Пчелите стават жертви на недобросъвестни едри арендатори, които използват смъртоносни за тях пестициди, а българската държава не прави нищо, за да ги защити. Това заявиха пчелари пред bTV. Те обясниха, че заплаха за насекомите представляват лошата култура на земеделците и лобистките интереси на компании-производители на препарати.

Причина за недоволството на бранша, по думите на председателя на Съюза на българските пчелари Михаил Михайлов, е недалновидното решение на България да се въздържи от гласуване за забраната на три от седемте пестицида, които се използват в предсеитбения процес. Михайлов заяви, че препаратите се ползват за обработка на култури като памук, рапица, слънчоглед, царевица. По думите му три са вредни за пчелите, а за един има данни, че е канцерогенен и е вреден и за хората.

Същевременно евродепутатът от Европейската народна партия Мария Неделчева-Габриел обясни, че няма как да стане ясно кой е отговорен за позицията на България, защото гласуването за употребата на пестицидите е станало на закрито заседание на Съвета на министрите, в което е участвал представител на българското Министерство на земеделието и храните (МЗХ). Михаил Михайлов посочи от своя страна, че който и да е бил представителят, той е изразил позицията на българската държава, която е била определена от Министерския съвет.

По думите на Мария Неделчева-Габриел България е една от страните с най-активна позиция по въпроса за защитата на пчелите в Европейския парламент (ЕП). Тя посочи, че е получила уверението на еврокомисаря по здравеопазването Тонио Борг, че предстои прегласуване на правилата за употреба на пестициди, а служебният министър на земеделието е обещал пред пчеларите България да гласува против.

Евродепутатът обясни, че въпросните препарати, срещу които недоволстват пчеларите, се произвеждат от два големи европейски концерна – „Байер” и „Синджента”, които заплашили със закриването на 50 000 работни места и загуби от 17 млрд. евро годишно за земеделието при евентуалната забрана за употребата на никотиноидите. "Работата, която пчелите извършват годишно в земеделието, се оценява на 15 млрд. евро, така че всеки сам да прецени дългосрочните ползи от едното и другото,” подчерта Мария Габриел и посочи, че 13 държави са били "за", 8 "против" и 5, сред които България, са се въдържали от гласуването за разрешението на употребата на пестициди.

Според пчеларите от монтанското село Едрен Софроний и Светослав Софрониеви имя и друг проблем. По думите им землищата се гледат от арендатори с милиони декари, които не зачитат пчелите, земеделецът няма култура да не пръска с пестициди по време на цъфтежа.

Вчера министър-председателят Марин Райков заяви, че България категорично ще гласува за забраната на неоникотиноидните пестициди. Това се срещна с участниците в националния протест „Да спасим пчелите“, състоял се пред Министерския съвет.

"Както в личен план, така и като ръководител на правителството подкрепям вашата позиция и смятам, че задължително трябва да бъдат забранени тези пестициди, защото без пчелите няма живот“, добави премиерът. По думите му страната ни ще подкрепи забраната на трите неоникотиноида и на 29 април, когато е второто гласуване на забраната на ниво ЕС, България ще гласува „за“, информират от правителствената пресслужба.

Министърът  на земеделието и храните проф. Иван Станков потвърди, че министерството ще следва указанието на премиера и ще гласува „за“ забраната при обсъждането на въпроса на 29 април 2013 г. на заседание на Апелативния комитет – продукти за растителна защита (неоникотиноиди/пчели) в Брюксел. Той добави, че е разработена Национална програма да подкрепа на пчеларството, която ще бъде защитавана в Брюксел.

През март Европейската комисия (ЕК) предложи нов регламент за ограничаване на условията на одобрение и употреба на активните вещества клотианидин, тиаметоксам, имидаклоприд. Предлага се забрана за продажба на семена, третирани с продукти за растителна защита, съдържащи тези активни вещества.

На заседание на Постоянния комитет по хранителна верига и здравеопазване на животните в Брюксел на 13 и 14 март 2013 г.  този проект на регламент не беше одобрен, тъй като 9 държави-членки гласуваха „против” и не беше постигнато квалифицирано мнозинство. Затова предложението ще бъде разгледано отново в Апелативния комитет.