България може да загуби през над 193 млн. евро от оперативните програмина ЕС, съобщи днес заместник министър-председателят по управление на средствата от Европейския съюз Илияна Цанова. Тя добави, че тази загуба е изчислена на база представените към 15 август данни за изпълнението на програмите и заложените прогнози към края на 2014 г.

Най-големи се очертават загубите в оперативните програми "Околна среда" - близо 82 млн. евро, и в "Регионално развитие" - над 18,4 млн. евро. Загубите в Програмата за развитие на
селските райони и Оперативна програма "Развитие на сектор "Рибарство" се очаква да бъдат 78,3 млн. евро и 5,4 млн. евро, допълни земеделският министър Васил Грудев.

Усвояването на парите от Европейския съюз е изключително важно за България, защото през тези фондове се осъществяват 72 процента от публичните инвестиции в страната, посочи Илияна Цанова, цитирана от правителствената пресслужба. Само в три държави - Словакия, Литва и Унгария, делът на публичните инвестиции от еврофондове е по-висок, добави тя.

Усвояването на европарите от страните-членки към 15 юли е средно 64 процента, а в България е 50 процента. По този показател сме близки със Словакия, Италия, Малта и Чехия.
Най-добре, с 80 процента успеваемост, се представят Литва, Гърция и Швеция, пише в анализа, предоставен от вицепремиера.

Тя припомни, че общият бюджет на България по оперативните програми за периода 2007-2013 година е малко над 8 млрд. евро. От тях парите от ЕС са 6,6 млрд. евро, а националното съфинансиране е за над 1,3 млрд. евро.
Верифицираните разходи в дела на парите от ЕС към 15 август тази година са за общо 3,69 млрд. евро или 55 процента от бюджета. Само от началото на годината до 15 август са верифицирани- 625,5 млн. евро или 47 процента от нетната цел за 2014 г., стана ясно от презентацията на Цанова.

Сертифицираните разходи като дял от ЕС към средата на август са за близо 3,5 млрд. евро или 52 процента от бюджета. Само от началото на годината до 15 август са сертифицитани – 449,3 млн. евро или 33 процента от нетната цел за тази година. До края на годината остава да бъдат сертифицирани разходи за 883,5 млн. евро.

На 2 септември ще направим кръгла маса, на които ще бъдат обсъждани основните грешки при управлението на еврофондовете, съобщи Цанова. 74 процента от тези грешки са в системата на обществените поръчки, където е възможно да има и злоупотреби. Тук може да се търси и лична отговорност от участниците в процеса, за да не се налага държавата да плаща. Точно заради това кръглата маса ще бъде открита за медии само в началото и на нея ще бъдат поканени представители на ДАНС и на прокуратурата, каза Илияна Цанова. Системните грешки са ясни - неефективен предварителен контрол и слаб административен капацитет на управляващите органи и на бенефициентите, каза вицепремиерът Цанова. Затова е важно при новата оперативна програма "Добро управление" да обучим хора, които да не допускат досегашните грешки, допълни тя.

Сериозни проблеми наследихме по спрените от ЕК две приоритетни оси (съответно за градско развитие и развитие на туризма) на другата водеща програма – тази за регионално развитие. Сертифициращият орган от българската страна беше спрял плащанията по останалите оси на ОПРР, коментира още Цанова.

Замразени плащания, които на практика поставят в риск усвояването на всички средства по тези програми. Дългът към общините и към строителните компании беше достигнал над 800 милиона лева, основно заради спрените евросредства. Под заплаха беше строителният сезон, десетки български градове останаха разкопани, хиляди работници не получаваха своите възнаграждения.

Проблеми не липсват дори и там, където плащанията към строителите се извършват регулярно. Установяваме сериозно забавяне и липса на мобилизация на строителните фирми по някои от обектите на оперативна програма „Транспорт”, които са получавали регулярно плащания, но очевидно при занижен контрол на изпълнението.

През последната година имаше противоречиви действия и послания от националните органи към европейските ни партньори. Налице бяха конфликти между бенефициентите и органите на управление и контрол на фондовете, което сигнализира за неспособност на системата да се справи с подобно предизвикателство. Всичко това даде сигнал на Европейската комисия, че в България има риск, като в резултат Комисията предприе превантивни действия, каквото е спирането на средства по определени програми.

Заварихме липса на добра организация и недостатъчен капацитет, за да се посрещнат всички задачи, пред които са изправени управляващите органи. Налице е липса на координация по хоризонтални въпроси, засягащи всички оперативни програми. Опитът рядко се споделя, поради което наблюдаваме повторение на едни и същи грешки в различните органи. Това е валидно не само за добилите лоша слава грешки, водещи до финансови корекции, но и по редица други въпроси.

Усвояването на европейските средства е въпрос на национален интерес. Европейският съюз е най-големият инвеститор в България, като 72 процента от публичните инвестиции в страната са от евросредства, припомни Цанова.
Експертите добавиха още, че бенефициентите трябва да завършат своите европроекти най-много до 2016 г., за да може да не се загуби европейското финансиране за тях според правилото n+2.