Въпросът за бъдещето на генно-модифицираните култури беше основната тема на дискусия в БТА, проведена днес. На събитието присъства канадският фермер Пърси Шмайзер, който се е сблъскал с проблема ГМО (генно-модифицирани организми) и съдебно дело, заведено срещу него от корпорацията "Монсанто".
Историята започна още през 1996 година, когато в Канада беше разрешено отглеждането на генно-модифицирани организми, обясни Шмейзер. Става въпрос за четири култури - соя, рапица, царевица и памук. На фермерите беше обяснено, че ГМО ще повишат добивите ни, ще намалят използваното количество химикали и нещо повече - ще изхранят световното население. Само няколко години по-късно обаче стана ясно, че това не е така, коментира фермерът.
„Добивите са по-ниски с 10-15%, 3 пъти се увеличават използваните химикали и пестициди", допълва Шмайзер.
Веднъж въведена генно-модифицирана култура, вече няма органично или конвенционално земеделие, предупреждава канадският фермер. Причината е в "замърсяването" - чрез кръстосано опрашване генът преминава в другите култури и в резултат - всички са генно-модифицирани. Именно това се оказва и причината на фермера за спора му с корпорацията "Монсанто".
През 1998 година от компанията откриват, че неговата ферма е "замърсена" и завеждат дело срещу него. Обвинението е, че в неговата ферма е използвана генно-модифицирана рапица, без фермерът да плати за това. През следващите години делото премина през всички нива на канадската съдебна система, разказва Шмайзер. В крайна сметка, през 2004 година, Върховният съд на Канада решава, че "Монсанто" е притежател на патента и където и да се появи генът - те са собственик на продукцията. Но също така постановява, че семейството на Шмайзер не дължи пари на компанията, тъй като не са отговорни за "прескачането" на гена.
„Обърнахме се към Върховния съд с въпроса кой защитава правото на фермерите да отглеждат каквото искат и до къде се простират правата на „Монсанто"? Днес е растението, но ако генът се появи при насекоми, птици или човек?", пита се Пърси Шмайзер.
Проблемът е много сериозен и в момента се очаква решението на канадския парламент относно бъдещето на генно-модифицираните култури. Правителството вече реши да не дава разрешение за отглеждане на други култури - ориз или други видове царевица, допълва той.
Днес в Канада няма органични соя или рапица - всичко е ГМО. Така ще стане и в България, предупреди още фермерът. Според него корпорациите имат интерес от въвеждането на тези култури, защото така могат да контролират фермерите и да им нареждат какви пестициди и химикали да използват. "В моята битка бях подкрепен от фермери, асоциации на потребителите и от църквите. Надявам се никога в България да не въведете ГМО", допълва още той.
През 2004 година България прие закон, ограничаващ отглеждането на генно-модифицирани култури, обясни Светла Николова от Сдружение "Агролинк", организатор на дискусията. Впоследствие част от забраните отпаднаха една по една. В момента у нас законодателството е в съзвучие с Директива 2001/18, според която единствената генно-модифицирана култура, разрешена за отглеждане в ЕС, е царевицата MON 810, разработена от "Монсанто". През миналата година имахме едно заявление за отглеждане на генно-модифициран памук, но то беше отхвърлено, тъй като документите за него не бяха комплектовани. „А и самата културата е забранена от европейското законодателство", допълни Николова. Така че, до този момент официално у нас няма фермери, занимаващи се с отглеждане на ГМО.
В периода 1999 - 2003 година обаче са правени т.нар. широкополеви изпитания. Най-голямото поле, използвано тогава, е 20 хил. декара, което не се покрива с нашата представа за "изпитание". След скандал с белгийска фирма, износител на царевица от България, тестовете са прекратени. "При рутинна проверка в царевица на фирмата са открити следи от ГМО и износът към Европа е забранен", допълни Николова.
Проблемът обаче е и по-сериозен. Често при проверки се откриват следи от генно-модифицирани организми в хранителните продукти - например в царевичен хляб, в соеви продукти, коментираха от Сдружение "За Земята". Вносителите не знаят какво купуват, затова държавата трябва да въведе контрол и той да не бъде ограничен само върху храните, но и върху фуражите. Защото замърсяването попада в млякото или в месото на животните, а оттам и в човешкия организъм, обясняват експертите.
Организаторите обявиха и началото на кампанията за забрана за отглеждането на генно-модифицирана царевица в България.
Засега 6 страни в Европа, сред които Германия и Франция, забраниха култивирането на
царевичния хибрид на "Монсанто" MON810, а страни като Австрия, Швейцария,
Ейре и Италия имат тотална забрана за отглеждането на всички генетично
модифицирани растения.
"Българското правителство трябва да изрази законодателно своята ясна позиция и да даде възможност на българските производители и преработватели да бъдат конкурентни на световния пазар, където търсенето на не-ГМО храни се увеличава непрекъснато", каза Светла Николова.
Пърси Шмайзер е фермер от Саскачеуан, Западна Канада, чиято рапица е замърсена от "Раундъп Реди" рапица на „Монсанто". Позицията на "Монсанто" е, че няма значение дали Шмайзер е знаел, че рапицата е замърсена с гените на сорта "Раундъп Реди" - той трябва да плати на "Монсанто" такса за тяхната технология 38 долара на хектар. Върховният съд на Канада решава, че Шмайзер не трябва заплаща нищо, а в извънсъдебно споразумение "Монсанто" се съгласява да заплати почистването на земеделските полета на Шмайзер, замърсени с RR рапица.
За своята борба срещу концерна, той печели престижната награда за отстояване на правото на поминък, позната като Алтернативна Нобелова награда. Отличието е основано през 1980 година от шведска фондация.
