Блогът в Интернет е онова малко кътче, в което човек може да изрази свободно мнението си - без цензура, без предразсъдъци, без да разкрива самоличността си. До момента, в който с Наредба No 40 от 7 януари 2008 г., разработена от МВР и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС), беше разрешено да се следи кореспонденцията в Мрежата.

Загуби ли окончателно светът на блога сигурността и правото да бъде искрен без последствия? С този въпрос започна в събота националният блог-форум, на който присъстваха пишещи хора от цялата страна. В дискусията се включиха още ИТ-специалисти, депутати, юристи.

В текста на въпросната наредба се казва, че тя касае "категориите данни и реда, по който се съхраняват и предоставят от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за нуждите на националната сигурност и за разкриване на престъпления".

Според нея "предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок 12 месеца определените с тази наредба категории данни".

Самите категории данни, които трябва да бъдат запазвани, включват: данни, необходими за проследяване и идентифициране на източника на връзката; данни, необходими за идентифициране направлението на връзката; данни, необходими за идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката; данни, необходими за идентифициране на типа на връзката; данни, необходими за идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство; данни, необходими за идентифициране на местоположението на мобилно съобщително оборудване.
Пълния текст на наредбата може да видите тук.

Тази наредба е в разрез с конституционните права на гражданите, категорични са блогърите, които цитираха чл. 32, ал. 1 от Конституцията, според който „личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име".

Общото мнение е, че настоящата наредба няма да помогне за залавянето на умели опитни терористи, които имат нужните технически данни да прикрият действията си.

В основата на дискусията беше съпоставката на българската наредба с европейската директива 24/2006/ЕС. Всъщност основният аргумент на МВР и ДАИТС, които са създатели на наредбата, е че тя транспонира тази директива в нашето законодателство, което е задължение на страната ни, произтичащо от членството ни в ЕС. Според участниците в дискусията обаче нашата наредба е направена механично и не е адаптирана към българските условия. С нея се нарушават базисни правила, като суверенност на личното пространство, свобода на изразяването, принуждаване на пишещия да си налага автоцензура.

Имаше и мнения, че това не е нищо ново, тъй като и преди със Закона за специалните разузнавателни средства са се провеждали подслушвания. Чу се и позиция, според която, настоящата наредба трябва да бъде детайлно дискутирана в обществеността, тъй като все още не се познава.

Беше изказано и мнение, че наредбата трябва да бъде обмислена като закон, който да бъде детайлно анализиран от различни експертни групи – IT-специалисти, юристи, представители на форум-обществото. Да бъде направен така, този закон, че да не се налага след 6 месеца да бъде преправян, или въобще да са окаже неприложим.

Йовко Ламбрев – ИТ експерт и участник в дискусията, определи възникналия проблем като форма на политически компромис. Говори се за ограничаване на свобода на хората в името на тяхната сигурност. Въпросът е струва ли си в името на една имагинерна сигурност да се лишим от свободата на словото, която поколения преди нас са отвоювали, пита експертът. По думите му наредбата не дава ясен отговор на въпроса как ще се съхраняват и интерпретират събраните от МВР данни. Освен това не е ясно дали от министерството няма да злоупотребят в даден момент с тези данни, подчерта Ламбрев. Той още посочи, че има огромни разлики между нашата наредба и европейската директива, която се транспонира в законодателство ни, но в лоша посока. "Нашата наредба е по-неясна, по-непрецизна и по-ограничаваща в сравнение с европейската директива", заяви специално за Econ.bg Йовко Ламбрев.

“Не смятам, че сме терористи, никой от интернет потребителите за мен не е терорист. Затова не смятам, че следенето на интернет комуникациите е правилното решение. И още нещо – когато аз пиша на приятелката си, че я обичам, искам само тя да знае това, а не всички", сподели Димитър Николов от блога kreativen.com.

На срещата присъства и експертът по медийно право Нели Огнянова. Според нея блогърите не одобряват както начина, по който е създадена наредбата, така и съдържанието й. Има видима тенденция към ограничаване на личната неприкосновеност, заяви за Econ.bg Огнянова и допълни, че ако всеки от нас не следи какво става с правата му, един ден ще се събудим с много силно ограничени права.

Според Огнянова действително има пренос на текстове от евродирективата в българската наредба, но съответствието между двете не е пълно. Разликите са точно по посока на ограничаване на правата. Тя смята,  че е необходимо още веднъж да се огледа съответствието между наредбата и директивата.