и участие в международни мисии;
- разработване на инвестиционна програма на Министерството на отбраната съвместно с контрагенти от банковия сектор за предоставяне на кредити при изгодни условия.
По отдиха и възстановяването на военнослужещите и гражданските лица в Министерството на отбраната:
- отчитане пълната професионализация на армията, оценка на икономическата изгода от наличната инфраструктура и нейната конкурентоспособност на туристическия пазар;
- съсредоточаване управлението на дейностите, свързани с отдиха, възстановяването и оборотната жилищна база в едно структурно звено на Министерството на отбраната (изпълнителна агенция, дирекция);
- развиване на туроператорска дейност с цел увеличаване приходите на Министерството на отбраната и рекламата в тази област;
- разширяване участието на Изпълнителна агенция "Отдих и възстановяване" в международната организация за обмен на почиващи от военните ведомства "КЛИМС" чрез създаване на широкоспектърна туристическа база и високо качество на предлаганите услуги;
- подобряване на битовите условия във военнопочивните домове и повишаване качеството на услугите;
- създаване на центрове за индивидуално социално обслужване в гарнизоните.
По подобряване условията на труд и намаляване вредностите на работната среда върху здравето на военнослужещите.
На ниво министерство
Разработване политиката на Министерството на отбраната по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Разработване на комплекс финансово обезпечени мероприятия, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в Министерството на отбраната, видовете въоръжени сили и структурите на подчинение на министъра на отбраната.
Разработване на програми по здравословни и безопасни условия на труд в рамките на основните програмни меморандуми на видовете въоръжени сили и структурите на подчинение на министъра на отбраната.
Качествено нов подход в ръководството на дейността на службата по трудова медицина.
Усъвършенстване системата на възнаграждение при работа в специфични условия на труд (височинни, при провеждане на учебно-тренировъчни действия и др.).
Контрол по изпълнението на законовите и другите вътрешноведомствени документи, свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд.
На ниво вид въоръжени сили и структури на подчинение на министъра на отбраната
Ежегодно обобщаване заявките на подчинените структури за необходимостта от средства за осигуряване на безопасни условия на труд.
Разпределяне на финансовите средства между подчинените по приоритети на необходимостите.
Контрол по разходването на средствата.
На ниво поделение
Изготвяне на оценка на риска във всяко поделение от службата по трудова медицина.
Изготвяне на финансово обосновани заявки до висшестоящата инстанция за необходимостта от материални и финансови средства за подобряване условията на труд.
Стриктно изпълнение на законовите, подзаконовите нормативни актове и разпорежданията на министъра на отбраната в областта на здравословните и безопасни условия на труд.
Основната насока на политиката на Министерството на отбраната при работата с представителите на малцинствата е необходимо да бъде свързана с включване в програмите за обучение на курсантите и офицерите, обучаващи се във Военната академия "Г. С. Раковски", на обучителни модули, свързани с работата на офицерите в мултиетническа среда. Това обучение ще допринесе за тяхната подготовка при участието им в мисии.
По здравното осигуряване
Привеждане на структурите за извънболнична и болнична помощ на Министерството на отбраната, структурите на подчинение на министъра на отбраната и Българската армия и дейността им в съответствие със стандартите на другите страни - членки на НАТО, за постигане на оперативна съвместимост.
Повишаване качеството на медицинската помощ и укрепване здравето на личния състав на Министерството на отбраната, структурите на подчинение на министъра на отбраната и Българската армия.
Осъществяване на хигиенно-противоепидемичен и санитарен контрол в специализирани обекти на Министерството на отбраната, в структурите на подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия.
По мотивацията и социалната адаптация
В Плана за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г. е необходимо социалната адаптация да се разглежда като съществен елемент от социалните мерки.
Министерството на отбраната формира, ръководи и контролира държавната политика и дейностите в областта на социалната адаптация.
Политиката в тази област е необходимо да бъде свързана с реализирането на програми и проекти за мотивация, квалификация и преквалификация, устройване на работа, стартиране на собствен бизнес и конверсия на освободените войскови имоти.
