Управителят на БНБ Иван Искров е готов да подаде оставка, ако 42-рото Народно събрание постигне съгласие за избор на нов гуверньор. Целта е финансовата институция да не бъде оставена без ръководител в условията на политическа криза. Това се казва в позиция на управителя на БНБ, изпратена до председателя на парламента Михаил Миков, президента Росен Плевнелиев и премиера Пламен Орешарски.

„С настоящото писмо бих желал да информирам Вас, а чрез Вас – и председателите на парламентарните групи, че ако при обсъждане на програмата и приоритетите за работата на 42-рото Народно събрание до неговото разпускане на 6 август 2014 г. се постигне консенсус в програмата да се включи избор на нов Управител на БНБ, съм готов да подам оставката си веднага“, посочва Искров.

В мотивите си той посочва несъгласието на БНБ и нейния управител да бъдат използвани за предизборни политически цели чрез системни и неприемливи обвинения.

Неколкократно през последните дни различни партийни представители, включително и на парламентарно представени сили, отправиха настоятелни искания за оставка на гуверньора.

Наред с тези призиви бе посочено още, че БНБ чак сега с едномесечно закъснение започнала да си върши работата. Според Искров тези твърдения обаче се разминавали с истината.

По думите му от 20-и юни, деня, в който изпълнителните директори на Корпоративна търговска банка АД (КТБ) се обърнаха към централната банка с искане за поставянето й под специален надзор, и в който бе наложена тази мярка, БНБ продължавала да работи седем дни в седмицата и стриктно да изпълнява своите отговорности в съответствие с разпоредбите на Закона за кредитните институции (ЗКИ). В мотивите си Искров обяснява, че това е дълъг процес – минимум 3 месеца, както беше обявено.

„Но за да могат квесторите добре да си свършат работата, много вероятно е специалният надзор да бъде удължен, като максималният законов срок е 6 месеца. КТБ е четвърта по големина банка и процедурите, съгласно действащото законодателство, изискват време“, се казва в писмото.

Като невярно твърдение гуверньорът отбелязва и опита „да се вмени като отговорност на БНБ обявената дата за отваряне на КТБ – 21-ви юли. Както е добре известно, никой не би могъл еднолично да се ангажира с конкретна дата за отваряне на банката без подкрепата на парламентарните сили и правителството. Точно такава подкрепа за конкретна дата бе заявена от мнозинството представители на парламентарните групи на 21–22 юни по време на проведените интензивни консултации през почивните дни в сградата на БНБ“.

По думите му на тези разговори е била постигната договореност, че голяма банка като КТБ не трябва да бъде затваряна, а трябва да бъде спасена чрез одържавяване, в случая – с участието на Българската банка за развитие (ББР) и Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), и да бъде отворена на 21-ви юли, съгласно предвидените в закона процедури. Целта била да се ограничи системният риск за българската банкова система до групата на КТБ, както и да се предотвратят крайно негативните ефекти върху икономиката от блокирането на дейността на стотици частни и държавни фирми, болници, общини, университети, детски градини и др.

„Важно уточнение е, че без поемането на такъв конкретен ангажимент за ограничаване на системния риск до групата на КТБ би било немислимо успешното провеждане на т. нар. road show за пласирането на българската еврооблигация с падеж 2024 г., което беше планирано и се проведе от 23-и до 26-и юни във водещи европейски финансови центрове“, посочва Искров.

В съответствие с постигнатото съгласие БНБ, подкрепена от правителството и стоящите зад него политически сили, незабавно се заела с изработването на законопроект за изменение и допълнение на ЗКИ и предприела стъпки за депозирането му в Народното събрание.

„Трябва да се знае, че датата 21-ви юли бе функция на това съгласие, след което БНБ съобщи резултата пред медиите“, се казва в писмото.

След постъпването на заключенията от одиторската проверка (от „Делойт Одит” ООД, „Ърнст и Янг” ООД и „Афа” ООД) на активите и пасивите на групата на КТБ и установените от квесторите значителни касови липси, отново бяха инициирани поредица от политически консултации с трите основни парламентарни сили. Общото заключение на политическите сили, БНБ и правителството бе, че не следва да се обременява ББР с неустановени все още към онзи момент потенциални загуби, а е по-подходящо да се търсят доказани решения, използвани в страните от Европейския съюз при десетки аналогични случаи. Според него именно такова решение би било разделянето на – условно казано – „добрите” от „лошите” активи в отделни банки и възможността за защита на всички граждани и фирми в групата на КТБ.

