Има само едно ястие в менюто на Европейския съюз за бъдещите отношения с Великобритания след Брекзит и то е споразумение за свободна търговия с нулеви мита, покриващо всички стоки и може би услуги "в известна степен", пише "Политико".
Председателят на Европейския съвет Доналд Туск представи днес проект на насоките за преговори, които целят да поддържат "възможно най-тясно партньорство с Великобритания". Преди да се превърне в позиция на ЕС, текстът трябва да бъде одобрен на европейската среща на върха на 22 и 23 март в Брюксел. Туск заяви, че преди няколко часа е изпратил проекта си на 27-те лидери от ЕС и се надява той да бъде приет на предстоящата среща.
При представянето на документа от шест страници Туск каза, че намерението на Великобритания да напусне единния пазар и митническия съюз ограничава вариантите за бъдещите отношения. "Не трябва да е изненада, че единственият оставащ вариант е споразумение за свободна търговия. Надявам се то да бъде амбициозно", каза той.
По думите му това ще бъде първото споразумение за свободна търговия, което разхлабва икономическите връзки, вместо да ги укрепва. "Нашето споразумение няма да направи търговията между Великобритания и ЕС по-гладка и безпроблемна. То ще я направи по-сложна и скъпа, отколкото е днес за всички от нас", каза Туск, цитиран от "Ройтерс".
"Една държава, която не е членка, да подбира и да смесва е подход, който няма да обсъждаме. Няма да жертваме тези принципи. Това не е в наш интерес", допълни Туск, имайки предвид желанието на Великобритания да получи привилегирован достъп до единния пазар в някои сектори, но да има различия в други.
В документа не се споменават финансовите услуги, които Великобритания иска да включи в споразумението за бъдещите отношения. Блокът заяви, че Великобритания ще бъде третирана като всяка друга трета страна, що се отнася до финансовите услуги, коментира "Ройтерс". Според текста в бъдеще британските финансови фирми ще могат да действат в ЕС по правилата на държавата домакин.
Документът запазва възможността бъдещото споразумение да покрива "търговията с услуги... в степен, съответстваща на факта, че Великобритания ще стане трета страна, и ЕС и Великобритания няма да споделят обща регулаторна, надзорна, правоприлагаща и юридическа рамка".
Макар да потвърждава желанието на ЕС за тясно партньорство, в документа се посочва: "Европейският съвет трябва да вземе предвид многократно изразените позиции на Великобритания, които ограничават дълбочината на това бъдещо партньорство. Изключването от митническия съюз и единния пазар неизбежно ще доведе до търкания."
Според проектонасоките сделката за свободна търговия трябва да включва "търговията на стоки с цел да покрива всички сектори, които трябва да бъдат подложени на нулеви тарифи и количествени ограничения с подходящи придружаващи правила за произход. В този контекст съществуващият реципрочен достъп до води и ресурси за риболов трябва да продължи".
Извън търговското споразумение в насоките се посочва, че може да се обмисли и друго социално-икономическо сътрудничество, включително споразумение за авиацията, което да гарантира свързаността, както и сътрудничество в изследванията, образованието и културните програми. Освен това Европейският съвет иска да продължи "полицейското и юридическото сътрудничество по наказателноправни въпроси" и подчертава, че "в областите на сигурността, отбраната и външната политика не трябва да има празнина в сътрудничеството между ЕС и Великобритания като последица от Брекзит".
Европейският съвет обаче отхвърля идеята за участие на Великобритания в агенциите на ЕС след Брекзит, като заявява, че "ЕС ще запази автономността си по отношение на взимането на решения, което изключва участието на Великобритания като трета страна към институциите, агенциите и органите на ЕС. Ролята на Съда на ЕС също ще бъде напълно зачитана". Миналата седмица британският премиер Тереза Мей призова Обединеното кралство да стане "асоцииран член" на ключови агенции на ЕС като Европейската агенция по лекарствата, Европейската агенция за авиационна безопасност и Европейската агенция по химикали.
Лондон е непреклонен, че иска много аспекти от бъдещите отношения да бъдат договорени поне принципно преди официалното излизане от ЕС през март 2019 г. Според законите на ЕС обаче търговското споразумение може да бъде завършено едва след като Великобритания стане трета страна. В обявените днес насоки липсват подробности по този въпрос, което създава условия за бъдещи търкания.
Според проектонасоките услугите ще бъдат част от сделката, но ще има ясни ограничения за това, което ще може да се предлага. "Това споразумение не може да предлага същите облаги, както членството, и не може да се равнява на участие в единния пазар или в части от него", се посочва в текста.
"Както други споразумения за свободна търговия, това (търговско споразумение) трябва да се отнася до услугите", каза Туск. "(Но) никоя държава членка не може да избира само онези сектори от единния пазар, които й харесват, нито да приема ролята на Съда на ЕС само когато е в неин интерес", подчерта той. По същия начин подходът на подбиране и смесване за една държава извън ЕС е извън обсъждане. "Няма да жертваме тези принципи. Не е в наш интерес", подчерта Туск.
