Гърция прие част от реформите, предлагани от кредиторите

06.11.2015 | 13:01
по статията работи: Даниел Василев
В понеделник финансовите министри в ерозоната ще решат дали страната ще получи следващ спасителен транш
Гърция прие част от реформите, предлагани от кредиторите
Снимка: БТА/AP

Рано в петък гръцкият парламент одобри закон, с който се приемат реформите, препоръчани от международните кредитори на страната, предаде Financial Times. Това се случва непосредствено преди срещата на финансовите министри в еврозоната, на която те ще решат дали страната ще получи нови средства по спасителната програма.

На срещата на финансовите министри, която ще се проведе в понеделник, финасовите министри на валутния съюз ще решат дали Гърция ще получи следващия транш на стойност до 86 млрд. евро. Приемането на закона може да позволи авансово плащане на 2 млрд. долара, които са част от първата част от транша, възлизащ на 26 млрд. долара.

Болшинството от законодателите в 300-местния парламент на Гърция гласуваха за въвеждането на исканите от кредиторите реформи. Сред тях са синхронизиране на правилата за енергийна ефективност, премахването на законовите пречки пред продажбата на най-голямото пристанище в страната, промяна на методологията за изчисляването на пенсиите и елиминиране на данъчните облекчения за фермерите. Страната трябва да въведе промени и в банковата система до края на годината. Това е изискването от страна на кредиторите, за да започнат преговори с кабинета на Алексис Ципрас за облекчаване на дълга – ход, който е приоритетен за гръцкото правителство.

Атина и кредиторите все още не могат да постигнат споразумение за ефективния механизъм за подпомагане на банките със застрашена ликвидност в Гърция. Пунктовете, по които двете страни се разминават, включват разрешаването на проблема с необслужваните заеми на бизнеса, както и проблема с хилядите граждани, които са ипотекирали имотите си.

Въвеждането на ДДС в размер на 23% върху частното образование също е тема, по която Гърция не постига съгласие с кредиторите си. Първоначално Атина въведе данъка с надеждата да запълни финансова дупка в размер на до 400 млн. евро, но по-късно той беше отменен, тъй като много местни родители изпращат децата си на частни уроци, за да запълнят пропуските от слабото държавно образование, посочва Reuters.

Тази статия ви хареса? Следете всичко най-интересно от Econ.bg и във
Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Зимна приказка
  • Женевски конвенции
  • Премиерът Бойко Борисов в Туркменистан
Когато разбрали, че бързият влак от София до Бургас пътува 8 часа, китайците били истински впечатлени от размерите на България...
На този ден 06.12   963 г. – Лъв VIII е избран за римски папа. 1240 г. – Армията на монголския владетел Бату Хан покорява Киевското княжество. 1534 г. – В Еквадор е...