България не зависи съществено нито от търговията с Великобритания, нито от преките чуждестранни инвестиции оттам. Освен това британските финансови институции почти не са представени в българския финансов сектор, поради което и върху този сектор не се очаква директно въздействие от излизане на Великобритания от ЕС. От друга страна, по линия на международните компании-майки и финансовите пазари, отрицателните въздействия на Брекзит ще се почувстват и в България, се посочва в анализ на Райфайзенбанк (България).   

Обзорът отчита, че според предварителните данни на НСИ БВП през първото тримесечие на 2016 г. е нараснал в реално изражение с 3.0%, спрямо същото тримесечие на 2015 г.

„Положителното влияние на външното търсене върху икономическия растеж отслабна, а се засили приноса на вътрешното търсене. Така нетният експорт допринесе с 0.7 пр.п. за динамиката на БВП,  докато  индивидуалното потребление и брутните инвестиции реализираха приноси съответно от 2.0 и 1.4 пр.п.“, коментира икономическият анализатор на банката Емил Калчев.

От страна на производството, най-солиден принос за растежа на БВП имаше секторът на услугите (1.8 пр.п.), следван от индустрията (0.8 пр.п.), докато селското стопанство беше индиферентно към растежа (0.0 пр.п.). Очаквано, в сектора на услугите водещ принос имаха търговията и ремонтът на автомобили, хотелиерството и ресторантьорството (0.7 пр.п.), операциите с недвижими имоти (0.3 пр.п). Те бяха следвани от финансовите и застрахователните дейности (0.2 пр.п.), научните изследвания (0.2 пр.п.), създаването и разпространението на информация (0.2 пр.п.).

„Картината на приносите на отделните групи услуги отразява случилото се в този сектор през първото тримесечие – покупки на автомобили и недвижими имоти, поради наличието на значителни спестявания у потребителите и спада на лихвите по депозитите и кредитите“, допълни Калчев.

За цялата 2016 г. Райфайзенбанк (България) очаква растеж от 2.5% (предходна прогноза за растеж от 2.1%), който ще бъде движен преди всичко от потреблението и в по-малка степен от инвестициите, които ще бъдат потиснати поради очаквано по--слабо усвояване на еврофондове през годината.  

Според обзора държавният бюджет натрупа значителен излишък от 2.4 млрд. лв. до края на април 2016 г., докато за същия период на 2015 г., излишъкът е бил  1.0 млрд. лв.

През април салдото на текущата сметка на платежния баланс премина в отрицателно в размер на 93.1 млн. евро, при дефицит от 322.4 млн. евро за април 2015 г. Износът на стоки се забавя, като спадът достигна 2.9% на годишна база според данните на БНБ. Вносът също се свива с 6.0% спрямо предходната година. Тази динамика доведе до намаляване на дефицита по търговския баланс до 101.5 млн. евро, което е със 77.9 млн. евро по-малко от дефицита за април 2015 г.