ПРЕАМБЮЛ
Правителствата, подписали тази конвенция, в качеството си на членове на Съвета на Европа,
считайки, че целта на Съвета на Европа е да се постигне по-голямо единство между неговите членове,
убедени, че приемането на общи правила в областта на правната помощ по наказателни дела ще допринесе за постигането на тази цел,
считайки, че правната помощ е свързана с въпроса за екстрадицията, която вече бе предмет на конвенцията, подписана на 13 декември 1957 г.,
се споразумяха за следното:
Глава I
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Член 1
(Изм., ДВ, бр. 94 от 2004 г.)
1. Страните се задължават своевременно да си оказват в съответствие с разпоредбите на тази конвенция възможно най-широка правна помощ в наказателното производство относно престъпленията, които попадат към момента на искането за оказване на помощ под юрисдикцията на съдебните власти на молещата страна.
2. Тази конвенция не се прилага по отношение на привеждане в изпълнение на решения за задържане под стража и на присъди или по отношение на престъпления по военните закони, които не са престъпления по общото наказателно право.
3. Правна помощ може да бъде оказана и в производства, образувани от административни органи относно деяния, които поради тяхната неправомерност са наказуеми по националното законодателство на молещата или замолената страна, ако решението може да доведе до производство пред съд, на който са подсъдни наказателни дела.
4. Не се допуска отказване на правна помощ единствено поради обстоятелството, че тя е поискана във връзка с деяния, за които юридическо лице може да носи отговорност в молещата страна.
Член 2
Помощ може да бъде отказана:
а) ако молбата се отнася до престъпление, което замолената страна счита за политическо престъпление, за свързано с политическо престъпление или за данъчно престъпление,
b) ако замолената страна счита,че изпълнението на молбата би могло да накърни суверенитета, сигурността, обществения ред или други интереси от съществено значение за страната.
Глава II
СЪДЕБНИ ПОРЪЧКИ
Член 3
1. Замолената страна ще изпълни по реда, определен от нейното законодателство, всяка съдебна поръчка по наказателно дело, която е изпратена до нея от съдебните власти на молещата страна с цел извършва не на следствени действия или предаване на предмети, служещи като доказателства, сведения или документи.
2. Ако молещата страна би желала свидетели или експерти да дадат показания под клетва, тя трябва изрично да го посочи в молбата и замолената страна ще изпълни молбата, ако нейните закони не й го забраняват.
3. Замолената страна може да предаде заверени преписи или заверени фотокопия на сведенията или документите, които се изискват, освен ако молещата страна изрично е изискала предаването на оригинали, като в тези случаи замолената страна ще положи всички усилия да изпълни молбата.
Член 4
1. (Предишен текст на чл.4, ДВ, бр. 94 от 2004 г.) При изрично искане от молещата страна замолената страна посочва датата и място то на изпълнение на молбата за оказване на помощ. При съгласие на замолената страна могат да присъстват длъжностни и заинтересувани лица.2. (Нова, ДВ, бр. 94 от 2004 г.) Исканията за присъствие на длъжностни или заинтересувани лица не трябва да бъдат отхвърляни, когато чрез тяхното присъствие оказаната помощ би съответствала в по-висока степен на нуждите на молещата страна и така би отпаднала нуждата от допълнителни искания за оказване на помощ.
Член 5
1. Всяка договаряща страна може при подписването на конвенцията или при депозиране на документа си за ратификация или присъединяване чрез декларация, адресирана до Генералния секретар на Съвета на Европа, да запази правото си да постави изпълнението на молби за оказване на помощ за издирване или изземване на имущество в зависимост от едно или повече от следните условия:a) престъплението, мотивиращо молбата за оказване на помощ, да е наказуемо как то по законодателството на молещата страна, така и по законодателството на замолената страна;
b) престъплението, мотивиращо молбата за оказване на помощ, да се счита за престъпление, обуславящо екстрадирането на престъпника според законодателството на замолената страна;
с) изпълнението на молбата за оказване на помощ да е съвместимо със законодателството на замолената страна.
2. В случай, че дадена договаряща страна направи декларация в съответствие с ал. 1 на този член, всяка друга страна може да приложи взаимност.
Член 6
1. Замолената страна може да забави предаването на всякакви предмети, сведения или документи, които са поискани,ако въпросните предмети, сведения или документи са й необходими във връзка с висящо наказателно производство.2. Всеки предмет, както и оригинални сведения или документи, предадени в изпълнение на съдебна поръчка, се връщат от молещата на замолената страна в най-кратък срок, освен ако последната я е освободила от това задължение.
Глава III
ВРЪЧВАНЕ НА КНИЖА И ПРЕПИСИ ОТ ПРИСЪДИ - ЯВЯВАНЕ НА СВИДЕТЕЛИ, ЕКСПЕРТИ, ОБВИНЯЕМИ И ПОДСЪДИМИ
Член 7
1. Замолената страна връчва книжа и преписи от присъди, които са й предадени за тази цел от молещата страна. Връчването може да се извърши чрез просто предаване на книжата или преписа на съответното лице. Ако молещата страна изрично е поискала това, връчването се извършва от замолената страна по реда, определен за връчване на аналогични документи според собственото й законодателство или по специален ред съгласно това законодателство.
2. Доказателство за връчването е разписка с дата и подпис на съответното лице или декларация за извършване на връчването, направена от замолената страна, в която се посочват формата и датата на връчването. Един от тези документи се изпраща незабавно на молещата страна. Замолената страна трябва, ако молещата страна е поискала това, да посочи дали връчването е извършено в съответствие със законодателството на замолената страна. Ако не може да извърши връчването, замолената страна незабавно информира молещата страна за причините, поради които връчването не е извършено.
3. При подписването на конвенцията или при депозиране на документа си за ратификация или присъединяване всяка договаряща страна може чрез декларация, адресирана до Генералния секретар на Съвета на Европа, да изисква призовката, коя то трябва да се връчи на обвиняем или подсъдим, намиращ се на нейна територия, да се предаде на властите й в определен срок преди датата на явяването му. Този срок трябва да се посочи в горната декларация и не може да надвишава 50 дни. Този срок се взема предвид при определяне на датата за явяване и при предаване на призовката.
Член 8
Свидетел или експерт,който не е отговорил призовка за явяване,чието връчване е поискано, не може да бъде подлаган на никакво наказание или мярка за задържане, дори и призовката да съдържа съобщение за наказание, освен ако впоследствие доброволно влезе на територията на молещата страна и там отново е призован по съответния ред.Член 9
Разноските, включително и разноските по прехраната, които трябва да се изплатят, както и пътните разноски,които трябва да се възстановят на свидетел или експерт от молещата страна, трябва да се изчисляват от мястото на постоянното му пребиваване и да са по курс поне равен на този, който е определен в таблиците и правилата, които са в сила в страната, където следва да се проведе процесът.Член 10
1. Ако молещата страна счита, че личното явяване на свидетел или експерт пред съдебните й власти е особено наложително, тя посочва това в молбата си за връчване на призовката, а замолената страна следва да покани свидетеля или експерта да се яви. Замолената страна информира молещата страна за отговора на свидетеля или експерта.2. В случая по ал. 1 на този член молбата или призовката посочват приблизителните разноски, които ще се изплатят, и пътните разноски и разноските по прехраната, които ще бъдат възстановени.
3. Ако се отправи специална молба, за молената страна може да отпусне авансова сума на свидетеля или експерта. Размерът на аванса се вписва в призовката и се възстановява от молещата страна.
Член 11
(Изм., ДВ, бр. 94 от 2004 г.)