Необходимо е политиката в областта на подготовката на военнослужещите за тяхната реализация в цивилния живот след напускане на армията да бъде насочена към тяхната подготовка още по време на службата. Тази политика може да бъде насочена към непрекъснато проучване на пазара на работната сила, а оттам и към включване на военнослужещите в курсове или даване възможност за завършване на висше образование по специалности, които са най-търсени от работодателите. Необходимо е дейността по проучване пазара на труда да се извършва именно от центровете за мотивация и социална адаптация. Те трябва да бъдат тези, които на базата на търсенето да насочват военнослужещите към обучение, което впоследствие ще доведе до тяхната реализация в цивилния живот.
Материалното подпомагане в Министерството на отбраната е необходимо да бъде насочено към разширяване на неговия обхват чрез изменение в сегашната нормативна уредба.
Така структуриран, планът съдържа необходимата информация и параметри за реализиране на утвърдената от Народното събрание Дългосрочна визия за развитие на войските и силите до 2015 г.
Термини и определения
"Доклад за определяне потребностите на мисията" е документ, който обхваща всички промени, необходими за достигане на необходимите оперативни способности, и ги определя по отношение на програмите. Осигурява изисквания към процеса по аквизиция, ако бъдат определени промени по отношение на материалните средства, услуги или инфраструктура.
"Жизнен цикъл" са всички фази, през които преминава дадено изделие, или изграждането, и/или модернизацията на военната инфраструктура от времето на първоначална концепция до времето, когато или е използвано докрай, или е свалено от употреба като остаряло, неикономично, за поправка или излишно (за военната инфраструктура - когато се освобождава като излишна или се освидетелства като негодна), по отношение на всички известни изисквания за материални средства.
"Компенсаторно (офсетно) споразумение" е договор, при който изпълнител на обществена поръчка се задължава пред възложителя да извърши инвестиции, да сключи и изпълни договори за доставки на български стоки или за услуги или строителство от български дружества, да предостави на български дружества технологично оборудване, технологии, лицензи за ползване на права върху обекти на индустриална собственост или да им прехвърли права върху обекти на интелектуална собственост.
"Мисия на въоръжените сили" са задачите и целите на въоръжените сили, произтичащи от национални документи, ясно описващи необходимите действия, които трябва да бъдат извършени, както и причините за тях.
"Задача" е действие или функция, възложена на подчинено звено или командване от по-висока инстанция в изпълнение на определена мисия.
"Национален документ" е публикуван документ, който засяга национални цели и задачи, стратегия, визия, доктрина или ръководство.
"Необходимa оперативнa способност" е способността, необходима за успешното изпълнение на задача или мисия. Тя може да бъде постигната чрез доктрина, обучение, организации, личен състав, ресурси, инфраструктура или чрез комбинация от тях.
"Потребности на въоръжените сили" са съвкупност от материални и нематериални средства, необходими на въоръжените сили, за да постигнат изискващите се от тях оперативни способности, за успешното изпълнение на техните мисии и задачи.
"Оценка на риска" е процес за определяне, оценяване и контролиране на рисковете, произтичащи от оперативните фактори и вземането на решения, които да балансират риска и разходите спрямо ползите на мисията.
"Модернизация на въоръжените сили" е непрекъснат процес на интегриране на нови доктрини, обучение, организации и оборудване (материални средства и инфраструктура) за развитие на способностите на въоръжените сили да изпълнят отговорностите си, произтичащи от Националната военна стратегия, и определените им мисии и задачи.
"Система за отбранителна аквизиция" е система за планиране, проектиране, разработване, изпитване, договаряне, снабдяване, производство, внедряване (въвеждане), интегрирана логистична поддръжка и снемане от употреба (от отчет) на отбранителни продукти и военна инфраструктура.

Предложи
корпоративна публикация
Свободна Безмитна Зона – Бургас АД Първокласни мултифункционални складове, митническо агентиране.
Holiday Inn Sofia A warm "Welcome" to Sofia's newest 5 Star hotel.
Бул Одит ООД Дружество за счетоводни консултации и одит.
Резултати | Архив