Ползване на платен годишен отпуск

I.       Основен платен годишен отпуск

Правото на платен годишен отпуск е индивидуално и субективно право на всеки работник или служител и се регламентира, както в Конституцията на Република България (чл.48, ал.5), така и в Кодекса на труда - чл.155 от Кодекса на труда (КТ).

Платеният годишен отпуск е период от време, в рамките на който работникът/служителят не е задължен да изпълнява трудовите си задължения, но има право на парично обезщетение, което е съразмерно с неговото трудово възнаграждение.

Правото на отпуск може да бъде упражнено само при съществуващо трудово правоотношение с едностранно писмено волеизявление от страна на работника или служителя, адресирано до работодателя. В случай на прекратяване на трудовото правоотношение, ако правото на отпуск не е било упражнено по време на съществуване на трудовоправната връзка, то се трансформира в право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск - чл.224, ал.1 от КТ.

Всеки работник/служител има право на платен годишен отпуск в размер на най-малко 20 работни за съответната календарна година. Това право възниква след придобиване на 8 месеца трудов стаж. Ако трудовото правоотношение се прекрати преди придобиване на 8 месеца трудов стаж за работника или служителя възниква правото да получи парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за съответния отработен период.

Възнаграждението, което работодателят изплаща на работника/служителя по време на ползвания от последния основен платен годишен отпуск се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работника/служителя е отработил най-малко 10 работни дни. Когато няма месец, през който работника/служителя да е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер - чл.177 от КТ, както и чл.17 и чл.18 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ)

С оглед осигуряване закрилата на две категории лица, законодателят е  установил основният платен годишен отпуск за тях да бъде в по-голям размер. Това са:

  • ненавършилите пълнолетие работещи лица, за които са осигурени не по-малко от 26 работни дни платен годишен отпуск, вкл. за годината, в която навършват 18 години - чл. 305, ал. 4 от КТ.
  • работниците/служителите с трайно намалена работоспособност 50 и повече от 50 %, за които са осигурени не по-малко от 26 работни дни платен годишен отпуск - чл. 319 от КТ.

II.    Удължен платен годишен отпуск

Съгласно чл. 155, ал. 5 от КТ определени работници/служители в зависимост от особения характер на работата си, придобиват право на удължен платен годишен отпуск в рамките на съответната календарна година. Право на удължен платен годишен отпуск имат работниците/служителите, които са изчерпателно изброени в чл. 24-31 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО).  По отношение на тази група правни субекти минималния размер на удължения платен годишен отпуск е диференциран , в зависимост от тяхната професия, заеманата длъжност, придобитата научна степен или научно звание. Работниците/служителите, които спадат към изброените в наредбата категории, могат да ползват единствено удължен платен годишен отпуск, като за тях той се явява редовен платен годишен отпуск.

III. Допълнителен платен годишен отпуск

Допълнителен платен годишен отпуск  по чл. 155, ал. 4 от КТ е този, който се добавя към основния годишен платен отпуск. Това право се предоставя в две групи случаи:

  • Допълнителен платен годишен отпуск при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки.

Условията за прилагане на този текст са уредени в чл. 2, чл. 4 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск (НОВРКУДПГО), както и в чл. 156, ал. 1, т.1 от КТ във връзка с чл. 137, ал. 3 от КТ. Допълнителният платен годишен отпуск при специфични или вредни за здравето условия е с минимална продължителност от 5 работни дни.

  • Допълнителен платен годишен отпуск при ненормиран работен ден.

Ненормирано е работното време, в рамките на което работниците/служителите продължават да изпълняват трудовите си задължения и след изтичане на редовното работно време - чл. 139, ал. 4 от КТ.  Според чл. 156, ал. 1, т.2 от КТ минималната продължителност на този вид допълнителен платен годишен отпуск следва да е 5 работни дни.

Допустимо е с индивидуалния или колективния трудов договор да се договорят и по-големи размери на този допълнителен платен годишен отпуск, като се спазва изискването ползването му да се предоставя след придобиване на най-малко 8 месеца трудов стаж.

IV.  Упражняване на правото на отпуск, прекъсване и отлагане

Правото на отпуск се ползва при спазването на следната процедура: упражнява се след писмена молба, адресирана до работодателя от страна на работника/служителя, в която последният заявява вида на платения годишен отпуск, който желае да ползва (основен, удължен, допълнителен), началната му дата и неговата продължителност. Платеният годишен отпуск се ползва от работника/служителя след писменото разрешение на работодателя (заповед съгл. чл. 173, ал. 1 от КТ). Работодателят е длъжен при поискване да предостави този отпуск в рамките на съответната календарна година, освен ако ползването му не е отложено по реда на чл. 176 от КТ. Дори и в условията на отлагане, на работника или служителя му се осигурява не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск - чл. 173, ал. 5 от КТ. Работникът/служителят може да упражни правото си на платен годишен отпуск за минали години до прекратяването на трудовото му правоотношение с конкретния работодател.