а) задържаното лице не е съгласно;
b) присъствието му е необходимо за наказателно производство, което е висящо на територията на замолената страна;
c) предаването му би продължило срока на неговото задържане; или
d) съществуват други важни причини, поради които то не може да бъде предадено на територията на молещата страна.
2. При условията на чл.2 от конвенцията, в случаите по ал. 1, транзитното преминаване на задържаното лице през територията на трета договаряща страна се разрешава при наличието на молба, придружена с всички необходими документи и изпратена от Министерството на правосъдието на молещата страна до Министерството на правосъдието на страната, през чиято територия се иска разрешение за транзитно преминаване. Всяка договаряща страна може да откаже да разреши транзитно преминаване за свои собствени граждани.
3. Предаденото лице остава задържано на територията на молещата страна и доколкото е възможно, на територията на страната, през която се иска транзит, освен ако страната, замолена да го предаде, поиска неговото освобождаване.
Член 12
1. Свидетел или експерт, независимо от неговото гражданство, който се явява по призовка пред съдебните власти на молещата страна, не може да бъде преследван или задържан, или да бъде обект на каквото и да е друго ограничение на личната му свобода на територията на тази страна по отношение на действия или присъди, предшестващи излизането му от територията на замолената страна.2. Лице, независимо от неговото гражданство, призовано пред съдебните власти на молещата страна да отговаря на действия, съставляващи предмет на наказателно производство срещу него, не може да бъде преследвано или задържано или да бъде обект на каквото и да е друго ограничаване на личната му свобода за действия или присъди, предшестващи напускането му на територията на замолената страна и непосочени в призовката.
3. Имунитетът, предвиден в този член, се прекратява, ако свидетел, експерт,обвиняем или подсъдим, който в продължение на петнадесет последователни дни от датата, на която неговото присъствие вече не се изисква от съдебните власти, е имал възможността да напусне, но въпреки това е останал на територията или след като я е напуснал, отново се е върнал на нея.
Глава IV
РЕГИСТРИ ЗА СЪДИМОСТ
Член 13
1. Замолената страна трябва да предава извадки и информация от регистрите за съдимост, които са й поискани от съдебните власти на договаряща страна и са й необходими за даден наказателноправен въпрос в същата степен, в която те биха могли да бъдат предоставени на собствените й власти в подобен случай.
2. Във всеки друг случай, неуреден от ал. 1 на този член, молбата се изпълнява в съответствие с условията, предвидени от закона, правилата и практиката на замолената страна.
Глава V
ПРОЦЕДУРА
Член 14
1. Молбите за взаимопомощ трябва да съдържа следното:
а) инстанцията, от чието име е молбата;
b) предмета и причината за молбата;
с) по възможност самоличността и гражданството на въпросното лице;
d) при необходимост името и адреса на лицето, на което трябва да се връчи документът.
2. Молбите за оказване на помощ по чл.3, 4 и 5 освен това да посочват престъплението и да съдържат кратко изложение на фактите.
Член 15
(Изм., ДВ, бр. 94 от 2004 г.)
2. Молбите по чл.11 от тази конвенция и по чл.13 от Втория допълнителен протокол към нея във всички случаи се изпращат от Министерството на правосъдието на молещата страна до Министерството на правосъдието на замолената страна и се връщат по същия ред.
3. Молби за правна помощ във връзка с производствата по чл.1, ал. 3 от тази конвенция могат да бъдат изпращани и пряко от административните или съдебните органи на молещата страна съответно до административните или съдебните органи на замолената страна и връщани по същия ред.
4. Молби за правна помощ съгласно чл.18 и 19 от Втория допълнителен протокол към конвенцията могат да бъдат изпращани и пряко от компетентните органи на молещата страна до компетентните органи на замолената страна.
5. Молбите по чл.13, ал. 1 от тази конвенция могат да бъдат изпращани пряко от съответните съдебни органи до компетентните органи на замолената страна, а отговорите се връщат пряко от последните. Молби по чл.13, ал. 2 от конвенцията се изпращат от Министерството на правосъдието на молещата страна до Министерството на правосъдието на замолената страна.
6. Молби за преписи от присъди и мерки съгласно чл.4 от Допълнителния протокол към конвенцията могат да бъдат изпращани пряко на компетентните органи. Всяка договаряща страна може по всяко време чрез декларация, отправена до Генералния секретар на Съвета на Европа, да посочи кои органи определя като компетентни органи по смисъла на тази алинея.
7. В спешни случаи, в които тази конвенция допуска пряко изпращане, то може да бъде извършено чрез Международната организация на криминалната полиция (Интерпол).
8. Всяка договаряща страна може по всяко време чрез декларация, отправена до Генералния секретар на Съвета на Европа, да си запази правото да обуслови изпълнението на всички или на определени молби за правна помощ от спазването на едно или повече от следните изисквания:
а) копие от молбата да бъде изпращано на централния орган, посочен в декларацията;
b) молбите, с изключение на спешните такива, да бъдат изпращани на централния орган, посочен в декларацията;
c) при пряко изпращане в спешни случаи да бъде изпращано копие едновременно и до нейното Министерство на правосъдието;
d) някои или всички молби за правна помощ да се изпращат до нея по ред, различен от предвидения в този член.
9. Молбите за правна помощ и всички други съобщения по тази конвенция или по протоколите към нея могат да бъдат изпращани чрез всички електронни или други далекосъобщителни средства, при условие че молещата страна е готова във всеки момент при поискване да предостави писмено доказателство за изпращането, както и оригинала. Всяка договаряща страна по всяко време чрез декларация, отправена до Генералния секретар на Съвета на Европа, може да установи условията, при които ще приема и изпълнява молби, получени чрез електронни или други далекосъобщителни средства.
10. Разпоредбите на този член не засягат разпоредбите на действащи двустранни споразумения или договорености между страните, които предвиждат пряко предаване на молбите за правна помощ между съответните им органи.
Член 16
1. Освен случаите по ал. 2 на този член преводи на молбите и на съпровождащите ги документи не се изискват.2. Всяка договаряща страна може при подписването или при депозирането на документа си за ратификация или присъединяване чрез декларация, адресирана до Генералния секретар на Съвета на Европа,да запази правото си да изисква молбите и съпровождащите ги документи да й се изпращат заедно с превод на собствения й език или на някой от официалните езици на Съвета на Европа, или на един от тях, специално посочен от нея. Останалите договарящи страни могат да приложат взаимност.
3. Този член не засяга разпоредбите относно превода на молбите или на съпровождащите ги документи, съдържащи се в договорите или споразуменията, които са в сила или ще бъдат сключени между две или повече договарящи страни.
Член 17
Доказателствата или документите, предадени в изпълнение на тази конвенция,не се нуждаят от никаква форма на легализация.Член 18
Ако институцията, получила молбата за правна помощ, не е компетентна да я изпълни, тя трябва да я препрати до съдебните власти на своята страна, като информира за това молещата страна по пряк канален ред, ако молбата е била адресирана по такъв ред.Член 19
Всеки отказ за оказване на правна помощ трябва да бъде мотивиран.
Член 20
(Изм., ДВ, бр. 94 от 2004 г.)
а) разноски, направени във връзка с участието на експерти в производство на територията на замолената страна;
b) разноски, направени във връзка с предаването на задържано лице съгласно чл.13 или 14 от Втория допълнителен протокол към конвенцията или съгласно чл.11 от конвенцията;
c) значителни или извънредни разноски.
2. Молещата страна възстановява на замолената страна разноските за установяване на видеовръзка или телефонна връзка, разноските по обслужването на видеовръзка или телефонна връзка в замолената страна, възнаграждението на осигурените от нея преводачи, както и дневните разноски на свидетелите и пътните им разходи в замолената страна, освен ако страните се споразумеят за друго.
