Осиновяване без съгласие на родител ще се допуска и когато детето му е настанено в специализирана институция и родителят в срок от шест месеца без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката. Тази принципна промяна в законовата уредба на осиновяванията е предвидена в проекта за нов Семеен кодекс, одобрен на днешното правителствено заседание. Целта е да се ускори извеждането на децата от специализираните институции, за да могат те да бъдат отглеждани от родителите или от роднини, близки или приемно семейство и да се гарантира тяхното нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие, подчерта министърът на правосъдието Миглена Тачева.

Материята, свързана с осиновяванията, е основно преработена в проекта за нов кодекс. Водещата идея е за облекчаване на осиновяването и съкращаване на сроковете за извършването му, като се осигурява пълноценна защита на интереса на детето. Въвежда се национален регистър на осиновяващи и единна информационна система за децата, подлежащи на пълно осиновяване. Отпада съдебната процедура за включване на дете в регистрите за пълно осиновяване. Предвидените условия и ред се прилагат не само при осиновяване на деца – български граждани, но и по отношение на деца – чужди граждани с обичайно местопребиваване в България. Прецизирани са критериите за извършване на избор на подходящ осиновяващ от Съвета по осиновяване към регионалните дирекции за социално подпомагане.

Международното осиновяване е уредено в съответствие с Кодекса на международното частно право. Изрично е посочено, че то се извършва само ако въпреки положените усилия не е възможно да бъде определен подходящ осиновяващ в страната. На Министерството на правосъдието се възлага да предприема допълнителни мерки, когато за дете със здравословен проблем, специални нужди или на възраст над 7 години не могат да се определят подходящи осиновяващи.

Текстовете, свързани с осиновяванията, са изработени в тясно сътрудничество с неправителствените организации.

Правосъдният министър изтъкна, че закрилата на децата и защитата на техните интереси са сериозно застъпени в проекта на Семеен кодекс. Предвидена е по-голяма взискателност и отговорност и съобразяване с европейските стандарти за регулиране отношенията на родителите с децата. Уредено е участие на децата при решаване на въпросите от техен интерес – децата имат право да изразяват мнение по всички въпроси, които ги засягат, а възгледите, желанията и становищата им да се отчитат от родителя в съответствие с техните възраст, зрялост и интереси. Дадена е възможност на непълнолетното дете да действа самостоятелно чрез дирекция „Социално подпомагане” – при разногласие с родителите, ако е навършило 14 г. то може чрез дирекцията да се обърне към районния съд за решаване на спора. Предвидено е също по всички производства, свързани с определяне местоживеенето на детето, личните му отношения с близки, управление и разпореждане с имуществото му, ограничаване или лишаване от родителски права и т. н., детето да бъде изслушвано.

С проекта за Семеен кодекс се въвеждат два съвършено нови института в българското законодателство – фактическото съпружеско съжителство и брачният договор.

Фактическото съпружеско съжителство между мъж и жена ще има правно значение в предвидените от закона случаи – при определяне на бащинство, разпореждане с имущество и т. н. То ще се регистрира чрез подаване на заявление лично от двамата партньори до кмета на общината или кметството по местоживеене. Институционализирането на фактическото съжителство отговаря на обществената необходимост и наложилата се в последното десетилетие широка практика на съвместен съпружески живот без сключване на брак.

Брачният договор представлява възможност съпрузите да имат имущественобрачен режим, различен от законоустановения – на общност или на разделност. Брачният договор може да бъде сключен, както и променян и по време на брака. Той съдържа уговорки само относно имуществени отношения между съпрузите като права върху придобитото преди и по време на брака имущество, начините за разпореждане с него, с общото семейно жилище, участие в разходите и задълженията, имуществените последици при прекратяване на брака с развод, издръжката на съпрузите и децата по време на брака и при неговото прекратяване с развод и др.

Изработването на нов семеен кодекс се обуславя от съществените промени в обществено-икономическите и социалните отношения. Действащата уредба е от 1985 г., като съществено е променяна само веднъж – през 2003 г., когато е радикално преуреден институтът на осиновяването. За тези 20 г. обаче социалните процеси, новите отношения на собственост и на свободна инициатива налагат и нова регламентация на тази особено чувствителна област на правно регулиране, която пряко засяга всички граждани.

В новия кодекс са въведени още много промени, като например:

• имуществената общност няма да се простира по отношение на паричните влогове;
• отпада служебното произнасяне от съда по вината при развод по иск на единия от съпрузите;
• съпрузите могат да търсят услугите на медиатор за уреждане последиците на развода;
• отпада изискваният сега 3-годишен срок от сключване на брака за допустимост на развода по взаимно съгласие;
• отпадат предвидените в сега действащия кодекс минимален и максимален размер на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца и др.