Българска асоциация за управление и развитие на човешките ресурси (БАУРЧР) и в. "Пари" представиха своя Рейтинг на университетското образование за 2008 г. според бизнеса в България. Проучването се провежда от четири години от в. "Пари" и за втора поредна година с партньорството на БАУРЧР, съобщават от асоциацията.

Резултатите от проучването бяха обявени днес в организирана среща-дискусия, в която взеха участие министърът на образованието Даниел Вълчев, министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев, председателят на съвета на ректорите доц. Борислав Борисов, председателят на БАУРЧР Светла Стоева, главният редактор на в. "Пари" Стефан Неделчев, работодатели, представители на браншови организации, мениджъри "Човешки ресурси", преподаватели и студенти.

В края на събитието бяха връчени наградите на университетите с най-висок рейтинг, според проучването, по съответните научни направления:
Награда за най-висок рейтинг в направление “Право” беше връчена на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Софийският университет спечели и най-висок рейтинг в направление “Хуманитарни науки”. Техническият университет – София също получи най-висок рейтинг в две научни направления “Инженерни науки” и “Компютърни науки”. В направление “Икономика” наградата отиде при УНСС; в направление “Медицина и фармация” най-високият рейтинг беше отсъден на Медицинския университет в София.

Проучването е проведено сред 600 компании, които оперират на нашия пазар. Анкетирани са специалисти по човешки ресурси и мениджъри, които изпълняват и тази функция във фирмите.

Сред анкетираните най-много са компаниите в областта на производството и търговията – 34,3%. След тях се нареждат услугите – 20,8%, строителството – 12,5%, транспортът и логистиката – 5,4%, и образованието – 4,1%. Най-много са представителите на бизнеса от София – 44, 5%. Следват ги Варна – 16,6%, Пловдив – 13%, Бургас – 9,6% и Велико Търново – 5,9%. В над половината от компании, участвали в анкетата, работят до 50 души.

Бизнесът определя равнището на завършилите скоро висше образование млади специалисти като средно. Такъв отговор са дали 59% от анкетираните. Като ниско за го определили 18,5% от HR специалистите и мениджърите, а като много ниско – 1,7%. Почти толкова хора мислят и обратното – равнището на скоро завършилите студенти е високо според 17,9%, а 2,9% смятат, че е много високо. Почти половината от анкетираните смятат, че равнището на подготовка на студентите се е запазило през последните 5 -6 години. Също толкова са отговорили, че не очакват да има голяма промяна през следващите години. Но 23,4% са сигурни, че ще се понижава.

Според 69,2% пропуските се дължат както на студентите, така и на начина на преподаване и обучението в университетите. 19,3% смятат, че причината се корени в начина на преподаване, а 11,4% откриват причината в самите студенти. Половината от запитаните представители на бизнеса обаче смятат, че новозавършилите млади специалисти у нас са на по-ниско от средното равнище за ЕС.

На въпроса „Какви слабости виждате в подготовката на младите висшисти, които работят във вашата фирма” 36,3% от анкетираните са отговорили, че това са липсата на практически умения. Според 12,9% това е липсата на мотивация, 10,2% посочват недостатъчната подготовка по специалността, а 8,6% - трудностите при работа в екип. 15,3% са отговорили, че нямат слабости.

В компаниите, участвали в анкетата, работят най-много новоназначени млади специалисти от Софийския университет – 34,5%, от УНСС – 32,5%, от ТУ, София – 28,8%, от Икономическия университет, Варна – 26,5% и от ТУ, Варна – 19%.

Университетите са класирани от бизнеса в шест научни области.

Работодателите предпочитат да наемат млади специалисти в областта на информационните технологии от Техническия университет, София – 49,5%, СУ -35%, Техническия университет – Варна 25%, НБУ -12,3%, УНСС – 10%, АУБ – 9,7% и Техническия университет, Габрово – 7,5%.

В областта на правните науки за работодателите най-желани са кадрите на СУ – 58,1% следвани от НБУ – 13,3, Великотърновски университет – 11,3%, УНСС – 11,2% и Пловдивския университет – 10, 7%.

Сред младите икономисти най-предпочитани от бизнеса са студентите на УНСС – 59,6%, Стопанската академия – 43,8%, Икономическия университет, Варна – 39,9%, СУ – 36,2% и НБУ – 13,6%.

Бизнесът предпочита да наема скоро завършили инженери от Техническия университет, София - 56,2%, Техническия университет, Варна – 32,1% УАСГ – 30%, Техническия университет, Габрово – 12,1% и Минно-геоложкия университет - 7,2%.

Най-търсени от работодателите в областта на хуманитарните науки са възпитаниците на СУ – 42,7%. След това се нареждат кадрите на Великотърновския университет – 14%, на АУБ – 13,8%, на Пловдивския университет – 11,7% и на НБУ – 11%.

В по-специфичната област – фармация и медицина, най-желани са специалистите, които излизат от Медицинския университет в София -30,6%. Сред първите пет висши училища са още Медицинския университет, Варна - 13%, Медицинския университет, Пловдив – 12,4%, Медицинския университет, Плевен – 11,6% и СУ – 7,5%.

Проучването показва още, че сред новоназначените кадри 17,9% от компютърни специалисти и също 17,9% от правистите получават месечно възнаграждение от над 900 лв. Такава заплата получават 16,2% от инженерите, 15,5% от медиците и фармацевтите, 9,4% от икономистите и 8,3% от завършилите хуманитарни науки. Почти 1/3 от всички млади специалисти взимат средна заплата между 500 и 700 лв. Интересното е, че 7% от завършилите фармация и медицина получават под 300 лв. на месец.