„Още повече, че предварителните сондажи в Генерална дирекция „Конкуренция” на Европейската комисия (ЕК) ясно показаха предпочитанието на контролните органи там за подкрепа именно на такова решение на проблема, а не за обявяване на банката в несъстоятелност и изплащане единствено на влоговете в гарантирания от закона размер до 196 хиляди лева“, посочва Искров.

По думите му препоръката на ЕК целяла и да се избегне появата на системен риск за цялата банкова система и негативно отражение върху българската икономика.

Като резултат от това и след консултации с представители на трите основни парламентарни сили, БНБ и МФ се заели с разработването на вариант за законодателно решение на проблема.

„Напомням, че централната банка беше отговорна за представянето на експертен вариант за решение, а парламентарно представените сили са пълноправните субекти, които решават това. Именно това имах предвид, казвайки „На ход са политиците”, допълва Искров.

В крайна сметка при проведените на 14-ти юли нови консултации при президента парламентарните лидери не постигнаха съгласие относно междувременно изготвения законодателен вариант. В мотивите си гуверньорът обяснява, че това несъгласие е било причината КТБ да не отвори на 21 юли.

„Подчертавам, че на БНБ бе възложено да предложи експертно решение, отговарящо на политическа воля, която в последствие не бе потвърдена. Именно в рамките на консултациите при държавния глава, след споделените различни мнения и изказана критика към централната банка от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, заедно с персонално искане да подам своята оставка, аз ясно заявих, че ако моята оставка ще обедини трите политически сили зад централната банка, така както бяха обединени политиците от ЕС зад централните си банки за решаването на своите банкови проблеми, то аз съм готов да я предоставя незабавно и моля президентът Плевнелиев да я включи като точка от окончателното решение след консултациите. Такова решение не беше взето“, посочи управителят на централната банка.

„Именно по тези причини не приемам продължаващите опити БНБ да бъде използвана като предизборна партийна играчка чрез персонални атаки срещу нейния управител. Явно се разчита на традиционната ми сдържаност в публичните ми изказвания като управител на БНБ и се предполага, че и този път ще премълча. Този път, обаче не мога да премълча! Нещо повече, по никакъв начин не съм съгласен – заради проблемите на една търговска банка – да бъдат хвърляни незаслужени упреци към институция като БНБ!“, казва Искров.

Искров посочи като неверни твърденията, че представители на един от акционерите в КТБ – Държавният резервен фонд на Султаната Оман – не са били канени на среща и с тях не е разговаряно. По думите му разговори е имало и като такъв пример той посочва проведената на 10-и юли среща в сградата на Министерския съвет с висши дипломатически представители на Султаната Оман и на Фонда. На нея от българска страна присъствали вицепремиерът Даниела Бобева, министърът на финансите Петър Чобанов и управителят на БНБ.

„На тази среща българската страна ясно изрази желанието си за сътрудничество в рамките на закона. И в момента сме в процес на професионална кореспонденция с този акционер на КТБ. Тази информация също беше предоставена на политическите лидери по време на консултациите при президента, изтъква гуверньорът.

„Друго неотговарящо на истината твърдение е за някакви „чували“, които аз съм твърдял, че са използвани за изнасяне на суми в брой от КТБ. Никога не съм коментирал как са изнасяни касови наличности, а само какви документи са постъпили в БНБ от квесторите и тяхното предаване на прокуратурата. Впоследствие органите на досъдебното производство потвърдиха пред медиите наличието на такива липси в споменатия размер“, посочва Искров.

„Още веднъж ясно заявявам – мога и нося своята отговорност като Управител на БНБ! Но не мога и нямам право да нося отговорност за неизпълнени политически ангажименти на която и да е политическа сила“, казва Искров в писмото.

Той уверява, че при постигната договореност за избор на нов управител в рамките на този парламент незабавно ще депозира оставката си, за да улесни процеса по избирането.

„Правя това уточнение, тъй като според чл. 12, ал. 7 от Закона за БНБ, правомощията на Управителя се прекратяват по силата на закона три месеца след депозирането на оставка, независимо дали има воля за избор на нов управител или не. Неизбирането на управител би бил най-бързият начин за внасяне на хаос в дейността на тази изключително важна за финансовата стабилност на страната институция“, посочва Искров.