Новата учебна година започна. И се заниза суетня, запремятаха се учебници, притесниха се родители по какво ще учат чедата им. А учебници - бол, кой от кой по-лъскав, ама и по-скъп. Питам се, кому е нужно, нима в по-обикновено изглеждащия учебник на издателство "Хикс" съдържанието е кой знае колко по-различно от това в лъскавия учебник на издателство "Зет"?

Има обаче нещо съществено, което за съжаление е в огромен минус на самите ученици. Издателствата привличат авторски колективи, начело с университетски преподаватели. Много от тези издателства сякаш забравят, че правят учебно помагало за гимназисти, а не за кандидат-висшисти филолози. Всеки, който разгърне един учебник по български език или литература например, ще се хване за главата от "наблъскани" термини, които карат всеки един студент-българист да си скубе косите, какво остава за 16-17-годишните деца.

Същевременно трябва да отчета, че именно средното образование е онази ниша, която трябва да подготви кандидат-зрелостниците с редица термини и понятия, без които висшето образование им е немислимо. Същата тази терминология в много от случаите е буквално копирана от лекциите на университетските преподаватели. Толкова ли е трудно терминологията да бъде обяснена на разбираем за децата език? После защо учениците не четели? Защо се чудим, че часовете по литература се провеждат в камерен състав? Ако попитате децата защо бягат от час, най-вероятният отговор е "защото е тъпо и отегчително".

Дали пък и образователното министерство не е време да се замисли за по-модерна образователна програма, която да залегне в учебниците, освен за авангардни проекти като лансираният електронен вариант на учебниците.

Поразрових се в помагала и учебници за тийнейджърите, издадени преди няколко години, и ето на какво се натъкнах:

"Удивително тематично многообразие и идейна многопространност, неравномерност и противоречивост в поезията на Пенчо Славейков - дължи се на ценностната система на твореца и на жречесткаа роля в изкуството, която го противопоставя на домораслото и го подтиква да поведе борба за нови естетически ценности и хоризонти... Постигнал своеобразно преливане и обединяване на противоречивото и разнородното, той създава поезия, която в идейно-тематично отношение има следните основни посоки....". ("Пред кандидат-студентския и зрелостния изпит по български език и литература, Изд. "Стандарт" 1999, стр 62 ).

Ето как е обяснен цикълът "Зимни вечери" на Христо Смирненски в 8 клас:

"В целия текст на творбата много успешно се съчетават определеност и неопределенист, конкретност и загадъчност. От една страна имаме пряко представяне на картини на страданието. От друга страна има непрестанно подчертаване на незнайността и призрачността на случващото се. Достатъчно е да обърнем внимнание с каква честота са употребявани думи и словосъчетания, които насочват към неяснотата, неизвестността, колебанията... Това са вечери, в които е застрашена самато смисленост на живота." (Литература за 8 клас; автори: В. Стефанов и А. Панов; Издателство: "Анубис", 2002).

Убеден съм, че интересът на децата към писменото слово няма да се върне с текстове като тези в горните цитати. Защото от една страна учениците са принудени да се борят с видимо непосилната академична терминология. От друга страна се налага буквално да назубрят материята, само и само да изкарат добра оценка в училище.

Доволно заредени с непонятни термини, учениците се превръщат в казанчета, просто учителят трябва да им дръпне въжето. А после: всичко остава там, зад вратата на училищния кабинет и между редовете на бележника. И не трябва да се чудим, че в края на годината в зрелостните работи виждаме бисери като този, че "най-големият проблем на Рила е отрицателният естествен прираст". Или че според зрелостниците през тази година: "В Рила се намира Байкалското езеро"; "Тук се намират Седемте рилски езера, а именно Окото, Бъбрека, Сърцето, Мозъка, Ухото, Носа и Устата"; "Трябва да се вземат драстични мерки за премахването на проблемите, защото малко по малко Рила изчезва"...

Не, Рила със сигурност няма да изчезне. Но качественото ни образование - натам е тръгнало.