Европейският парламент одобри във вторник промени в директивата за енергийните характеристики на сградите, които ще осигурят възможност за модернизиране на сградния фонд поне до 2050 г., когато ЕС си е поставил целта да постигне климатична неутралност.

Промените, които трябва да бъдат формално одобрени и от страните членки, за да станат законодателен факт, предвиждат след 2030 г. всички нови сгради да се строят с нулеви емисии. Обществените здания трябва да дадат пример, като новият стандарт за тях ще стане задължителен от 2028 г.

Изключение ще се направи за религиозни и селскостопански сгради, които са извадени от изискванията за подобряване на енергийната ефективност на фонда.

За жилищните сгради е заложено намаляване на средната използвана първична енергия с най-малко 16% до 2030 г. и поне с 20-22% до 2035 г.

Като прилагат минимални изисквания за енергийните характеристики на сградите, записани в директивата, до 2030 г. националните власти ще трябва да успеят да санират 16% от нежилищните сгради, които са с най-малко енергийно ефективни, като през следващите 10 г.увеличат обновяването, така че то да обхване 26% от най-нуждаещите се от саниране сгради.

Където е технически възможно, трябва да се насърчи поставянето на слънчеви панели по покривите на обществени и нежилищни сгради до 2030 г., се казва в гласувания от Европарламента текст.

Според Цветелина Пенкова, която работи от името на социалистите по новото законодателство, за да се постигнат тези цели "програмите ще са съсредоточени не просто в обичайното саниране, а ще насърчават дълбоките ремонти, които позволяват намаляване на сметките за енергия с близо 50%.

"Директивата слага край на несигурността дали ремонтите за подобряване на енергийната ефективност на жилищните сгради ще продължат в бъдеще - да, те ще продължат до 2050 г.", заяви евродепутатът.

Ремонтите ще започват от най-уязвимите домакинства, благодарение на заложените в законодателството нови механизми за по-лесен достъп до финансиране на преференциални условия, каза Пенкова.

Променената директива задължава властите да приемат мерки за декарбонизиране на отоплителните системи и за постепенното премахване на изкопаемите горива при отоплението и охлаждането до 2040 г.

Субсидирането на самостоятелни котли, използващи изкопаеми горива, ще бъде забранено от 2025 г., като финансови стимули ще бъдат достъпни само за хибридни отоплителни системи, като тези, съчетаващи котел със слънчеви панели или с термопомпа.

България беше против промените на всички етапи от работата по законодателство, тъй като различни правителства го оцениха като твърде скъпо, но евродепутатите го подкрепиха. Изключение направиха само представителите на ВМРО, които останаха верни на провалилата се партийна повеля в групата на консерваторите промените да бъдат съборени, и на Радан Кънев от "Демократична България", който се въздържа.