3. Договарящите страни се консултират помежду си за уреждане заплащането на разноските, чието възстановяване може да бъде поискано съгласно ал. 1, буква "с" по-горе.
4. Разпоредбите на този член се прилагат, без да се засяга действието на чл.10, ал. 3 от конвенцията.
Глава VI
ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО
Член 21
1. Информацията, предоставяна от една договаряща страна във връзка с наказателното производство пред съдилищата на друга страна, трябва да бъде предавана между заинтересуваните министерства на правосъдието, освен ако дадена договаряща страна се възползва от възможността, предвидена в ал. 6 на чл.15.
2. Замолената страна уведомява молещата страна за всяко действие, предприето въз основа на подобна информация, и изпраща копие от всяка произнесена присъда.
3. Разпоредбите на чл.16 се прилагат и за информация, предоставяна съгласно ал. 1 на този член.
Глава VII
ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ СЪДЕБНИТЕ ДОСИЕТА
Член 22
Всяка договаряща страна информира всяка друга страна за всички присъди и последващи мерки, отразени в регистрите за съдимост, засягащи граждани на последната. Министерствата на правосъдието си изпращат подобна информация поне веднъж годишно. В случаите, когато съответното лице се счита за гражданин на две или повече договарящи страни, информацията се предоставя на всяка от тези страни, освен ако лицето е гражданин на страната, на чиято територия то е било осъдено.
Глава VIII
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 23
1. Всяка договаряща страна може при подписването на тази конвенция или при депозирането на документа си за ратификация или присъединяване да направи резерва по една или повече разпоредби на конвенцията.
2. Всяка договаряща страна, която е направила резерва, трябва да я оттегли веднага щом обстоятелствата позволяват това. Оттеглянето на резерви се осъществява чрез уведомление, адресирано до Генералния секретар на Съвета на Европа.
3. Договаряща страна, която е направила резерва по отношение на разпоредба на конвенцията, не може да иска прилагането на въпросната разпоредба от друга страна, освен ако самата тя е приела разпоредбата.
Член 24
(Изм., ДВ, бр. 94 от 2004 г.)
Член 25
1. Тази конвенция ще се прилага за териториите-метрополии на договарящите страни.2. По отношение на Франция тя ще се прилага също и за Алжир и за задморските департаменти, а по отношение на Италия тя ще се прилага за територията на Сомалия, която е под италианско управление.
3. Федерална република Германия може да разшири приложението на тази конвенция за Западен Берлин чрез декларация, адресирана до Генералния секретар на Съвета на Европа.
4. По отношение на Кралство Холандия конвенцията ще се прилага за неговата европейска територия. Холандия може да разшири приложението на конвенцията за Холандските Антили, Суринам и Холандска Нова Гвинея чрез декларация, адресирана до Генералния секретар на Съвета на Европа.
5. Чрез пряко споразумение между две или повече договарящи страни и при условията, определени със споразумението, приложението на тази конвенция може да бъде разширено за всяка територия на някоя от тези страни извън териториите, посочени в ал. 1, 2, 3 и 4 на този член, за чиито международни отношения тази страна отговаря.
Член 26
1. При условията на разпоредбите на чл.15, ал. 7 и на чл.16, ал. 3 на тази конвенция отменя по отношение на страните, за които се прилага, разпоредбите на всички договори, конвенции или двустранни споразумения, уреждащи правната помощ по наказателни дела между които и да са две договарящи страни.2. Тази конвенция не засяга задълженията, поети при условията на която и да е друга двустранна или многостранна конвенция, която съдържа или би могла да съдържа клаузи, уреждащи специфични въпроси на правната помощ в дадена област.
3. Договарящите страни могат да сключат помежду си двустранни или многостранни споразумения за правна помощ по наказателни дела единствено за да допълнят разпоредбите на тази конвенция или да улеснят прилагането на принципите, залегнали в нея.
4. Когато между две или повече договарящи страни правната помощ по наказател ни дела се практикува на основата на уеднаквено законодателство или специален режим, предвиждащ взаимното прилагане на съответните им територии на мерки за правна помощ, тези страни могат, независимо от разпоредбите на тази конвенция, да уреждат взаимоотношенията си в тази област изключително в съответствие с подобно законодателство или режим. Договорящи страни, които в съответствие с тази точка изключват помежду си приложението на тази конвенция, трябва да уведомят за това Генералния секретар на Съвета на Европа.
Член 27
1. Тази конвенция е открита за подписване от членовете на Съвета на Европа.Тя подлежи на ратификация. Ратификационните документи се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа.2. Конвенцията влиза в сила 90 дни след датата на депозиране на третия ратификационен документ.
3. По отношение на всяка подписала държава, която ратифицира конвенцията впоследствие,тя влиза в сила 90 дни след датата на депозиране на нейния ратификационен документ.
Член 28
1. Комитетът на министрите на Съвета на Европа може да покани всяка държава, която не е член на съвета, да се присъедини към тази конвенция при условие, че резолюцията, съдържаща подобна покана, е получила единодушно съгласие на членовете на съвета, ратифицирали конвенцията.2. Присъединяването се осъществява чрез депозиране при Генералния секретар на съвета на документ за присъединяване, който влиза в сила 90 дни след датата на депозирането му.
Член 29
Всяка договаряща страна може да денонсира тази конвенция, доколкото това я засяга, чрез уведомление до Генералния секретар на Съвета на Европа. Денонсирането влиза в действие шест месеца след датата, на която Генералният секретар на съвета получи това уведомление.Член 30
Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява членовете на съвета и правителствата на всички държави, които са се присъединили към тази конвенция, за:а) наименованията на подписалите държави и депозирането на всеки документ за ратификация или присъединяване;
b) датата на влизане в сила на тази конвенция;
с) всяко уведомление, получено в съответствие с разпоредбите на чл.5, ал. 1, чл.7, ал. 3, чл.15, ал. 6, чл.16, ал. 2, чл.24, чл.25, ал. 3 и 4 или член 26, ал.4;
d) всяка резерва, направена в съответствие с чл.23, ал. 1;
е) оттеглянето на всяка резерва в съответствие с чл.23, ал. 2;
f) всяко уведомление за денонсиране, получено в съответствие с разпоредбите на чл.29, и датата, на която такова денонсиране влиза в действие.
В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха тази конвенция.
Съставена в Страсбург на 20 април 1959 г. на английски и френски език,като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който се депозира в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар на Съвета на Европа изпраща заверени копия от него на подписалите и присъединилите се правителства.
ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ
към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси
(Ратифицирана със закон, приет от 36-о Народно събрание на 27 април 1994 г. - ДВ, бр. 39 от 1994 г. Влязъл в сила за Република България на 15 септември 1994 г.)
(Обн., ДВ, бр. 8 от 24.01.1995 г.)
Държавите-членки на Съвета на Европа, подписали този протокол,
желаещи да улеснят прилагането в областта на данъчните престъпления на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси (наричана по-долу "конвенцията"), открита за подписване в Страсбург на 20 април 1959 г.,
считайки за желателно да допълнят конвенцията по някои въпроси,
се споразумяха за следното:
Глава I
Член 1
Договарящите страни няма да упражняват правото по чл.2, буква "а" на конвенцията да отказват помощ единствено на основание, че молбата се отнася до престъпление, което замолената страна счита за данъчно престъпление.
