България е на едно от челните места в ЕС по подпомагане в сектора на дребните преживни животни. Това признават от Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, чиито представители са били на посещение в началото на октомври на най-голямото европейско изложение за животновъдство, което се провежда във Франция.

"Останахме изненадани от ставката за подпомагане на една овца във Франция, която е около 25 евро, като има и лимит за броя на подпомаганите животни", разказва пред Агри.бг съпредседателят на НОКА Симеон Караколев. Той е един от най-активните земеделски стопани в организирането на протести за по-големи субсидии и държавни помощи за сектора.

Освен това френските животновъди не ползват украински помощи за разлика от нашите. Българските земеделски стопани получават този вид подпомагане вече трета година и дори обявиха отпуснатите от държавния бюджет тази година 660 млн. лв. за "подаяние".

Близо 80 евро е миксът от субсидии за една овца у нас, показват сметките на Агри.бг. Това е три пъти повече от подпомагането на френските фермери. Например през миналата година украинската помощ за дребните преживни животни у нас е била 70 лв. на глава, обвързаната подкрепа - още 70 лв., освен това има помощи de minimis. А през 2022 г. имаше и ковид-помощ в размер на 30 лв. на овца.

От НОКА останали изненадани и от ниските изкупни цени във Франция. Между 1 и 1.10 евро се изкупува литър овче мляко там - почти колкото в България, а агнешкото трупно месо - за 9.5-10 евро на килограм. 

Въпреки ниските изкупни цени и по-скромните субсидии, френските стопани могат да се похвалят с по-добри резултати - там рядко готовият продукт струва под 18 евро за килограм, посочва Караколев. Той разказва, че във Франция никой не гледа животни заради субсидията и там подпомагането при дребните преживни животни е само до 100 глави във ферма.

Ключът към успеха е оптимизиране на производствения процес, по-висока производителност и коопериране между стопаните, са разбрали българските фермери от посещението си в няколко френски животновъдни стопанства.

"Френските фермери се стремят да оптимизират производствения процес – няма излишни разходи, самият собственик работи в стопанството, той е и тракторист, и дояч. Колкото може, се минимизира използването на външна помощ. Освен това производителността на животните е много важна. Никой не иска да гледа животно, от което да не получава продукция. Стопаните в млечното направление смятат, че животно с под 280 литра изобщо не е рентабилно“, разказва още Караколев.

При посещението е станало ясно, че във Франция няма ферми без земя и във всяко стопанство с животновъдство се развива и земеделие. Рентата, която плащат за ползване на земя в региона на Централен масив, е 100 -150 евро за хектар. Докато у нас в голяма част от стопанствата фуражът се доставя от трети лица, което води до оскъпяване на процеса. Освен това във Франция всеки фермер участва в кооператив и не се занимава с продажбата на продукцията.

"Като се калкулират множеството подобни фактори, става видно, че животновъдите ни трябва да променят своето мислене за процеса по отглеждане на животни", посочва Караколев.