Настоящото издание обединява резултатите от научните изследвания и дискусии по въпросите за подпомагане на интернационализацията на малките и средните предприятия (МСП). По-специално, то включва основния информационен доклад, изготвен за световната конференция на ОИСР-АТИС /Азиатско -Тихоокеанско Икономическо Сътрудничество/ относно Премахването на бариерите пред достъпа на МСП до международните пазари, организирана от гръцкото правителство в Атина на 6 - 8 ноември 2006 г.

Макар МСП да са основен източник на растеж и работни места се оказва, че те са недостатъчно представени в международната икономика що се отнася до техния принос към националните и регионалните икономики. МСП са изправени пред вътрешни и външни бариери, които ограничават възможността им да се съревновават на глобалния пазар. В отговор на това почти всички икономики в момента предоставят пакет от услуги и програми, чиято цел е да подпомогнат фирмите в преодоляването на тези бариери.

Глава 1 съдържа информационен доклад, като включва и резултатите от две проучвания: едното - сред политиците, реализиращи икономически политики в страните от ОИСР и АТИС, а другото - сред представители на МСП и как те възприемат бариерите пред интернационализацията на МСП. В доклада е направено сравнение между резултатите от двете проучвания, които показват несъответствие в оценките на правителствата и на МСП. Препоръчват се мерки, чиято цел е да помогнат на правителствата при разработката на адекватни програми в подкрепа на МСП, така че да отговорят на очакванията и нуждите на МСП, които се стремят към интернационализация. Идентифицирани са и бариерите пред интернационализацията, като са описани добрите практики. В заключение докладът разработва и препоръки към политиките на правителствата за справяне с бариерите пред достъпа на МСП до международните пазари.

След проведено Проучване сред МСП за оценка на бариерите се очертава ясна картина за бариерите пред достъпа на МСП до международните пазари, а тази картина е динамична и променлива. Т.е. идентифицираните от МСП бариери като че „се местят” в зависимост от експортния опит на МСП. Когато фирмите преминават от "желаещи" към "активни" в експортната си дейност, финансовите бариери и бариерите пред достъпа намаляват по важност, а по-сериозни стават бариерите свързани с бизнес средата и с липсата на капацитет.

Противоположно на това, политиците считат за най-важни са вътрешните /предпоставени от самото предприятие – б.р./ бариери пред МСП, а не външните бариери, които се създават от държавните политики в тази област. Десетте най-големи бариери според проучването сред политиците касаят почти изцяло липсата на знания и вътрешни ресурси, било то липсата на финансови средства или човешки ресурси. Външните бариери, особено тези, наложени от правителствата, според политиците, са оценени като сравнително по-маловажни бариери.

Държавните програми за подпомагане на МСП поставят силен акцент върху експортно ориентираните МСП, като 72% се съсредоточават изключително върху експортната дейност, а допълнителни 20% включват износа към основната си, успоредно с други дейности. Само 6,9% от държавните програми за подпомагане не включват експортното подпомагане в основния фокус на своите програми. Цитирани са разнообразни правителствени програми в подкрепа на МСП, но само 33,8% от участващите в проучването МСП споделят, че са се възползвали от тези програми.

Глава 1 показва, че когато участват в международни дейности, МСП  преминават през процес на обучение. Фирмите, които все още не са активни износители изглежда, че подценяват, както съществуващите бариери във външната бизнес среда, така и своите собствени недостатъци, касаещи вътрешния им капацитет, а представят пресилено бариерите, свързани с финансовите въпроси и с достъпа си до пазарите. Такива фирми, без опит в международната дейност, ценят информацията за пазарите и за възможностите като опора в предприетото от тях начинание на международните пазари. По-опитните на международните пазари МСП се нуждаят от друг вид интервенция, тъй като по принцип техните проблеми се отнасят по-конкретно към съответната бизнес среда. В голямата част от правителствените програми тези компании получават по-малко подкрепа.

Глава 2 разглежда търговските бариери, с които МСП могат да се сблъскат на експортните пазари и наличните политически инструменти, чрез които проблемите да бъдат намалени или преодолени. Въз основа на данни от Дирекция „Търговия” на ОИСР и на други изследвания, са идентифицирани ключови типове бариери, които се основават на прегледа на проучванията сред бизнеса и други неотдавнашни изследвания. Глава 2 разглежда също и начина, по който правителствата се справят с търговските бариери, и как могат да облекчат участието на МСП в процеса на търговската политика.

Що се отнася до бариерите на експортните пазари, фирмите - големи и малки - продължават да се сблъскват с тарифите за внос. Проблемът с нетарифните бариери е еднакво важен, ако не и по-голям, с митническите процедури и вътрешните наредби, които са доста значими бариери пред търговията, и не толкова преките и видими - процесуални бариери, които също играят важна роля. Поради своята големина, МСП са в уязвимо положение що се отнася до въздействието на търговските бариери.

