Поправките в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), станали известни като данък „уикенд“ и данък „градина“ не минаха. Те бяха отхвърлени на второ четене в пленарна зала.

Данък „уикенд“ предвиждаше на фирмите да бъдат възстановявани 70% от ДДС, а не 100% както е в момента, при покупка на автомобил, който се ползва и за лични нужди. Законопрокетът беше приет на първо четене на 11 ноември, а вносител е Министерски съвет. 

Промените разглеждаха още и правото на данъчен кредит за фирмени активи, ползвани и за лични нужди. Личните нужди включват тези на собственика, на свързаните с него лица, на работниците и служителите или на трети лица. Частичното възстановяване на данъка в размер на 70% щеше важи за покупки над 5000 лв.

Данък „градина“, който също бе отхвърлени от депутатите, предвиждаше собствениците на поземлените имоти със статут на земеделска земя, т.е. малки ниви и селски градини, в строителните граници на населените места, да плащат данък от началото на 2016 година, като по този начин биват включени в обхвата на облагаемите с данък имоти. Това означава, че през следващата година ще продължи да важи настоящата разпоредба, според която данък върху имотите не плащат собствениците на земеделски земи и гори, с изключение на застроените терени, за които се дължи налог за застроената площ и терена под нея. Изменението бе предложено от правителството по искане на финансовото министерство.

И двата текста бяха отхвърлени от народните представители в бюджетна комисия между първо и второ четене.

Народните представители не приеха и предложението на Мартин Димитров и Петър Славов от Реформаторския блок да има данъчно облекчение за физически лица, които правят дарение на семейства с деца, нуждаещи се от лечение. Това беше и единственият текст, по който имаше дебат и се стигна до прегласуване. На първото гласуване депутатите подкрепиха предложението, но то беше отхвърлено при прегласуването.

От измененията в ЗКПО депутатите приеха нормативно регламентираният праг за ограничение на плащания в брой в страната да бъде намален от 15 000 лв. на 10 000 лв. Целта на въвеждането на мярката бе, за да се ограничи сивата икономика. Първоначалната идея бе прагът да падне до 5000 лв., но предложението отпадна още в бюджетната комисия.

В мотивите на вносителя се посочваше, че промяната е в съответствие на наложилата се практика в държавите-членки на ЕС, където прагът за ограничаване на плащанията в брой е между 2000 и 3000 евро.