Член 2
1. В случаите, когато договарящата страна постави изпълнението на молби за търсене или конфискация на имущество под условие, че престъплението, мотивиращо молбите, е наказуемо както по закона на молещата страна, така и по закона на замолената страна, това условие ще бъде изпълнено относно данъчните престъпления, ако престъплението е наказуемо по закона на молещата страна и отговаря на престъпление от същото естество по закона на замолена та страна.2. Изпълнението на молбата не може да се откаже на основание, че законът на замолената страна не налага същия вид данък или такса или не съдържа данък, такса, митнически такси и правила за обмяна на валута от същия вид, каквито предвижда законът на молещата страна.
Глава II
Член 3
Конвенцията се прилага също за:
а) документи, отнасящи се до влязла в сила присъда, плащането на глоба като обезщетение или плащането на разноски за съдебно производство;
b) мерки, отнасящи се до отлагане произнасянето на присъда или нейното влизане в сила, до условно освобождаване, до отлагане на началния момент на влизане в сила на присъда или до прекъсването действието на такава присъда.
Глава III
Член 4
Член 22 от конвенцията се допълва със следния текст, като оригиналният чл.22 от конвенцията става ал. 1, а посочените по-долу разпоредби стават ал. 2:
"2. Освен това всяка договаряща страна, която е предоставила посочената по-горе информация, изпраща на заинтересуваната страна, по нейна молба и за конкретени случаи, копие на въпросните присъди и мерки, а така също и всяка друга отнасяща се към случая информация, за да спомогнат тя да реши дали е необходимо вземането на мерки на национално ниво. Тези връзки се осъществяват между съответните министерства на правосъдието."
Глава IV
Член 5
1. Този протокол е открит за подписване от държавите-членки на Съвета на Европа, които са подписали конвенцията. Той подлежи на ратификация, приемане или одобряване. Документите за ратификация, приемане или одобряване се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа.
2. Протоколът влиза в сила 90 дни след датата на депозиране на третия документ за ратификация, приемане или одобряване.
3. По отношение на подписала държава, която го ратифицира, приеме или одобри впоследствие, протоколът влиза в сила 90 дни след датата на депозиране на нейния документ за ратификация, приемане или одобряване.
4. Държава-членка на Съвета на Европа,не може да ратифицира, приеме или одобри този протокол без едновременно или преди това да е ратифицирала конвенцията.
Член 6
1. Всяка държава, която се е присъединила към конвенцията, може да се присъедини към този протокол, след като той влезе в сила.2. Присъединяването се осъществява чрез депозиране при Генералния секретар на Съвета на Европа документ за присъединяване, който влиза в сила 90 дни след датата на депозирането му.
Член 7
1. Всяка държава може при подписването или при депозирането на документа си за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване да определи територията или териториите, за които ще се прилага този протокол.2. Всяка държава може при депозирането на документа си за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване или на по-късна дата чрез декларация, адреси рана до Генералния секретар на Съвета на Европа, да разшири действието на този протокол за всяка друга територия или територии, определени в декларацията и за които тя отговаря или от чието име е упълномощена да поема задължения.
3. Всяка декларация, направена в съответствие с предходната алинея,може да бъде оттеглена по отношение на всяка територия, посочена в такава декларация, чрез уведомление, адресирано до Генералния секретар на Съвета на Европа. Подобно оттегляне влиза в сила 6 месеца след датата на получаване на уведомлението от Генералния секретар на Съвета на Европа.
Член 8
1. Резервите, направени от договаряща страна по отношение на разпоредба на конвенцията, са приложими също и за този протокол, освен ако страната заяви друго при подписването или при депозирането на документа си за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване. Същото се отнася и до декларациите, направени по силата на чл.24 от конвенцията.2. Всяка държава може при подписването или при депозирането на документа си за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване да заяви, че си запазва правото:
а) да не приеме глава I или да я приеме само по отношение на определени престъпления или на определени категории престъпления, предвидени в чл.1, или да не изпълни молби за оказване на помощ за търсене и конфискуване на собственост по отношение на данъчни престъпления;
b) да не приеме глава II;
с) да не приеме глава III.
3. Всяка договаряща страна може да оттегли декларация, която е направила в съответствие с предходната алинея, чрез декларация, адресирана до Генералния секретар на Съвета на Европа, която влиза в действие от датата на нейното получаване.
4. Договаряща страна, която е приложила по отношение на този протокол резерва, направена по отношение на разпоредба на конвенцията, или която е направила резерва по отношение на разпоредба на този протокол, не може да иска прилагането на тази разпоредба от друга договаряща страна. Тя може обаче, ако резервата е частична или зависеща от някакво условие,да изисква прилагането на тази разпоредба дотолкова, доколкото тя самата я е приела.
5. Никаква друга резерва не може да бъде направена по отношение на разпоредбите на този протокол.
Член 9
Разпоредбите на този протокол не засягат по-широко приложими правила или двустранни или многостранни споразумения, сключени между договарящи страни в приложение на чл.26, ал. 3 от конвенцията.Член 10
Европейският комитет на Съвета на Европа по проблемите на престъпността ще бъде информиран за прилагането на този протокол и ще предприема необходимото за улесняване приятелското уреждане на всяка трудност, която може да възникне при изпълнението му.Член 11
1. Всяка договаряща страна може да денонсира този протокол, доколкото това я засяга, чрез уведомление, адресирано до Генералния секретар на Съвета на Европа.2. Денонсирането влиза в сила шест месеца след датата на получаване на уведомлението от Генералния секретар.
3. Денонсирането на конвенцията автоматично води до денонсирането на този протокол.
Член 12
Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява държавите-членки на съвета, и всяка държава, която се е присъединила към конвенцията, за:а) всяко подписване на този протокол;
b) всяко депозиране на документ за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване;
с) всяка дата за влизане в сила на този протокол в съответствие с чл.5 и 6;
d) всяка декларация, получена в изпълнение на разпоредбите на ал. 2 и 3 на чл.7;
е) всяка декларация, получена в изпълнение на разпоредбите на ал. 1 на чл.8;
f) всяка резерва, направена в изпълнение на разпоредбите на ал. 2 на чл.8;
g) оттеглянето на всяка резерва, извършено в изпълнение на разпоредбите на ал. 3 на чл.8;
h) всяко уведомление, получено в изпълнение на разпоредбите на чл.11, и датата, на която денонсирането влиза в действие. В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени, подписаха този протокол.
Съставен в Страсбург на 17 март 1978 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който се депозира в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар на Съвета на Европа изпраща заверени копия от него на всяка една от подписалите и присъединили се държави.
ВТОРИ ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ
към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси
(Ратифициран със закон, приет от XXXIX Народно събрание на 18 февруари 2004 г. - ДВ, бр. 16 от 2004 г. В сила за Република България от 1 септември 2004 г.)
(Обн., ДВ, бр. 94 от 22.10.2004 г.)
Държавите - членки на Съвета на Европа, подписали този протокол,
като имат предвид задълженията си съгласно Статута на Съвета на Европа,
в желанието си да допринесат за гарантиране на правата на човека, поддържане на върховенството на закона и опазване на демократичната основа на обществото,
като за тази цел намират за необходимо да укрепят своята индивидуална и колективна способност за противодействие на престъпността,
решени да усъвършенстват и допълнят в някои насоки Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, открита за подписване на 20 април 1959 г. в Страсбург (по-нататък наричана "конвенцията"), както и Допълнителния протокол към нея, открит за подписване на 17 март 1978 г. в Страсбург,
като вземат предвид Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, открита за подписване на 4 ноември 1950 г. в Рим, както и Конвенцията за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни, открита за подписване на 28 януари 1981 г. в Страсбург,
постигнаха съгласие за следното:
Глава I
Член 1
Обхват
Член 1 от конвенцията се заменя със следните разпоредби:
"1. Страните се задължават своевременно да си оказват в съответствие с разпоредбите на тази конвенция възможно най-широка правна помощ в наказателното производство относно престъпленията, които попадат към момента на искането за оказване на помощ под юрисдикцията на съдебните власти на молещата страна.
