35% от щетите и жертвите на природни катаклизми в световен мащаб са вследствие на земетресения. През последните години се наблюдава тенденция за увеличаване на последиците от земни трусове. Това коментира проф. Емил Ботев, директор департамент „Сеизмология“ към Българската академия на науките (БАН), по време на международната конференция „Катастрофичните рискове в България – йерархия на отговорността“, на която Econ.bg е медиен партньор.

По думите на проф. Ботев сградният фонд в България е изключително уязвим от земетресения. Той представи примерен сценарий, според който при земен трус около София с магнитуд около и над 7 по скалата на Рихтер, над 2 млн. души ще бъдат засегнати. Жертвите ще бъдат 4500 души, а над 20 000 ще бъдат ранени. В такава ситуация разрушените сгради ще бъдат над 40 хиляди, а щетите ще са за около 20 млн. евро. Това подчертава важността от превенция и защита от катастрофични рискове у нас.

Друг вид природно бедствие, което е по-осезаемо от човека, са наводненията. През последните години и дори през последните месеци сме свидетели на щетите, които могат да се появят вследствие на водна стихия. На климатичните промени особено внимание обърна проф. Веселин Александров, директор департамент „Метеорология“ към БАН. По думите му „съвременният климатичен сигнал е: затопляне с повишена честота на екстремумите“. Отклоненията от нормите в климата влияят негативно върху всички сектори като земеделие, горско стопанство, туризъм и върху човека.

Той коментира и събитията от последната седмица в селата, свързани с проливните дъждове и наводненията. „Това, което се наблюдава е предизвикано от човешката дейност. През последните години се наблюдават много такива наводнения. Трябва да се правят предварителни изчисления от Министерството на околната среда и водите. Основна дейност обаче трябва да се прави от самите хора, които живеят в такива райони, общините също трябва да помагат. Хората трябва да се застраховат“, заяви той.

„Всяко 1 евро за превенция на природни бедствия спестява 9 евро за възстановяване“, така коментира ситуацията Антоанета Бойчева от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението.

На въпроса как да се предпазим от природните бедствия отговор се опита да даде застрахователният експерт Кирил Киров. По думите му водеща роля в йерархията на отговорността при катастрофичните рискове има държавата. Застраховането е ключов момент при разглеждането на рисковете от природни бедствия. Експертът посочи, че в момента едва 7-9% от броя на застрахователните договори включват клауза „природни бедствия“.

„Застрахователите трябва да проявяват инициатива, да предлагат мерки, според които да се споделят финансовите разходи при бедствия, защото държавата не би могла, а и не би трябвало да поеме всички разходи“, коментира Мария Станимирова, началник сектор „Международно сътрудничество, НАТО, ЕС и хуманитарни операции“ към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР.

Лукаш Бартол от дирекция „Вътрешен пазар и услуги“ към Европейската комисия (ЕК) представи Зелената книга на ЕК по проблемите на катастрофичното застраховане. „За да накараме хората да купят застраховка, трябва да разберат какво точно купуват“, категоричен е той.

За катастрофичната застрахователна програма в Испания разказа Алфонсо Ибанез, заместник-директор „Проучвания и международни отношения“. За ситуацията във Франция

Всички участници в конференцията, организирана от специализирания информационен портал ИНСМАРКЕТ, са категорични, че държавата, гражданите и бизнеса трябва да обединят усилия за създаването на една обща рамка за превенция и защита на частната и държавна общинска недвижима собственост у нас. На събитието беше представена и новата Стратегия за намаляване на риска от бедствия 2014 – 2020 г.