В определени от закона случаи, отпуск се предоставя по инициатива на работодателя, без да е налице воля и съгласие от страна на работника/служителя. Според чл. 173, ал. 4 от КТ,  работодателят може едностранно да разпореди ползването на платения годишен отпуск от работниците и служителите при следните хипотези:

  • При престой, който е с продължителност повече от 5 работни дни - работодателят издава заповед, в която посочва причините за възникналия престой, определя периода, в който ще бъде ползван отпуска и посочва работниците и служителите, които ще ползват този отпуск;
  • При ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители ( характера на работния процес позволява той да бъде преустановен в предприятието, без това да създава затруднения на трети лица) - работодателят издава заповед, в която определя размера на отпуска, времето на ползването му и работниците и служителите, които ще ползват едновременно отпуските си;
  • При отправена от работодателя писмена покана за ползване на отпуска до края на календарната година, когато работника/служителя не е поискал сам ползването му - в този случай, работодателят може и да задължи работника/служителя да ползва полагащия му се платен годишен отпуск в срок не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която той му се полага ( чл.176, ал.2 и 3от КТ).

Ползваният „принудително" отпуск не се компенсира по друг начин и не ограничава възможностите на работника/служителя да поиска ползването на остатъка от опуска си по реда на чл. 172 от КТ. Посочените по горе хипотези на ползване на отпуск по инициатива на работодателя се отнасят и за тези работници/служители, които не са навършили 18 години, както и за майките с деца до 7 години.

Работникът/служителят могат да ползват по своя преценка наведнъж за целия законоустановен период от време или на части своя платен годишен отпуск, но задължително наведнъж най-малко половината от полагащия му се платен годишен отпуск за съответната календарна година - чл.172 от КТ.

Прекъсването на започнало ползване на платен годишен отпуск е допустимо, когато:

  • На работника/служителя му е разрешен за ползване друг вид платен или неплатен отпуск;
  • Постигнато е взаимно съгласие на страните по трудовото правоотношение, изразено в писмена форма (без значение кой инициира прекъсването).

Отлагането на ползването на платения годишен отпуск е регламентирано като изключение в текста на чл. 176, ал. 1 от КТ:

  • По инициатива на работодателя, когато важни причини налагат това, но при условие, че на работника/служителя му реално и наведнъж му се осигури за ползване поне половината от полагащия му се платен годишен отпуск за съответната календарна година;
  • По инициатива на работника/служителя, когато ползва друг по вид разрешен отпуск или след постигане на съгласие с работодателя - желателно е тези уговорки да са в писмена форма;

Работодателят е длъжен да осигури ползването на отложения платен годишен отпуск през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от календарната година, за която той се полага - чл. 176, ал. 2 от КТ. В противен случай работникът/служителят има право едностранно да определи времето на ползването му, като уведоми работодателя за своето решение най-малко 2 седмици по-рано (чл. 176, ал. 3 от КТ).

Съществува забрана за парично компенсиране на неизползван платен годишен отпуск. Такава компенсация (обезщетение за неизползван платен годишен отпуск) се допуска само при прекратяване на трудовото правоотношение с конкретния работодател.

V.     Ползване на платен годишен отпуск от държавен служител

Държавен служител, който има най-малко 8 месеца служебен стаж има право на редовен платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни, а държавен служител с намалена работоспособност 50 и над 50 на сто има право на редовен платен годишен отпуск в размер на 26 работни дни - чл. 56, ал. 1 и ал.2 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Допълнителен платен годишен отпуск (период от време, който се добавя към редовния платен годишен отпуск) се предоставя в зависимост от длъжността на държавния служител и е с фиксирана максимална продължителност до 15 работни дни. Конкретният размер на допълнителният платен годишен отпуск е в зависимост от заеманата длъжност по Единния класификатор на длъжностите в администрацията  - чл. 25 от Наредбата за служебното положение на държавните служители (НСПДС). Регламентирано е и правото на допълнителен платен годишен отпуск за служителите, които работят на непълно работно време - пропорционално на определената за заемната длъжност продължителност на работното време. За задължения, изпълнени извън работното време, държавният служител има право на допълнителен платен годишен отпуск до 12 работни дни, като компетентен да определи продължителността на този допълнителен отпуск във всеки конкретен случай, е органът по назначаване - чл. 50, ал.3 от ЗДСл.

