Раздел I
Общи разпоредби
Чл. 1. С наредбата се определят:
1. изискванията за етикетиране на продукти от кристални стъкла;
2. методите за изпитване на основните свойства на продукти от кристални стъкла.
Чл. 2.
(1) (В сила от 01.01.2007 г.) Наредбата се прилага за продукти от кристални стъкла от позиция № 70.13 от Комбинирана номенклатура на Европейския съюз, наричани по-нататък "кристални продукти".
(2) (В сила от 01.01.2007 г.) Наредбата не се прилага за продуктите по ал. 1, предназначени за износ от Европейския съюз.
Раздел II
Общи изисквания към продуктите от кристални стъкла, етикетиране и пускане на пазара
Чл. 3.
(1) (Доп., ДВ, бр. 75 от 2007 г.) Лицата, които пускат на пазара кристални продукти, включително при всички форми на реклама на такива продукти, са длъжни да гарантират съответствието на етикетирането им с химичния състав и свойствата на продуктите съгласно изискванията на наредбата.
(2) Търговците са длъжни да продават само кристални продукти, етикетирани в съответствие с изискванията на наредбата.
Чл. 4. (Изм., ДВ, бр. 75 от 2007 г.) На всеки кристален продукт в зависимост от свойствата на кристалното стъкло, определени в колони 3 - 6 на приложение № 1, трябва да се постави етикет, съдържащ съответно наименование от колона 2 на приложение № 1.
Чл. 5. Когато кристален продукт е означен с наименование, определено в колона 2 на приложение № 1, той може да носи и съответния идентификационен символ, определен в колони 7 и 8 на приложение № 1.
Чл. 6. Наименованието и идентификационният символ, определени в приложение № 1, могат да бъдат нанесени върху един и същ етикет.
Чл. 7. Когато търговска марка, фирмено наименование на производител или друг надпис съдържат като основна част, като прилагателно или като корен на дума наименование, съдържащо се в колона 2 на приложение № 1, или наименование, което е възможно да доведе до заблуда, те трябва да се предхождат непосредствено от:
1. ясно означено наименование на продукта, когато той притежава свойствата, определени в колони 3 - 6 на приложение № 1;
2. ясен надпис за същността на продукта, когато той не притежава свойствата, определени в колони 3 - 6 на приложение № 1.
Чл. 8. При етикетиране не се допуска използването на наименованията, определени в колона 2 на приложение № 1, за продукти от стъкла, наподобяващи по външен вид кристални продукти, когато те не притежават свойствата, определени в колони 3 - 6 на приложение № 1.
Чл. 9. За удостоверяване, че продуктите, означени с наименования и идентификационни символи, определени в приложение № 1, притежават съответните свойства, определени в колони 3 - 6 на приложение № 1, се ползват методите, определени в приложение № 2.
Чл. 10. (Изм., ДВ, бр. 75 от 2007 г.)
(1) Наименованията на продуктите, посочени в колона 2, редове 1 и 2 от приложение № 1, могат да се използват свободно независимо от страната на произход или страната на получаване.
(2) За означаване на продукти, посочени в колона 2, редове 3 и 4 от приложение № 1, могат да се ползват само езикът или езиците на държавите, в които се продават продуктите.
(3) Продукти, посочени в колона 2, редове 3 и 4 от приложение № 1, от пресовано стъкло, съдържащо 18 % оловен оксид и притежаващо твърдост най-малко 2,70, могат да се продават на германския пазар с описанието "PRESSBLEIKRISTALL" или "BLEIKRISTALL GEPRESST" (изписано с главни букви).
Раздел III
Административнонаказателни разпоредби
Чл. 11. За нарушаване разпоредбите на наредбата на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и на юридическите лица - имуществена санкция, съгласно чл.198 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Чл. 12. Когато контролните органи констатират нарушение на изискванията на наредбата, разходите по направените анализи и експертизи са за сметка на лицата, пуснали продуктите на пазара.
Допълнителни разпоредби
§ 2. (Предишен § 1, изм. - ДВ, бр. 75 от 2007 г.) Наредбата се приема на основание чл. 12, т. 1 от Закона за защита на потребителите.
§ 3. (Предишен § 2, ДВ, бр. 75 от 2007 г.) Контролът по прилагането на наредбата се възлага на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и енергетиката, на нейните регионални структури и на звената за защита на потребителите към общинската администрация по реда на глава десета "Контрол" от Закона за защита на потребителите.