2. Тази конвенция не се прилага по отношение на привеждане в изпълнение на решения за задържане под стража и на присъди или по отношение на престъпления по военните закони, които не са престъпления по общото наказателно право.
3. Правна помощ може да бъде оказана и в производства, образувани от административни органи относно деяния, които поради тяхната неправомерност са наказуеми по националното законодателство на молещата или замолената страна, ако решението може да доведе до производство пред съд, на който са подсъдни наказателни дела.
4. Не се допуска отказване на правна помощ единствено поради обстоятелството, че тя е поискана във връзка с деяния, за които юридическо лице може да носи отговорност в молещата страна."
Член 2
Присъствие на длъжностни лица на молещата страна
"2. Исканията за присъствие на длъжностни или заинтересувани лица не трябва да бъдат отхвърляни, когато чрез тяхното присъствие оказаната помощ би съответствала в по-висока степен на нуждите на молещата страна и така би отпаднала нуждата от допълнителни искания за оказване на помощ."
Член 3
Временно предаване на задържани лица на територията на молещата страна
"1. Задържано лице, чието лично явяване е поискано от молещата страна за целите на доказването, с изключение на даването му под съд, се предава временно на нейна територия при условие, че ще бъде върнато в срока, определен от замолената страна, и при условията на чл.12 от тази конвенция, доколкото те са приложими. Предаването може да бъде отказано, ако:
а) задържаното лице не е съгласно;
b) присъствието му е необходимо за наказателно производство, което е висящо на територията на замолената страна;
c) предаването му би продължило срока на неговото задържане; или
d) съществуват други важни причини, поради които то не може да бъде предадено на територията на молещата страна.
2. При условията на чл.2 от конвенцията, в случаите по ал. 1, транзитното преминаване на задържаното лице през територията на трета договаряща страна се разрешава при наличието на молба, придружена с всички необходими документи и изпратена от Министерството на правосъдието на молещата страна до Министерството на правосъдието на страната, през чиято територия се иска разрешение за транзитно преминаване. Всяка договаряща страна може да откаже да разреши транзитно преминаване за свои собствени граждани.
3. Предаденото лице остава задържано на територията на молещата страна и доколкото е възможно, на територията на страната, през която се иска транзит, освен ако страната, замолена да го предаде, поиска неговото освобождаване."
Член 4
Ред за установяване на връзки
"1. Молбите за оказване на правна помощ и информацията без поискване се изпращат в писмена форма от Министерството на правосъдието на молещата страна до Министерството на правосъдието на замолената страна и се връщат по същия ред. Те могат да бъдат изпращани и пряко от съдебните органи на молещата страна до съдебните органи на замолената страна и връщани по същия ред.
2. Молбите по чл.11 от тази конвенция и по чл.13 от Втория допълнителен протокол към нея във всички случаи се изпращат от Министерството на правосъдието на молещата страна до Министерството на правосъдието на замолената страна и се връщат по същия ред.
3. Молби за правна помощ във връзка с производствата по чл.1, ал. 3 от тази конвенция могат да бъдат изпращани и пряко от административните или съдебните органи на молещата страна съответно до административните или съдебните органи на замолената страна и връщани по същия ред.
4. Молби за правна помощ съгласно чл.18 и 19 от Втория допълнителен протокол към конвенцията могат да бъдат изпращани и пряко от компетентните органи на молещата страна до компетентните органи на замолената страна.
5. Молбите по чл.13, ал. 1 от тази конвенция могат да бъдат изпращани пряко от съответните съдебни органи до компетентните органи на замолената страна, а отговорите се връщат пряко от последните. Молби по чл.13, ал. 2 от конвенцията се изпращат от Министерството на правосъдието на молещата страна до Министерството на правосъдието на замолената страна.
6. Молби за преписи от присъди и мерки съгласно чл.4 от Допълнителния протокол към конвенцията могат да бъдат изпращани пряко на компетентните органи. Всяка договаряща страна може по всяко време чрез декларация, отправена до Генералния секретар на Съвета на Европа, да посочи кои органи определя като компетентни органи по смисъла на тази алинея.
7. В спешни случаи, в които тази конвенция допуска пряко изпращане, то може да бъде извършено чрез Международната организация на криминалната полиция (Интерпол).
8. Всяка договаряща страна може по всяко време чрез декларация, отправена до Генералния секретар на Съвета на Европа, да си запази правото да обуслови изпълнението на всички или на определени молби за правна помощ от спазването на едно или повече от следните изисквания:
а) копие от молбата да бъде изпращано на централния орган, посочен в декларацията;
b) молбите, с изключение на спешните такива, да бъдат изпращани на централния орган, посочен в декларацията;
c) при пряко изпращане в спешни случаи да бъде изпращано копие едновременно и до нейното Министерство на правосъдието;
d) някои или всички молби за правна помощ да се изпращат до нея по ред, различен от предвидения в този член.
9. Молбите за правна помощ и всички други съобщения по тази конвенция или по протоколите към нея могат да бъдат изпращани чрез всички електронни или други далекосъобщителни средства, при условие че молещата страна е готова във всеки момент при поискване да предостави писмено доказателство за изпращането, както и оригинала. Всяка договаряща страна по всяко време чрез декларация, отправена до Генералния секретар на Съвета на Европа, може да установи условията, при които ще приема и изпълнява молби, получени чрез електронни или други далекосъобщителни средства.
10. Разпоредбите на този член не засягат разпоредбите на действащи двустранни споразумения или договорености между страните, които предвиждат пряко предаване на молбите за правна помощ между съответните им органи."
Член 5
Разноски
"1. Страните се задължават да не искат възстановяване на разноските, направени във връзка с прилагането на тази конвенция или на протоколите към нея, с изключение на:
а) разноски, направени във връзка с участието на експерти в производство на територията на замолената страна;
b) разноски, направени във връзка с предаването на задържано лице съгласно чл.13 или 14 от Втория допълнителен протокол към конвенцията или съгласно чл.11 от конвенцията;
c) значителни или извънредни разноски.
2. Молещата страна възстановява на замолената страна разноските за установяване на видеовръзка или телефонна връзка, разноските по обслужването на видеовръзка или телефонна връзка в замолената страна, възнаграждението на осигурените от нея преводачи, както и дневните разноски на свидетелите и пътните им разходи в замолената страна, освен ако страните се споразумеят за друго.
3. Договарящите страни се консултират помежду си за уреждане заплащането на разноските, чието възстановяване може да бъде поискано съгласно ал. 1, буква "с" по-горе.
4. Разпоредбите на този член се прилагат, без да се засяга действието на чл.10, ал. 3 от конвенцията."
Член 6
Съдебни власти
Глава II
Член 7
Отлагане изпълнението на молби
1. Замолената страна може да отложи извършването на действия по молба за правна помощ, ако тези действия биха попречили на разследвания, търсене на наказателна отговорност или свързани с тях производства от нейни органи.
2. Преди да откаже или отложи оказването на помощ, замолената страна преценява при нужда след консултации с молещата страна дали молбата може да бъде изпълнена частично или поставена в зависимост от условия, които тя счита за необходими.
3. Отлагането на изпълнението на молба трябва да бъде мотивирано. Замолената страна уведомява молещата страна и за всички причини, които правят невъзможно изпълнението на молбата или биха го забавили съществено.
