Две трети от българите ще променят начина си на живот заради климатичните промени

12.11.2024 | 07:30
по статията работи: econ.bg
Повечето хора в България осъзнават необходимостта да пригодят своя начин на живот към последиците от изменението на климата, сочи годишното климатично изследване, възложено от Европейската инвестиционна банка
Две трети от българите ще променят начина си на живот заради климатичните промени
Снимка: под лиценза на creative commons

Повечето хора в България осъзнават необходимостта да пригодят своя начин на живот към последиците от изменението на климата, сочи годишното климатично изследване, възложено от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).

Участвалите в проучването поставят изменението на климата на пето място в списъка на предизвикателства за страната, като то се нарежда след политическата нестабилност, издръжката на живота, безработицата и достъпа до здравеопазване. Много от тях са на мнение, че инвестициите за приспособяване сега ще предотвратят ръста на разходите в бъдеще.

96% от запитаните в България смятат, че е важно страната да се приспособи към изменението на климата (сходно със средното съотношение в ЕС), като половината (подобно на средното за ЕС) приемат приспособяването към изменението на климата за приоритет в България през идните години, а 46% намират това за важно, но не и приоритетно. 89% смятат, че приспособяването към климатичните промени изисква инвестиции с цел избягване на по-високи разходи в бъдеще. 88% смятат, че инвестициите за приспособяване към климатичните промени може да спомогне за създаване на работни места и да даде тласък на местната икономика.

Около 94% (14 пункта над средното за ЕС от 80%) от българите са били засегнати от поне едно крайно метеорологично явление през изминалите пет години. По-конкретно 62% са били засегнати от екстремни горещини и горещи вълни (7 пункта над средното за ЕС), 48% са били засегнати от горски пожари (27 пункта над средното за ЕС от 21%) и 45% са се сблъскали със засушавания (10 пункта над средното за ЕС от 35 %).

81% от участниците споменават, че са били пряко засегнати поне веднъж от крайно метеорологично явление (13 пункта над средното за Европа от 68%). 27 % са имали затруднения при достъпа до питейна вода (15 пункта над средното за ЕС от 12%), 26% са претърпели прекъсване на тока или затруднения с енергоснабдяването (6 пункта на средното за ЕС от 20%), а 25% са наблюдавали унищожаването на горски или природни обекти в близост до дома (6 пункта над средното за ЕС от 19%).

Поради всичко това българите осъзнават необходимостта от приспособяване, като 74% признават, че ще трябва да променят начина си на живот поради изменението на климата. Около 41% (6 пункта над средното за ЕС от 35%) допускат, че ще трябва да се преместят на по-неуязвимо от климатичните промени място, дори на местно ниво (за да избегнат наводнения, горски пожари или крайни климатични явления). Други 34% твърдят, че ще трябва да се преместят в регион или страна с по-ниски температури (6 пункта над средното за ЕС от 28%).

Приспособяването към климатичните промени в личен план изисква добра осведоменост. Повечето българи (71% подобно на средното за ЕС) твърдят, че са осведомени за мерките, които могат да предприемат, за да успеят да приспособят своя дом и начин на живот. В същото време мнозинството (55%, сравнено със средното в ЕС от 60%) не са наясно с обществените субсидии или финансовите стимули, предвидени за подкрепа на подобни усилия.

Участниците в проучването посочват някои водещи приоритети за приспособяване към климата, сред които засаждане на устойчива на климатичните промени растителност (48%, 13 пункта над средното за ЕС от 35%), охлаждане на градовете чрез озеленяване на улиците или създаване на допълнителни зелени пространства (40%), подобряване на инфраструктурата - например чрез по-добри отводнителни системи, бариери срещу наводнения, укрития при бури или устойчиви електропреносни мрежи (40%). 

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Зимна приказка
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Премиерът Бойко Борисов в Туркменистан
Старият вампир извежда малкото вампирче за първото му среднощно пиршество. Набелязват жертва, малкото забива зъби и започва да смуче кръв, по едно време се спира и пита баща си: - Тате, до последна...
На този ден 20.12   1604 г. – отпечатан е първият екземпляр на книгата Дон Кихот от Мигел де Сервантес – първия бестселър в историята, пуснат в продажба на 16 януари 1605. 1699 г....