§ 4. (Предишен § 3, ДВ, бр. 75 от 2007 г.) Наредбата влиза в сила от 10 юни 2006 г. с изключение на чл. 2, ал. 2, която влиза в сила от 1 януари 2007 г.
§ 5. (Предишен § 4, ДВ, бр. 75 от 2007 г.) От 1 януари 2007 г. в чл. 2, ал. 1 думите "Комбинирана номенклатура на Република България" се заменят с "Комбинирана номенклатура на Европейския съюз".
Приложение № 1
към чл. 4
(Предишно Приложение № 1 към чл. 4 - 9, изм., ДВ, бр. 75 от 2007 г.)
* nD і 1,545 - като критерий за допълнителна неразрушаваща проверка с цел класиране на продуктите (в момента на внос)
Забележка. Означението "процент" в колона 2, ред 1 и ред 2 се отнася за съдържанието на оловен оксид.
Приложение № 2
към чл. 9
(Изм. и доп., ДВ, бр. 75 от 2007 г.)
1. Химични анализи
1.1. Бариев оксид (BaO) и оловен оксид (PbO)
1.1.1. Определяне на сумата от BaO и PbO
Около 0,5 g стрито на прах стъкло се претегля с точност 0,0001 g и се поставя в платинен тигел. Овлажнява се с вода и се добавят 10 ml 15 % разтвор на сярна киселина и 10 ml флуороводородна киселина. Нагрява се на пясъчна баня до появяване на бели пари. Оставя се да изстине и отново се добавят 10 ml флуороводородна киселина. Нагрява се до повторното появяване на бели пари. Оставя се да изстине и стените на тигела се промиват с вода. Отново се нагрява до появяването на бели пари. Оставя се да изстине. Внимателно се добавят 10 ml вода и се пренася в чаша от 400 ml. Тигелът се промива няколко пъти с 10 % разтвор на сярна киселина и се разрежда до 100 ml със същия разтвор. Кипи 2 - 3 минути и се оставя да престои една нощ.
Филтрира се през синтерован филтър с клас на порьозност 4. Промива се първо с 10 % разтвор на сярна киселина, а след това два или три пъти със спирт. Суши се 1 час в сушилен шкаф при 150 °С. Претегля се утайката BaSO4 + PbSO4.
1.1.2. Определяне на BaO
Около 0,5 g стрито на прах стъкло се претегля с точност 0,0001 g и се поставя в платинен тигел. Овлажнява се с вода и се добавят 10 ml флуороводородна киселина и 5 ml перхлорна киселина. Нагрява се на пясъчна баня до появяването на бели пари.
Оставя се да изстине и отново се добавят 10 ml флуороводородна киселина. Нагрява се до повторно появяване на бели пари. Оставя се да изстине и стените на тигела се промиват с дестилирана вода. Отново се нагрява и се изпарява почти до сухо състояние. Добавят се 50 ml 10 % разтвор на хлороводородна киселина и слабо се подгрява за по-лесно разтваряне. Пренася се в чаша от 400 ml и се разрежда с вода до 200 ml. Довежда се до кипене и се пропуска поток сероводород през горещия разтвор. Когато утайката от оловен сулфид падне на дъното на чашата, се спира подаването на сероводорода. Филтрира се през фина филтърна хартия, като се промива със студена вода, наситена със сероводород.
Филтратът се оставя да кипи и ако е необходимо, се изпарява до обем 300 ml. Към кипящата смес се добавя 10 ml 10 % разтвор на сярна киселина. Отстранява се от източника на топлина и се оставя да престои най-малко 4 часа.
Филтрира се през фина филтърна хартия и се промива със студена вода. Утайката се накалява при 1050 °С и се претегля като BaSO4.
