България има малко поводи за оптимизъм. Дори след оставката на правителството, бъдещето изглежда мрачно. Това се казва в анализ на германския журналист Франк Щир, публикуван в журнала Internationale Politik und Gesellschaft.
В публикацията се коментира, че доскорошният лидер на БСП Сергей Станишев е трябвало да се оттегли от поста си още през юни миналата година, след избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Щир започва материала си с припомняне на думите на бившия вътрешен министър Румен Петков по отношение на Станишев: "Няма избори, които Станишев да не може да изгуби". По този начин Петков иронизира факта, че БСП, под ръководството на своя лидер Станишев, изгуби последните национални, местни и европейски избори от своя конкурент ГЕРБ, пише германският журналист.
В своя анализ той посочва, че след 13 години ерата на Станишев вече приключи, като на последното партийно заседание на БСП за председател бе избран Михаил Миков. Три дни по-рано Народното събрание вече бе гласувало оставката на кабинета "Орешарски", който ще остане в историята като най-кратко управлявалото правителство след 1989 г., пише германския журналист.
"Оставките на Станишев и Орешарски представляват повратна точка и опит за историческа рекапитулация на политиката от последните години", се казва в анализа. Изводът е един: след години на политически борби и икономическиа стагнация България насрочи за 5 октомври избори, които са продължение на трагичната история на страната, която наподобява фарс, пише Щир.
Той припомня как кървавите бунтове и протестите срещу високите сметки за ток принудиха Бойко Борисов да подаде оставка преждевременно през февруари 2013 г.
"През 90-те години пожарникарят Борисов работеше като бодигард на сваленият от власт вече политически лидер Тодор Живков, а по-късно бе охрана и на Симеон Сакскобургготски. При управлението на Сакскобургготски след 2001 г. Борисов бързо се издигна до поста главен секретар на МВР. Без да има реални успехи в борбата срещу престъпността, Борисов успя да стане много популярен сред хората чрез дрезгавия си глас и чара си", пише Щир, припомняйки как през 2005 г. Борисов бе избран за кмет на София, а през 2009 г. и за премиер.
След като управлява три години и половина, Борисов подаде оставка, а след предсрочните избори новото правителство бе съставено чрез коалиция между БСП и ДПС, се казва в анализа. Само две седмици след встъпването си в длъжност кабинета Орешарски избута страната към най-горчивите и масови протести след политическите вълнения от 90-те. Това стана с решението депутатът от ДПС Делян Пеевски да бъде назначен за шеф на ДАНС, пише Щир.
"Трудно бихме могли да си представим по-провокативна номинация, тъй като от началото на века Пеевски е събирателен образ за политически игри, корупция и медийна злоупотреба", се казва в анализа. По думите на автора единственото рационално обяснение на избора на Пеевски е, че той би могъл без скрупули да вкара бившите управляващи в затвора.
Продължилите месеци наред протести обаче не можаха да накарат правителството да подаде оставка. Това стана едва когато след изборите за Европейски парламент Лютви Местан видя ниския резултат на своя коалиционен партньор и заговори за край на управлението. Това доведе и до заминаването на Станишев като евродепутат в Страсбург, смята Щир.
Той припомня думите на лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който заяви, че ако партията му не получи пълно мнозинство на изборите, БСП и ДПС ще управляват отново.
"Повод за оптимизъм обаче липсва, защото е твърде вероятно в близките години най-бедната страна в Европейския същз отново да бъде управлявана от кабинет на малцинството и популизма. И огромна вина за това има Станишев, който обеща, че след "диктатурата на Борисов" ще върне България към нормалността", казва още Щир.