Член 8
Процедура
Член 9
Разпит чрез видеоконференция
2. Замолената страна е длъжна да се съгласи с провеждането на разпит чрез видеоконференция, ако използването на видеоконференция не противоречи на основни принципи на нейното право и при условие, че разполага с технически средства за провеждане на разпита. Ако замолената страна няма достъп до технически средства за видеоконференция, такива се предоставят на нейно разположение от молещата страна по взаимно споразумение.
3. Наред с информацията по чл.14 от конвенцията в молбата за провеждане на разпита чрез видеоконференция се отбелязват причината, поради която личното явяване на свидетеля или експерта е нежелателно или невъзможно, названието на съдебния орган и имената на лицата, които ще проведат разпита.
4. Съдебният орган на замолената страна призовава съответното лице да се яви при спазване на формата, предвидена в нейното законодателство.
5. Към видеоконференциите се прилагат следните правила:
а) съдебен орган на замолената страна, при необходимост подпомаган от преводач, присъства на разпита и осигурява установяването на самоличността на лицето, което трябва да бъде разпитано, и спазването на основните принципи на правото на замолената страна. Ако съдебният орган на замолената страна прецени, че по време на разпита се нарушават основните принципи на правото на тази страна, той незабавно предприема нужните мерки разпитът да продължи в съответствие с тези принципи;
b) при необходимост компетентните органи на молещата и замолената страна уговарят мерките за защита на лицето, което ще бъде разпитано;
c) разпитът се провежда пряко от съдебния орган на молещата страна или под негово ръководство в съответствие със законодателството на тази страна;
d) по искане на молещата страна или на лицето, което трябва да бъде разпитано, замолената страна, ако е необходимо, осигурява преводач, който да подпомага лицето;
e) лицето, което трябва да бъде разпитано, може да се позове на правото си да откаже да свидетелства, предоставено му от законодателството на замолената или молещата страна.
6. При спазване на уговорените мерки за защита на лицата след приключване на разпита съдебният орган на замолената страна съставя протокол, в който отбелязва датата и мястото на провеждане на разпита, данните на разпитаното лице, данните и функциите на всички други лица от замолената страна, участвали в разпита, положените клетви и техническите условия, при които е проведен разпитът. Документът се изпраща от компетентния орган на замолената страна до компетентния орган на молещата страна.
7. Всяка договаряща страна предприема нужните мерки, за да осигури прилагането на своето национално законодателство в случаите, когато свидетели или експерти се разпитват на нейна територия и откажат да свидетелстват при наличието на задължение да се свидетелства или дадат неверни показания, както ако разпитът би бил проведен в хода на национално производство.
8. Страните могат по своя преценка да приложат разпоредбите на този член и при разпит чрез видеоконференция с участието на обвиняемия или заподозрения, ако намерят това за подходящо и получат съгласието на своите компетентни съдебни органи. В този случай решението за провеждане на видеоконференция и начинът на провеждането й подлежат на договаряне между участващите договарящи страни в съответствие с тяхното национално законодателство и приложимите международни актове. Разпити с участието на обвиняемия или заподозрения се провеждат само с негово съгласие.
9. Всяка договаряща страна може по всяко време чрез декларация, отправена до Генералния секретар на Съвета на Европа, да заяви, че няма да се ползва от възможността, предвидена в ал. 8, относно прилагане на разпоредбите на този член към разпити чрез видеоконференции с участието на обвиняемия или заподозрения.
Член 10
Разпит чрез телефонна конференция
2. Разпитът може да бъде проведен чрез телефонна конференция само ако свидетелят или експертът се съгласи с провеждането му чрез този метод.
3. Замолената страна е длъжна да се съгласи с провеждането на разпит чрез телефонна конференция, когато това не противоречи на основни принципи на нейното право.
4. Наред с информацията по чл.14 от конвенцията в молбата за провеждане на разпит чрез телефонна конференция се отбелязват названието на съдебния орган и имената на лицата, които ще проведат разпита, както и обстоятелството, че свидетелят или експертът желае да участва в разпит, проведен чрез такава конференция.
5. Практическите подробности, свързани с разпита, се уговарят между съответните страни. При уговарянето на тези подробности замолената страна се задължава да:
а) уведоми съответния свидетел или експерт за времето и мястото на провеждане на разпита;
b) осигури установяването на самоличността на свидетеля или експерта;
c) провери дали свидетелят или експертът е съгласен с провеждането на телефонна конференция.
6. Замолената страна може да даде съгласието си в зависимост от спазването - изцяло или отчасти, на разпоредбите на чл.9, ал. 5 и 7.
Член 11
Предоставяне на информация без поискване
2. Предоставящата страна може в съответствие със собственото си национално законодателство да постави условия за използването на тази информация от получаващата страна.
3. Получаващата страна е длъжна да спази поставените условия.
4. Всяка договаряща страна може по всяко време чрез декларация, отправена до Генералния секретар на Съвета на Европа, да заяви, че си запазва правото да спази условията, поставени от предоставящата страна съгласно ал. 2 по-горе, само ако е била предварително уведомена за естеството на информацията, която ще бъде изпратена, и е дала съгласие за изпращането й.
Член 12
Връщане на вещи
2. При прилагането на чл.3 и 6 от конвенцията замолената страна може да се откаже, преди или след като е предала вещите на молещата страна, от правото те да бъдат върнати, ако това би улеснило връщането им на техните законни собственици. Правата на третите добросъвестни лица не се засягат.
3. В случай на отказ от връщане, преди вещите да бъдат предадени на молещата страна, замолената страна се задължава да не упражнява право, свързано с обезпечение, или друго свое право по отношение на тези вещи съгласно данъчното или митническото законодателство.
4. Отказът по ал. 2 не засяга правото на замолената страна да събере данъци или мита от законния собственик.
Член 13
Временно предаване на задържани лица на замолената страна
2. Споразумението урежда подробностите, свързани с временното предаване на лицето, и датата, на която то трябва да бъде върнато на територията на молещата страна.
3. Когато за предаването се изисква съгласието на засегнатото лице, на замолената страна своевременно се изпраща декларация за съгласие или препис от нея.
4. Предаденото лице остава задържано на територията на замолената страна, а при нужда - и на територията на страната, от която е поискано разрешение за транзитно преминаване, освен ако страната, която е предала лицето, поиска освобождаването му.
5. Срокът на задържане на територията на замолената страна се приспада от срока на задържане, което съответното лице изтърпява или ще бъде задължено да изтърпи на територията на молещата страна.
6. Разпоредбите на чл.11, ал. 2 и чл.12 от конвенцията се прилагат съответно.
7. Всяка договаряща страна може по всяко време да заяви чрез декларация, отправена до Генералния секретар на Съвета на Европа, че преди постигането на споразумение по ал. 1 на този член ще изисква съгласието по ал. 3 по-горе или ще го изисква при условията, посочени в декларацията.
Член 14
Лично явяване на предадени осъдени лица
Член 15
Език на процесуалните документи и съдебните решения, подлежащи на връчване
2. Процесуалните документи и съдебните решения винаги се изпращат на езика или езиците, на които са съставени.
3. Независимо от разпоредбата на чл.16 от конвенцията, когато органът, издал книжата, знае или има причини да приеме, че адресатът разбира само някой друг език, книжата или поне най-важните им пасажи се придружават от превод на този език.
4. Независимо от разпоредбата на чл.16 от конвенцията за улеснение на органите на замолената страна процесуалните документи и съдебните решения се придружават от кратко резюме на съдържанието им, преведено на езика или на един от езиците на тази страна.
Член 16
Връчване по пощата
2. Процесуалните документи и съдебните решения се придружават от съобщение, в което се отбелязва, че адресатът може да получи информация от органа, посочен в съобщението, относно своите права и задължения във връзка с връчването на книжата. Към съобщението се прилага разпоредбата на ал. 3 на чл.15 от този протокол.