При преместване в същата администрация поради служебна необходимост или при заместване в длъжност, държавният служител ползва отпуск, чиято продължителност се определя спрямо основната му длъжност.

За времето на отпуска държавният служител получава брутна заплата, определена по служебното правоотношение към момента на започване на неговото ползване. При вътрешно съвместителство и при заместване, заплатата за отпуск се определя въз основа на брутната заплата по основното служебно правоотношение.

Ползването на платения годишен отпуск се упражнява с едностранно писмено волеизявление на служителя до органа по назначаването, който следва да предостави поискания отпуск за ползване с писмено разрешение - чл. 57, ал. 1 от ЗДСл.

Налице е изискване този отпуск да се ползва в рамките на текущата календарна година, поради което само по изключение може да се отлага в хипотезите на чл. 59, ал. 1, т.1 и 2 от ЗДСл.

Отлагане се допуска само:

  • по инициатива на органа по назначението, ако нуждите на службата налагат това;
  • по инициатива на държавния служител, когато ползва друг вид отпуск;
  • по инициатива на държавния служител със съгласието на органа по назначаване.

Когато отпуска е отложен, органа по назначаване следва да осигури ползването му до края на следващата календарна година. В противен случай държавният служител може сам да определи кога да ползва отложения отпуск, но трябва да уведоми органа по назначаване в седмодневен срок преди началната дата на ползване.

Прекъсване на вече започнало ползване на отпуска е допустимо според чл. 58 от ЗДСл само:

  • когато нуждите на службата налагат това (по инициатива на органа по назначаване);
  • когато на държавния служител бъде разрешен друг вид платен/неплатен отпуск ( по инициатива на държавния служител);

Държавният служител може да упражни правото си на платен годишен отпуск за минали години до прекратяване на служебното му правоотношение. Тъй като правото на отпуск може да се упражни само при съществуващо служебно правоотношение, то единствено при прекратяване на служебното правоотношение, ако правото на отпуск не е било упражнено, то се трансформира в право да бъде получено парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск - чл. 61, ал.1 и ал.2 от ЗДСл и чл. 24, ал.5 от НСПДС).

 

Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Коментари 3
Подреди по: Най-нови | Най-стари

Tihomira Pencheva 02.02.2013 | 14:06
Здравейте. Ако случайно служителят има над 8 месеца трудов стаж, но в различна фирма с голямо прекъсване и на новата си месторабота има само 6 месеца, ще може ли да се възползва от правото си на отпуск?
Tihomira Pencheva 02.02.2013 | 14:06
Здравейте. Ако случайно служителят има над 8 месеца трудов стаж, но в различна фирма с голямо прекъсване и на новата си месторабота има само 6 месеца, ще може ли да се възползва от правото си на отпуск?
Pavel Todorov 23.07.2013 | 23:01
imam 10dni platen otpusk za 2012godina,dokoga trabva da q polzvam?
HRISTO PETROV MICHEV 02.09.2013 | 20:46
работя по трудов договор ведна фирма,на минимална заплата,много се изненадах ,когато попитах шефа си за платен отпуск и той ми отговори ,че за да мога да ползвам отпуск е необходимо от днес нататък да си плащам допълнително осигуряване от 70 лв месечно,стажът във фирмата ми е 2 години, без нито ден отпуск,не знам какво да правя икой е прав, христо петров
Plamen Pavlov 10.09.2013 | 14:30
Може ли някой да ми отговори,вярно ли е,че при ползване на платен годишен отпуск се заплаща с 10% по-малко отколкото е брутното трудово възнаграждение? Моля ви да ми пишете на електронен адрес:slavov@abv.bg
Valeri Lumbarski 12.12.2013 | 14:34
zdraveite iskam da pitam moga li ga polzvam 10 dni otpusk za 2014 kato zapochva ot 22.12.2014 godina zastoto taka sam q planiral po novite iziskvaniq a rabotodatele mi kazva che e nevuzmojno.Blagodarq
Предложи
корпоративна публикация
Телепол ЕООД Проектиране, изграждане на сот за охрана на жилища, магазини, офиси, и др.
АМО Мебелна фабрика Офисно, хотелско и лабораторно обзавеждане.
И - Трейнинг ООД Обучения по мениджмънт, маркетинг и продажби.
Резултати | Архив