Преодоляването на търговските бариери изисква значителни инвестиции, във време и в ресурси, което може да ограничи участието на МСП в процесите на търговската политика. Националният опит с консултации и други програмни схеми за подкрепа, които подпомагат експортните МСП да диагностицират търговските бариери или им предоставят възможност да повдигат въпроси, свързани с търговските бариери директно насочени към политическите лидери, са начини за по-засилено участие на МСП в процеса на реализация на политиката. Асоциациите на бизнеса и търговските асоциации също могат да представят и защитават интересите на МСП пред правителствата - в тяхната страна и в чужбина. Глава 2 съдържа и препоръки за това, как правителствата могат да вземат под внимание проблемите на МСП и да ги подкрепят в интернационализацията на техните бизнес дейности.

Глава 3 съдържа презентации, направени на глобалната конференция на ОИСР- АТИС в Атина, на 6-8 ноември 2006 година. Във фокуса на внимание на Семинар А е идентифицирането на вътрешните бариери пред интернационализацията на МСП и реакцията на политиците по отношение на предоставянето на помощ за преодоляване на тези вътрешни бариери. Участниците единодушно идентифицират липсата на знания и на контакти на чуждестранните пазари като основна вътрешна бариера. По този начин по-голяма част от правителствените програми, които са представени на конференцията, са насочени към отстраняването на тази "информационна пропаст". Докато вътрешните бариери, като например липсата на познаване на пазарите и липсата на контакти, могат първоначално да ограничат дейността на МСП, веднага след преодоляване на тези бариери, се появява нов набор от външни бариери. Те са представени във фокуса на обсъжданията на Семинар Б. Често правителствените политики и програми не отиват по-далеч от преодоляването на вътрешните бариери, за да продължат да работят за преодоляване на външните бариери. Така например МСП са рядко консултирани по време на двустранни или многостранни търговски преговори и вследствие на това, такива споразумения не са структурирани по начин, който би могъл да намали външните бариери.

Като цяло посланието на доклада и на Глобалната конференция е, че бариерите не са единни и постоянни за всички МСП. Следователно, за да бъдат премахнати, правителствата и агенциите трябва първо да установят за какъв вид МСП става дума, на какъв етап в международните операции се намира то, дали се сблъсква с някакви бариери, и ако е така - какъв вид бариери са важни според това МСП. Макар данните и препоръките да дават възможност за групиране на бариерите по приоритет, на агрегирано ниво, то за предприятието е също толкова важно да види къде точно се намира в цялостния цикъл на обучение и натрупан опит. Това местене на бариеритеили подвижен цикъл от бариерни идентификации, изглежда е повече или по-малко еднакъв за различните МСП и силно влияе върху участието им и върху успеха на програмите, чиято цел е подпомагането на МСП.

Като се има предвид ниското ниво на финансиране за МСП в правителствените програми, правителствата трябва да положат повече усилия за популяризиране на обширния набор от програми за подкрепа, валидни за МСП, като оценяват периодично доколко тези програми са реално приложими и ефективни. И накрая, програмите в подкрепа на интернационализацията трябва да бъдат по-добре интегрирани в програмите стимулиращи растежа, конкурентоспособността и иновациите.

Резултатите от изследването и обсъжданията са представени в План за действие от Атина за премахване на бариерите пред достъпа на МСП до международните пазари, който е приет на Глобалната конференция. Участниците постигат съгласие, че при неуспехи на пазара може да се предположи, че правителствата трябва да играят съответна роля, чрез внимателно разработени политики и програми, които  да помогнат на МСП в процеса на тяхната интернационализация. Но при реализацията на такива политики и програми правителствата трябва да осъзнаят, че нуждите на МСП, които се стремят към интернационализация, се различават в зависимост от възрастта и опита на всяко предприятие, зависят от сектора, а правителствата трябва да приспособят помощта си съобразно конкретните случаи. Планът за действие от Атина предлага на правителствата конкретни действия, определя приоритетните области за подкрепа и препоръчва политики и програми, които са били използвани успешно в различни държави. Той завършва с препоръки за по-нататъшна работа на ОИСР и АТИС.

1. Десетте най-големи бариери, които са установени при Проучването сред политиците на държавите-членки са:
(1) неадекватно количество на и/или необучен за интернационализация персонал;
(2) недостиг на оборотен капитал за финансиране на износа;

(5) липса на време за управление, за да се справят с интернационализацията;

(10) задоволяване изискванията за качество на износа на продукта/стандартите/ спецификациите.