Съвременен вариант на количествената теория за парите, възроден в условията на сегашната неокласическа икономика. Тази теория разглежда па­ричното предлагане като най-важната детерми­нанта на съвкупния паричен доход и се опитва да докаже приложимостта на теорията за цената в макроикономиката. Централни за монетаризма са концепциите за механизма на трансмисията, поз­воляващ на парите да оказват влияние върху про­изведената продукция чрез съответните цени, за нормалното  съотношение продукция-заетост, вместо пълна заетост, за естественото равнище на безработица, за монетарните импулси между пре­ходните и по-постоянните компоненти на движе­ние в равнището на цените и производството и за политическата икономия в обществото, която ана­лизира ролята на правителството в несоциологи-чески аспект. Най-известните трудове в това нап­равление са изследванията на Фридман от 50-те години на нашия век. Най-популярно казано, монетаризмът е твърда фискална позиция и обръ­щане на сериозно внимание на промените в моне­тарната сфера, когато се правят икономически планове и прогнози. На практика повечето монетаристи използват постепенния подход за постигане на целта си — дългосрочна ценова стабилност. Избягва се направляваното търсене, тъй като се смята, че икономиката винаги се стреми към съз­даването на естествена степен на безработица. Монетаризмът се прилага в САЩ, когато през 1968 г. увеличаването на данъците не можа да обуздае инфлацията и когато монетаристите на Федералния резерв в Сент Луис направиха впечат­ляващо точни прогнози за 1969 г. Американското правителство в периода от 1979 до 1981 г. и анг­лийското правителство някъде от 1976 г. до сре­дата на 80-те години се опитваха да прилагат, ма­кар и с различна степен на ентусиазъм, принципи­те на монетаризма в макроикономическата си по­литика.

Английско-български учебен речник по икономика, Доналд Ръдърфорд, ИК Прозорец, 1997

 ECON.BG