На 27 октомври експерти от Световния икономически форум представиха четвъртото проучване от серията, посветена на изпълнението на целите, поставени пред страните членки на ЕС от Лисабонската
стратегия - “The Lisbon Review 2008". Анализите се публикуват през две години. Освен държавите от ЕС, в настоящото издание са включени и страни, потенциални членове на съюза.
С разработването на Лисабонската стратегия през 2000 г. ЕС си постави амбициозни цели - превръщане на европейската икономика в най-конкурентната в света, основана на знанието и способна да генерира
качествени работни места.
Методологията на изследването е подобна на методологията на доклада за глобалната конкурентоспособност – "Global Competitiveness Report”. Тя съчетава количествени индикатори (статистически
показатели) с мнението на представители на бизнеса в отделните страни. Това означава, че в много голяма степен настоящото изследване отразява оценките и очакванията на предприемачите за изпълнение на
целите от Лисабон.
Показателите са поставени в няколко групи, като приоритет е отдаден на следните фактори: развитие на информационното общество, изграждане на европейско пространство за иновации, изследвания и
технологии; либерализация на пазарите; развитие на мрежовите индустрии; създаване на ефективно функциониращи финансови пазари; подобряване на средата за предприемачество; социално включване;
постигане на устойчиво развитие.
Изследването показва, че Скандинавските страни се справят най-успешно с постигането на целите от Лисабон. В основата на техните постижения са добрите резултати в областта на иновациите и преди всичко
агресивността, с която фирмите внедряват нови технологии; високото равнище на разходи за научни изследвания, както и тясното сътрудничество между бизнеса и изследователските организации. Швеция,
Финландия, Дания, Нидерландия са постигнали и висока степен на социална интеграция, ниски нива на безработица и широко участие на жените в заетостта.
Сред страните, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., Естония, Словения и Чехия се развиват най-динамично и изпреварват някои от „старите” членки.
Не е изненадващо, че България е на последно място сред 27-те държави, като се справя най-зле със задачите от Лисабон. Малко по-добри постижения България има в областта на създаването на условия за
предприемачество (22/27) и развитие на информационното общество (25/27). В останалите области България е на последното 27-мо място. Прави впечатление, че някои държави сред потенциалните членове на
ЕС - Хърватска, Турция и Македония, имат по-добри резултати отколкото България.
Според авторите на доклада ЕС трябва да съсредоточи своите усилия приоритетно в три области – подобряване на средата за изследвания и иновации, динамично развитие на информационното общество и
създаване на благоприятна условия за предприемачество.
Автор на текста: Д-р Анелия Дамянова, Център за икономическо развитие