1.2. Определяне на цинков оксид (ZnO)
Филтратът след утаяването на BaSO4 се изпарява до намаляване на обема до 200 ml. Неутрализира се с амоняк в присъствието на индикатор "метилово червено" и се добавят 20 ml 0,1 N сярна киселина. Достига се рН = 2 на разтвора (контролира се с рН метър) посредством добавяне на 0,1 N сярна киселина и 0,1 N натриев хидроксид в зависимост от случая. Цинковият сулфид се утаява на студено чрез пропускане на поток от сероводород. Утайката се оставя да престои 4 часа до пълно отлагане, след което се пренася върху фина филтърна хартия. Промива се със студена вода, наситена със сероводород. Утайката върху филтърната хартия се разтваря чрез промиване с 25 ml горещ 10 % разтвор на солна киселина. Промива се филтърът с гореща вода до получаването на обем около 150 ml. Неутрализира се с амоняк в присъствието на лакмусова хартия, след което се добавят 1 - 2 g твърд уротропин - буфер за получаването на рН 5. Добавят се няколко капки 0,5 % прясно приготвен разтвор на ксиленолоранж и се титрира с 0,1 N разтвор на Комплексон III до преход от розово в лимоненожълто.
1.3. (доп. - ДВ, бр. 75 от 2007 г.) Определяне на калиев оксид (К2О)
Извършва се посредством утаяване и претегляне като калиев тетрафенилборат.
Начин на работа:
Два грама стъкло след стриване и пресяване се третират със:
2 ml концентрирана азотна киселина (HNO3);
15 ml перхлорна киселина (NClO4);
25 ml флуороводородна киселина (HF);
в платинов тигел на водна баня, а след това на пясъчна баня. След прекратяване отделянето на плътните пари на перхлорната киселина (продължава до изпаряване до сухо състояние) остатъкът се разтваря с 20 ml гореща вода и 2 - 3 ml концентрирана солна киселина. Пренася се в мерителна колба от 200 ml и се долива до скалния знак с дестилирана вода.
Реагенти: 6 % разтвор на натриев тетрафенилборат: 1,5 g от реагента се разтварят в 250 ml дестилирана вода. Лекото помътняване се отстранява чрез добавка на 1 g алуминиев хидроксид. Разклаща се в продължение на 5 минути, след което се филтрира, като първите 20 ml трябва да бъдат повторно филтрирани.
Промивен разтвор за утайката: приготвя се малко количество калиева сол чрез утаяване от разтвор на 0,1 g KCl в 20 ml 0,1 N солна киселина, в който се налива разтворът на тетрафенилбората при непрекъснато бъркане, докато престане отделянето на утайка. Филтрира се през синтерован филтър. Промива се с дестилирана вода. Изсушава се в ексикатор при стайна температура. След това 20 - 30 mg се разтварят в 25 ml дестилирана вода. От време на време се разбърква. След 30 минути се добавят 0,5 - 1 g алуминиев хидроксид. Бърка се в продължение на няколко минути. Филтрира се.
Начин на работа: взема се аликвотна част от киселинния разтвор, отговаряща на около 10 mg К2О. Разрежда се до около 100 ml. Бавно се добавя при леко бъркане разтворът на реагента, за 10 ml от който се предполага, че отговарят на 5 mg К2О. Оставя се да престои за не повече от 15 минути, след което се филтрира през предварително претеглен синтерован филтър с размер на порите 3 или 4. Промива се с промивния разтвор. Суши се 30 минути при 120 °С. Коефициентът на превръщане за К2О е 0,13143.
1.4. Допустими отклонения:
Допустимото отклонение е ± 0,1 от абсолютната стойност за всяко от определянията. Ако при анализа се получи по-ниска стойност в рамките на допустимите отклонения от установените граници (30 %, 24 % или 10 %), трябва да се вземе средноаритметичната стойност от най-малко 3 последователни определяния. Ако тази стойност е по-голяма или равна съответно на 29,95 %, 23,95 % или 9,95 %, стъклото трябва да бъде прието за отговарящо на категориите за видовете кристални стъкла, съответно 30 %, 24 % и 10 %.
1.5. (заличена - ДВ, бр. 75 от 2007 г.)
2. Определяне на физичните свойства
2.1. Определяне на плътността
2.1.1. Плътността се определя с хидростатична везна с точност ± 0,01.
Проба от най-малко 20 g се претегля на въздух и после потопена в дестилирана вода с температура 20 °С.
2.1.2. (заличена - ДВ, бр. 75 от 2007 г.)
2.2. Определяне на коефициента на пречупване на светлината
Коефициентът на пречупване на светлината се измерва с рефрактометър с точност 0,001.
2.3. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2007 г.) Определяне на повърхностна твърдост (микротвърдост)
Твърдостта по Vikers се определя съгласно стандарт ASTM E 92-65 (Ревизия 1965), но се използва товар от 50 грама и се взема средноаритметичната стойност от 15 измервания.
