България ще получи 6.257 млрд. евро от Структурния и Кохезионния фонд на Европейския съюз, ако споразумението на страната ни с Брюксел за програмния период от 2014 до 2020 г. бъде одобрено от еврокомисията във вида, гласуван от правителството. В изготвеното споразумение за партньорство между страната ни и ЕС има подробен анализ на силните и слабите страни на българската икономика (SWOT анализ). Според него до 2020 г. страната има възможност да наблегне основно на три икономически сегмента – развитие на научната дейност, бързо навлизане на интернет технологиите и комуникациите в повече икономически сфери и развитие на земеделието.
Сред възможностите за растеж е и туристическият сектор, където можем да привличаме чужденци с алтернативни форми на туризъм. Тук фигурира и опцията “Развитие на общата енергийна политика на ЕС”. Това обаче по никакъв начин не е дефинирано добре в споразумението за партньорство. Производствата от тежката индустрия, химическата и нефтопреработваща промишленост са само бегло споменати.
Така администрацията е очертала две основни насоки на развитие – комуникационен сектор и земеделие. Към тях са ”пришити” дейностите туризъм и общоевропейска енергийна политика, става ясно от публикуваните данни.
Дали и как ще се срещнат развитието на интернет технологиите със селското стопанство у нас предстои да видим в следващите шест години.
Опитът досега не е много обнадеждаващ. Като цяло интернет технологии, аутсорсинъта на услуги и програмирането се извършват в основните икономически центрове у нас – София, Пловдив и Варна, твърдят специалистите. За останалите по-малки населени места очевидно е трудно да привлекат ИТ специалисти на работа, защото не предлагат необходимите условия. Затова и за там очевидно развитието ще бъде в насока земеделие или туризъм.
Слабите страни:
Демографският срив. Първото място в списъка на слабите страни заемат неблагоприятните демографски тенденции. Населението застарява изключително бързо и през следващите две десетилетия работната ръка у нас ще намалява с много силни темпове. Това, разбира се, ще се отрази на производството и на икономическата ситуация в страната. Не бива да се забравя и фактът, че значителна част от младите хора в страната искат да отидат в чужбина, поне за известен период от време и след това да се върнат отново тук.
Друга слаба страна е географското ни място, от гледна точка на свързаност на пазарите ни с другите от ЕС. Все пак общоевропейските пазари до нас са само тези на Румъния и Гърция. В същото време не бива да се забравя фактът, че страната ни е важен транспортен коридор между Европа и Азия.
Проблемни са сивата икономика и корупцията. Също проблем за бизнеса и хората у нас е сравнително неатрактивна административна среда и съдебна система, както и сериозният дял на сивата икономика.
Друга пречка си остават незавършените реформи в секторите води, здравеопазване, образование, съдебна система и публичната администрация. Високото ниво на безработица и неквалифицираната или неподходящо квалифицирана работна ръка също създават главоболия пред икономиката ни.
Затрудненият достъп на малките и средни предприятия (МСП) до финансиране, както и ниската им ресурсна ефективност са част от проблемите, с които трябва да се справи България.
Регионалните различия. У нас има и тенденция на задълбочаване на различията между столицата и регионите. С оглед на изведените приоритети обаче е малко вероятно да се стигне до сближаване на регионите, защото не са записани никакви инициативи как младите хора да си намерят работа извън София. Сериозен проблем си остава и забавянето при реалното въвеждане на електронното управление.
В анализа е записано още, че страната ни страда от иновационен дефицит, слабо са разпространени информационните технологии в селските райони. Публичните разходи за научни изследвания, образование и здравеопазване са крайно недостатъчни.
Влошено здраве, рискаътот бедност и социално изключване на значителна част от населението на страната също са едни от основните проблеми за страната ни.
Незадоволително е и състоянието на инфраструктурата, като тук става въпрос не само за пътищата, но за водната инфраструктура, тази за информационните технологии, здравеопазването и образованието.