Българският кодекс на труда и в момента позволява въвеждане на идеята за работа три дни в седмицата по 11 часа на ден, смята министърът на труда и социалната политика в оставка Хасан Адемов. Той обясни, че три работни дни дори по 12 часа на ден правят 36 работни часа в седмицата, което не надвишава ограничението в Кодекса на труда от 40 часа седмично.

„Освен това разпределението на работното време само в три дни позволява и спазване на ограничението, че между две смени работникът трябва да има поне 12 часа почивка, а междуседмичната отмора да е поне 24 часа“, каза министърът на труда и социалната политика в оставка.

Той обясни, че тази възможност и в момента се ползва от много фирми. Така работят охранителите, заводи, в които се работи на смени, и пр. Фирмите имат пълна свобода да решат в колко дни ще изберат да разпределят работното време на хората си, стига да спазват ограниченията, каза Адемов.

Според него текстовете на Кодекса на труда допускат и много изключения.

Той посочи, че записът в чл. 136 на КТ гласи, че работната седмица е 5-дневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. Следваща алинея на същия член пък определя, че нормалната продължителност на работния ден е 8 часа.

„Реално обаче няма ограничение задължително да се работи 40 часа седмично, а да не се работи повече от 40 часа. Реално свободата на фирмите как да работят техните служители е дадена в чл. 139 на Кодекса на труда. Той предвижда разпределението на работното време да става с вътрешни правилници. Дава се право и на въвеждане на смени за избрани от работодателя категории служители и работници“, посочи Хасан Адемов.

По думите му КТ предвижда сменната работа вече да може да бъде и по 12 часа на денонощие. Единственото ограничение тук е това за размера на дневната и на седмичната почивка.

„Работодателите може да променят продължителността на работното време и според разпоредбите на чл. 136а от Кодекса на труда. Той им дава право по производствени причини да удължат работния ден през част от дните и да го компенсира с намаляване през други дни от седмицата. Тези текстове са в услуга най-вече на заводите при спад на заявките от клиенти или пък при изненадваща поява на огромна по обем работи и се прилагат временно. За тях се праща уведомление до Главната инспекция по труда“, обясни министърът в оставка.

Той добави, че при увеличаване на работата по този чл. 136а от Кодекса на труда продължителността на работната седмица не може да е по-голяма от 48 часа, а на работния ден - повече от 10 часа. Има и ограничение да не може да се работи на увеличено време повече от 20 дни последователно или повече от 60 дни в рамките на една календарна година.

„Неосъществима в България обаче е другата идея на милиардерите, след като се работи на намалена работна седмица, хората да се пенсионират на 75-годишна възраст“, смята Адемов.

Той коментира, че при нашата продължителност на живота не всеки може да работи до 75 години, още повече че работоспособността на възрастните хора е индивидуално качество.

Адемов подкрепи тезата си и с данни на Националния статистически институт, според които средната продължителност на живота в България е 74,5 години, тоест под пенсионната възраст, която предлага Карлос Слим.

Разбита по полове, средната продължителност на живота у нас е 71 години за мъжете и 78 години за жените, информира в. „24 часа“. Тоест при пенсионна възраст от 75 години мъжете масово няма да доживяват до пенсия, а жените ще имат само 3 години живот от пенсионирането си до смъртта.

Засега амбицията на България е да стигне до пенсионна възраст 65 години и за мъжете, и за жените.

„Средните показатели са за статистиката, а работоспособността е индивидуална, особено в напреднала възраст. Един човек може да работи по 8 часа пет дни в седмицата и да го прави до 80-годишна възраст, а друг може да работи по 4 часа дневно и на 60 г. вече да не е работоспособен. Заради това всъщност възрастта, в която да се пенсионира конкретният човек, зависи главно от неговото лично решение и това на работодателя му“, обясни Хасан Адемов.