3. Разпоредбите на чл.8, 9 и 12 от конвенцията се прилагат съответно и за връчване по пощата.
4. За връчването по пощата се прилагат и разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 на чл.15 от този протокол.
Член 17
Трансгранично наблюдение
2. Когато поради особената спешност на случая не може да бъде поискано предварително разрешение от другата страна, служителите, които извършват наблюдение в хода на разследване, имат право да продължат отвъд границата наблюдението на предполагаем извършител на някое от престъпленията, посочени в ал. 6, при спазване на следните условия:
а) определените по ал. 4 органи на договарящата страна, на чиято територия трябва да бъде продължено наблюдението, се уведомяват незабавно в хода на наблюдението за пресичането на границата;
b) незабавно се изпраща молба за правна помощ в съответствие с ал. 1, в която се посочват основанията за пресичане на границата без предварително разрешение. Наблюдението се прекратява незабавно, ако страната, на чиято територия то се провежда, поиска това след уведомление по буква "а" или молба по буква "b" или ако не е получено разрешение в срок от 5 часа след пресичане на границата.
3. Наблюдението по ал. 1 и 2 се извършва само при спазване на следните общи условия:
а) служителите, които извършват наблюдението, трябва да спазват разпоредбите на този член и законодателството на страната, на чиято територия действат; те трябва да изпълняват указанията на компетентните местни органи;
b) с изключение на случаите по ал. 2 в хода на наблюдението служителите носят документ, който удостоверява, че е дадено разрешение;
c) служителите, които извършват наблюдението, по всяко време трябва да бъдат в състояние да представят доказателство, че действат в служебно качество;
d) служителите, които извършват наблюдението, могат да носят служебното си оръжие в хода на наблюдението, освен ако замолената страна изрично е решила друго; използването на оръжието е разрешено само при законна самоотбрана;
e) забранено е влизането в частни жилища и в места, до които няма обществен достъп;
f) служителите, които извършват наблюдението, не могат да спират и разпитват наблюдаваното лице, нито да го задържат;
g) всички операции трябва да бъдат докладвани на органите на страната, на чиято територия са били извършени; от служителите, които извършват наблюдението, може да бъде поискано да се явят лично;
h) когато бъдат замолени от органите на страната, на чиято територия е било извършено наблюдението, органите на страната, изпратила наблюдаващите служители, съдействат на разследването, резултат от операцията, в която са участвали служителите, включително и на съдебното производство.
4. Договарящите страни при подписването или при депозирането на документа си за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване чрез декларация, отправена до Генералния секретар на Съвета на Европа, посочват служителите и органите, които определят за целите на ал. 1 и 2 от този член. Впоследствие те могат по всяко време и по същия ред да променят условията на декларацията си.
5. Страните могат на двустранна основа да разширят приложното поле на този член и да приемат допълнителни мерки за изпълнението му.
6. Наблюдението по ал. 2 може да бъде извършвано само за някое от следните престъпления:
- политическо убийство;
- умишлено убийство;
- изнасилване;
- умишлен палеж;
- подправка;
- въоръжен грабеж и вещно укривателство;
- изнудване;
- вземане на заложници и отвличане;
- трафик на хора;
- незаконен трафик на наркотици и упойващи вещества;
- нарушение на нормативните актове за оръжията и взривните вещества;
- използване на взривни вещества;
- незаконен превоз на токсични и опасни отпадъци;
- незаконно превеждане през граница на чужденци;
- сексуално посегателство над деца.
Член 18
Контролирани доставки
2. Решението за извършване на контролирани доставки се взема за всеки отделен случай от компетентните органи на замолената страна при спазване на нейното законодателство.
3. Контролираните доставки се извършват по реда, установен в замолената страна. Правомощия да извършват действия, да ръководят или контролират операциите имат компетентните органи на тази страна.
4. Договарящите страни при подписването или при депозирането на документа си за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване определят чрез декларация, отправена до Генералния секретар на Съвета на Европа, компетентните органи по смисъла на този член. Впоследствие те могат да променят условията на декларацията си по всяко време и по същия ред.
Член 19
Разследване под прикритие
2. Решение по молбата се взема във всеки отделен случай от компетентните органи на замолената страна при спазване на нейното национално законодателство и ред. Времетраенето на разследването под прикритие, подробните условия и правното положение на съответните служители в хода на такова разследване се уговарят от страните при спазване на тяхното национално законодателство и ред.
3. Разследването под прикритие се извършва според законодателството и по реда на страната, на чиято територия се осъществява. Участващите страни си сътрудничат за осигуряване на подготовката и ръководството на разследването под прикритие и за предприемане на мерки за сигурността на служителите, които действат под прикритие или под фалшива самоличност.
4. Договарящите страни при подписването или при депозирането на документа си за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване определят чрез декларация, отправена до Генералния секретар на Съвета на Европа, компетентните органи по смисъла на ал. 2 на този член. Впоследствие те могат да променят условията на декларацията си по всяко време и по същия ред.
Член 20
Съвместни екипи за разследване
а) разследване на престъпление от една от договарящите страни изисква трудни проучвания и проучвания, свързани с използване на значителни средства и засягащи и други договарящи страни;
b) няколко договарящи страни извършват разследване на престъпление, при което обстоятелствата по делото изискват координирани успоредни действия в участващите страни. Молба за сформиране на съвместен екип за разследване може да бъде отправена от всяка от заинтересуваните договарящи страни. Екипът се сформира в една от страните, в които трябва да бъде проведено разследването.
2. Наред с информацията, посочена в приложимите разпоредби на чл.14 от конвенцията, молбите за сформиране на съвместен екип за разследване съдържат предложения за състава на екипа.
3. Съвместният екип за разследване действа на територията на договарящите страни, които са го сформирали, при спазване на следните общи условия:
а) ръководителят на екипа трябва да бъде представител на компетентния орган, който участва в разследването от името на договарящата страна, в която действа екипът; ръководителят на екипа действа в пределите на компетентността си по националното законодателство;
b) екипът извършва операциите си съгласно законодателството на страната, в която действа; членовете и командированите членове на екипа изпълняват задачите си под ръководството на лицето по буква "а", като вземат предвид условията, поставени от техните собствени органи в споразумението за сформиране на екипа;
c) договарящата страна, в която действа екипът, предприема нужните организационни мерки за извършване на операциите му.
4. "Членове" по смисъла на тези разпоредби са членовете на съвместния екип за разследване от договарящата страна, в която действа екипът, а "командировани членове" са членовете от договарящи страни, различни от тази, в която действа екипът.
5. Командированите членове на съвместния екип за разследване имат право да присъстват при извършването на следствени действия в договарящата страна, където се провежда операцията. Ръководителят на екипа може да вземе друго решение поради особени причини и в съответствие със законодателството на договарящата страна, в която действа екипът.
6. В съответствие със законодателството на договарящата страна, в която действа съвместният екип за разследване, ръководителят на екипа може да възложи на негови командировани членове да извършат някои следствени действия, когато за това има съгласие от компетентните органи на страната, където се провежда операцията, и от командироващата страна.
7. Когато на съвместния екип за разследване е нужно следствени действия да бъдат предприети в една от договарящите страни, сформирали екипа, командированите членове от тази страна могат да поискат от нейните компетентни органи да извършат действията. В същата страна искането за извършване на тези действия се преценява с оглед на условията, които биха се спазвали, ако такова искане е направено в хода на национално производство.
