Една от важните задачи на депутатите след ваканцията е да гласуват на второ четене поправките в закона за водите. Според разписанието на парламента това трябва да стане още през септември тази година.

Проектозаконът е важен, защото урежда преобразуването на собствеността на ВиК дружествата. С приемането му ще бъде направена първата малка стъпка от обещаваната още от 2009 г. реформа във водния сектор. Според експерти от бранша промените, макар и частични, са в правилна посока. Приемането им ще помогне също да не загубим 1,8 млрд. лв. от европейските фондове за програмния период 2014-2020 г.

Къде отива водата

През ВиК сектора в  България преминават годишно около 930 млн. куб. метра питейна вода. В същото време, заради остарялата инфраструктура, 60% от нея се губи по мрежата. В някои региони, като Добрич, тази загуба достига до 80%. Така годишно между 300-320 хил.души са подложени на воден режим. Последният пример е случаят в Неделино, където заради спукан бент от няколко години жителите са подложени на безпрецедентен воден режим.

В София например загубите на вода са от порядъка на 55%. Отделно ВиК дружествата се сблъскват с кражби на вода и лоша събираемост. От отчетите им за 2012 г. става ясно, че финансовото им състояние е задоволително, но първоначалните данни за 2013 г. не са така оптимистични.

В същото време се констатира намаление на потреблението на вода между 3-10%. Това се дължи основно  на индустриалните потребители, които  намират начин да излязат от обхвата  на ВиК-дружествата и да си намират  други, най-често собствени източници на водоснабдяване.

Авариите по мрежата са в пъти повече в сравнение с европейските стандарти, а инвестициите около 15 пъти по-малко отколкото в от ЕС. Темповете на подмяна на мрежата пък са толкова бавни, че няма дори как да се направи сравнение с която и да държава.

43 млрд. лв. трябват, за да стигнем европейските ВиК

За да се покрият минималните европейски изисквания, секторът се нуждае от 13-14 млрд. лв. инвестиции през следващите 25 години. Това се посочва в Националната стратегия за развитие на водния сектор.

За да бъде приведена системата в "състояние, доближаващо се до европейските стандарти", ще трябват общо 43 млрд. лв. Всъщност, ако се направи реална оценка на състоянието на водния сектор, това са средства, които така или иначе ние губим по мрежата.

По оценка на Световната банка, която се ангажира с помощ за осъществяването на водната реформа, България трябва да инвестира 11, 5 млрд. лв. до 2020 г. Средствата са необходими, само за да спре разрушаването на водната инфраструктура и да се подобри качеството на услугата. Това е и сумата, на която се позовава в изявленията си и заместник-министърът на регионалното развитие Добромир Симидчиев.

Тези средства обаче няма как да бъдат осигурени от ВиК операторите. Експертите са категорични, че е немислимо те да се търсят и през увеличаване на цените.

Простите сметки показват, че дори при оптимистичен вариант, при който страната усвои напълно европейските средства,  държавата ще трябва да инвестира между 1 и 3 млрд. лв.  В противен случай потребителите ще трябва да плащат и инвестициите, а не само оперативните разходи на ВиК операторите, обясняват от Световната банка.

Според министър Искра Михайлова, трябва да има обща стратегия за инвестициите във водния сектор. „Проблемът е не само във високата себестойност на услугите в някои от районите на страната, но и в новите инвестиции, които се правят за подобряване на водопроводната мрежа и изграждане на пречиствателни станции”, коментира тя в изявление пред медиите през юли.

"Ако активите бъдат прехвърлени изцяло като собственост на ВиК дружествата, те ще трябва да плащат амортизационни отчисления и цената на питейната вода и канализацията рязко ще се увеличи”, посочи още Михайлова.

Търси се решение за ДДС-проблема

След одобряването на поправките в Закона за водите от парламента,  активите на ВиК-сектора ще могат да станат публична общинска и публична държавна собственост, обясни депутатът от ДПС Джевдет Чакъров. Той е един от вносителите на измененията в закона. Те са свързани също и с изпълнението на ВиК проектите, които се осъществяват с европейско финансиране и са съгласувани след внимателно обсъждане с Европейската комисия (ЕК).

Целта е между  общините и ВиК операторите да има възмездни отношения. Така общините ще могат да си възстановяват ДДС при изпълнението на европроекти. Становището на ЕК е ДДС да не бъде възстановим разход.  С промените се прави опит да бъде защитена българската позиция – да се запази сегашното положение.

Според Джевдет Чакъров не трябва да има съмнения, че тези средства отиват в търговски дружества. Трябва да е ясно, че отиват в публичния сектор, коментира той при първото четене на промените и даде пример с община Асеновград, където ДДС на европроект е малко над целогодишния бюджет на общината. "Как биха могли да намерят средства, за да реализират този проект, ако не ползват данъчен кредит," попита риторично той.