За втора поредна година Институтът за пазарна икономика (ИПИ), в сътрудничество с Региостат, изготвя актуални социално-икономически профили на 28-те области в страната. Профилите представят състоянието и развитието на областите въз основа на 58 показателя, обединени в осем категории – икономика, инфраструктура, данъци и администрация, демография, образование, здравеопазване, околна среда и социална среда.

Изследването „Регионални профили: показатели за развитие” сега се опитва да отговори на въпроса какво прави едни области богати и бързо развиващи се, а други – бедни и изоставащи, съобщават от ИПИ.

За целта единият от анализи е посветен на факторите за икономически растеж в областите на България. Представени са и резултатите от направената „клъстеризация” на областите, която цели да открои сходствата и различията в състоянието и развитието им.

Възстановяването от икономическата криза все още продължава с различни темпове в отделните области, отчитат анализаторите. Разходите за дълготрайни материални активи, като основен показател за инвестиции, макар и да се повишават в повечето области през 2011 г., почти без изключение не могат да достигнат размерите си от преди кризата. Това са част от основните изводи от социално-икономическите профили на областите в анализа на ИПИ.

Положението с преките чужди инвестиции е още по-сериозно, отбелязват експертите. В повечето области от кризата насам те или липсват напълно, или са незначителни. В някои области през този период дори се наблюдава нетен отлив на чужд капитал, т.е. изходящите от страната потоци са по-значителни от входящите.

Тези негативни процеси неизбежн рефлектират върху пазара на труда. Въпрек и известното раздвижване през 2011-2012 г. областните трудови пазари все още не са преодолели удара от кризата. Заетостта през 2012 г. масово остава по-ниска от нивата си преди кризата, а безработицата продължава да расте, като трудовите пазари в Северна България се характеризират като цяло с по-мъчително възстановяване, отчита анализът.

Въпреки трудното възстановяване, по-голямата част от местните администрации и органи на управление не полагат нужните усилия за подобряване на бизнес средата. Такъв извод може да се направи от влошените оценки на бизнеса за тяхната работа и увеличените възприятия за корупция в анкетите от май 2013 г., както и от относително консервативния подход по отношение на местните данъци и такси.

Електронните услуги на местно ниво и тяхната използваемост също остават предизвикателство.

Ускореното усвояване на европейски средства от общините през 2012 г. успява да компенсира в известна степен намаления приток на чужди инвестиции и слабостите в работата на администрацията. По отношение на европейските фондове, темповете на усвояване също се характеризират с огромна вариация между областите. Там, където общинската администрация е по-активна, там и показателите за пътната мрежа и ВиК инфраструктурата се подобряват чувствително.

Областите Русе, Стара Загора, Търговище и Хасково например бележат значително подобрение в категорията „Околна среда” заради приключилия строеж на пречиствателни станции през 2011 година.

Негативните демографскитенденции, следствие от ниска раждаемост и отрицателен прираст на населението, се запазват и през последната година. От 2010 г. насам няма област с положителен естествен прираст, като в повечето области отрицателният прираст се влошава стабилно през периода 2010-2012 г.

Данните за вътрешната миграция показват, че повечето области остават нетни „донори” на работна сила. Според анализа това, съчетано с устойчивия отрицателен естествен прираст на населението, води до бързо обезлюдяване и влошаване на възрастовата структура в повечето области в страната. Единствените области, в които нетният приток на имигранти от други области превишава отлива през 2012 г., са София, Пловдив, Стара Загора и Шумен.

В сферата на образованието се забелязват подобрени резултати от задължителните матури в повечето области в края на учебната 2012/2013 година. Наблюдават се както намаление на дела на неиздържалите изпита, така и леко повишение на средните оценки в по-голямата част от областите.

По отношение на социалната среда се установява, че в повечето области се наблюдава влошаване на два от трите наблюдавани показателя за бедност и социално включване. Делът на бедните под областната линия на бедност расте в 18 от 28-те области в последното изследване на НСИ. Делът на лицата, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност 1 , нараства в 22 от областите през 2010 г. Тези данни не са изненадващи и могат да се обяснят с рязкото влошаване на пазара на труда през 2010 г., смятат анализаторите.