8. Когато съвместният екип за разследване има нужда от помощ от договаряща страна, неучаствала в сформирането на екипа, или от трета държава, компетентните органи на държавата, където се провежда операцията, могат да отправят молба за оказване на правна помощ до компетентните органи на другата заинтересована държава в съответствие с приложимите актове или договорености.
9. В съответствие с националното законодателство на своята страна и в пределите на своята компетентност командирован член на съвместния екип за разследване може да предоставя на екипа информация, с която разполага командировалата го страна, за целите на разследването, извършвано от екипа.
10. Информация, правомерно получена от член или от командирован член при работа в съвместен екип за разследване, която не е достъпна на компетентните органи на заинтересуваните договарящи страни по друг начин, може да бъде използвана за следните цели:
а) за целите, за които е сформиран екипът;
b) с предварителното съгласие от договарящата страна, в която е получена информацията - за разкриване, разследване и търсене на наказателна отговорност за други престъпления; съгласие може да бъде отказано само в случаи, в които използването на информацията би създало опасност за разследването на престъпление в съответната договаряща страна или в които същата страна може да откаже оказването на правна помощ;
c) за предотвратяване на непосредствена и сериозна заплаха за обществената сигурност и без да се засяга действието на буква "b", ако впоследствие бъде започнато разследване на престъпление;
d) за други цели, доколкото това е уговорено между страните, сформирали екипа.
11. Този член не засяга действието на други съществуващи разпоредби или договорености относно сформирането или дейността на съвместни екипи за разследване.
12. Доколкото законодателството на участващите договарящи страни или разпоредбите на нормативен акт, приложим в отношенията помежду им, допускат това, може да бъде уговорено в дейността на екипа да участват лица, които не са представители на компетентните органи на страните, сформирали екипа. Тези лица нямат правата, които настоящата разпоредба предоставя на членовете или командированите членове на екипа, освен ако споразумението изрично предвижда друго.
Член 21
Наказателна отговорност на длъжностните лица
Член 22
Гражданска отговорност на длъжностните лица
2. Страната, на чиято територия са причинени вредите по ал. 1, дължи обезщетение за тях според законовите разпоредби относно вреди, причинени от нейни длъжностни лица.
3. Страната, чиито длъжностни лица са причинили вреди на лице на територията на друга договаряща страна, изцяло възстановява на последната сумите, които тази друга страна е изплатила на пострадалите или на други правоимащи лица.
4. Без да се засяга упражняването на правата й спрямо трети лица и с изключение на случаите по ал. 3, в случаите по ал. 1 всяка договаряща страна е длъжна да се въздържа от търсене на обезщетение за вредите, които са й причинени от друга договаряща страна.
5. Разпоредбите на този член се прилагат при условие, че договарящите страни не са се споразумели за друго.
Член 23
Защита на свидетели
Член 24
Временни мерки
2. Замолената страна може да уважи молбата частично или при спазване на определени изисквания, по-специално срок на временните мерки.
Член 25
Поверителност
Член 26
Защита на данни
а) за целите на производство, към което се прилага конвенцията или някой от протоколите;
b) за друго съдебно или административно производство, пряко свързано с производство по буква "а";
c) за предотвратяване на непосредствена и сериозна заплаха за обществената сигурност.
2. Такива данни могат да бъдат използвани за други цели, ако за това е дадено предварително съгласие от договарящата страна, от която са предадени данните, или от субекта на данните.
3. Всяка договаряща страна може да откаже да предаде лични данни, получени при изпълнението на искане по конвенцията или по някой от протоколите към нея, когато: - тези данни са защитени според националното й законодателство и - договарящата страна, на която трябва да бъдат предадени данните, не е страна по Конвенцията за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни, открита за подписване на 28 януари 1981 г. в Страсбург, освен ако тази страна се задължи да осигури на данните защитата, поискана от предоставящата страна.
4. Договаряща страна, която предава лични данни, получени вследствие изпълнението на молба по конвенцията или по някой от протоколите към нея, може да поиска от договарящата страна, на която са предадени данните, информация за начина, по който те са били използвани.
5. Всяка договаряща страна може чрез декларация, отправена до Генералния секретар на Съвета на Европа, да постави изискване в смисъл, че при производства, при които тя би отказала или ограничила предаването или използването на лични данни в съответствие с конвенцията или някой от протоколите към нея, личните данни, предадени на друга договаряща страна, да бъдат използвани от последната за целите по ал. 1 само с предварителното съгласие на предалата ги страна.
Член 27
Административни органи
Член 28
Съотношение с други договори
Член 29
Приятелско уреждане
Глава III
Член 30
Подписване и влизане в сила
1. Този протокол е открит за подписване от държавите - членки на Съвета на Европа, които са страни по конвенцията или са я подписали. Той подлежи на ратифициране, приемане или одобрение. Държава, която подписва протокола, може да го ратифицира, приеме или одобри само ако преди това или едновременно ратифицира, приеме или одобри конвенцията. Документите за ратификация, приемане или одобрение се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа.
2. Протоколът влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на тримесечен срок от датата на депозиране на третия документ за ратификация, приемане или одобрение.
3. По отношение на всяка подписала държава, която впоследствие депозира документа си за ратификация, приемане или одобрение, протоколът влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на тримесечен срок от датата на депозиране.
Член 31
Присъединяване
2. Присъединяването се извършва чрез депозиране на документ за присъединяване при Генералния секретар на Съвета на Европа.
3. Протоколът влиза в сила за всяка присъединила се държава на първия ден от месеца, следващ изтичането на тримесечен срок от датата на депозиране на документа й за присъединяване.
Член 32
Териториално действие
2. Всяка държава може по всяко време чрез декларация, отправена до Генералния секретар на Съвета на Европа, да разпростре действието на протокола върху друга територия, посочена в декларацията. Протоколът влиза в сила за тази територия на първия ден от месеца, следващ изтичането на тримесечен срок от датата, на която Генералният секретар е получил декларацията.
3. Всяка декларация, подадена съгласно предходните алинеи, може да бъде оттеглена по отношение на всяка посочена в нея територия чрез уведомление, отправено до Генералния секретар. Оттеглянето влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на тримесечен срок от датата, на която Генералният секретар е получил уведомлението.
Член 33
Резерви
2. При подписването или при депозирането на документа си за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване всяка държава може да заяви, че се възползва от правото да не приеме изцяло или частично чл.16, 17, 18, 19 и 20. Други резерви не се допускат.
3. Всяка държава може изцяло или частично да оттегли резерва, която е направила съгласно предходните алинеи, чрез декларация, отправена до Генералния секретар на Съвета на Европа, която влиза в сила в деня на получаването й.
4. Договаряща страна, формулирала резерва по някоя разпоредба на протокола от посочените в ал. 2 на този член, не може да претендира прилагане на същата разпоредба от друга договаряща страна. Ако резервата е частична или условна, договарящата страна може да претендира прилагане на същата разпоредба до степента, до която я е приела.
Член 34
Денонсиране
2. Денонсирането влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на тримесечен срок от датата, на която Генералният секретар е получил уведомлението.
3. Денонсирането на конвенцията води автоматично до денонсиране на този протокол.
Член 35
Уведомления
а) всяко подписване;
b) депозирането на всеки документ за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване;
c) всяка дата на влизане на протокола в сила съгласно чл.30 и 31;
d) всеки друг акт, декларация, уведомление или съобщение, свързани с този протокол.
В уверение на горното долуподписаните, надлежно упълномощени за тази цел, подписаха този протокол.
Съставен в Страсбург на осмия ден от месец ноември 2001 г. на английски и френски език, като двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който се депозира в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар на Съвета на Европа изпраща заверени копия на всяка държава - членка на Съвета на Европа, и на държавите нечленки, присъединили се към конвенцията.
