Иван Искров отново прехвърли топката по отношение на казуса Корпоративна търговска банка (КТБ). В интервю за БНТ той подчерта, че кризата с финансовата институция не може да бъде решен без политическо участие. „Аз не искам да казвам кой е виновен и кой не е. Това, което искам да кажа е, че без политическо решение по въпроса КТБ няма и не може да има отваряне на банката”, коментира Искров.
Главният гуверньор коментира, че „единственият, все по- теоретичен за нас, вариант е сегашните акционери да дойдат, да изсипят една торба пари в размер на 6 милиарда и половина, да ги преведат по сметките в Централната банка”. По неговите думи обаче решаването на проблема с КТБ с участието на акционерите няма как да се случи без държавна помощ. „Това няма как да мине без решение на правителството, подкрепено със съответните правомощия и решения на Народното събрание“, смята Искров. „Невъзможно e Българска народна банка да предостави ликвидност”, каза още той.
Управителят на БНБ подчерта, че гарантираните влогове са ангажимент на държавата, а не на БНБ или на Фонда за гарантиране на вземанията. „Дори в този случай да се стигне до отнемане на лиценз, изплащане на гарантираните депозити, което винаги сме считали, че е най-лошият вариант, но пак казвам – не зависи от Централната банка, отново ще има намеса и произнасяне на политическите сили, които ще влязат в 43-то Народно събрание. Защо? Защото всички ние знаем, че в крайна сметка това е ангажимент на държавата и държавата ще допълни тези около 1,6 млрд. лева, които са необходими, над събраните вноски във Фонда, за да се изплатят всички гарантирани депозити“, подчерта главният гуверньор.
Иван Искров коментира още, че след като предишният парламент е отхвърлил предложението на Централната банка за специално законодателство по случая с КТБ, институцията е продължила по пътя, предписан от законодателството. Той допълни, че именно това е, което правят квесторите. На въпрос защо обаче те са се забавили толкова с резултатите по отношение на състоянието на КТБ, Искров коментира, че това е станало заради „независещи от тях причини“.
По отношение на риска от стартиране на наказателна процедура от страна на Европейската комисия по случая с поставената под специален надзор финансова институция, Искров коментира, че „ако Комисията не се разбере със страната, няма нищо страшно. Затова има съд в Люксембург, който решава кой е крив и кой е прав. Ако се реши, че те са прави, тогава пак ще кажа - 43-то Народно събрание и следващото правителство ще има възможността да поправи Законът за гарантиране на влоговете“.
Главният гуверньор посочи, че е „безсмислено хората да пишат писма и да протестират“. „Законодателството е ясно – Фондът за гарантиране на влоговете започва да изплаща гарантираната част в 20-дневен срок, след отнемане на лиценза на търговска банка. Дали това ще се случи с Корпоративна търговска банка и нейната банка “Виктория” е много рано да се каже“, обясни той.
Иван Искров припомни, че в БНБ вече има постъпили желания от страна на акционерите за включване в оздравяването на КТБ. „Ние ще ги подкрепим. Има политици, пак казвам, които ще се произнесат дали да има държавни помощ или – не и чак тогава ще се реши”, потвърди той.
“Дали ще се случи – това също не зависи от Централната банка, а зависи от разговорите между заявилите желанието си за оздравяване акционери, представлявани от ЕПИК и българското финансово министерство. Съответно, зависи дали ще се получи парламентарна подкрепа за евентуално положително становище на българското правителство”, допълни още управителят на БНБ.
Главният гуверньор не пропусна да подчертае, че продължителният специален надзор над въпросната финансова институция е причинен от „независещи“ от БНБ причини. Към тях той причисли отхвърлените до сега варианти за одържавяване на КТБ, както и този за използването на специално законодателство по отношение на банката.
“Първоначално идеята беше да се одържави, за да може много бързо да се отвори. След това предложихме добре известния на Запад вариант – разделяне на добра и лоша банка, така щото всички вложители, клиенти без изключение – подчертавам, да имат достъп до своите сметки от 21 юли. Така или иначе, по независещи от нас причини, отново, колкото и да не им харесва на политиците да го казвам – винаги ще го казвам това нещо от тук нататък, не намерихме политическа подкрепа“, обясни управителят на БНБ.
Иван Искров акцентира върху това, че политиците „няма как да избягат от отговорност“ по отношение на КТБ, защото „това наистина не е отговорност на Централната банка“. „Най-отговорно, като управител на Централната банка, и Вашите записи се пазят, предполагам, поне сто години, заявявам, че Корпоративна търговска банка не може да бъде отворена само с усилията на БНБ”, каза той.
По отношение на информацията, че управителят на БНБ получава заплата от 80 хил. лв. месечно, Искров коментира, че тя цели нагнетяването на отрицателно мнение спрямо Централната банка. Що се отнася до скандарът с депутатът Вежди Рашидов, Иван Искров посочи, че вече е предприел съответните стъпки.
Управителят на БНБ коментира още, че въпросът за неговата оставка от поста не стои на дневен ред. Той подчерта, че това е въпрос на личен избор и преценка. Освен това той посочи, че „декларира, че ще бъда тук до решаване на въпроса КТБ”.
От своя страна омбудсмана Константин Пенчев коментира, че упреква БНБ за казуса с КТБ. "Моята теза винаги е била, че нашето законодателство не предвижда и не позволява при особен надзор да бъде заключена банка за 6 месеца", смята той. По думите му централната банка е удължила надзора с още 2 месеца без мотиви и обяснения защо това се налага.
„Излиза, че гарантираните влогове в България, не са съвсем гарантирани. Гражданите искат своите средства сега, веднага, това е смисълът на този закон“, коментира Пенчев.
