Страните от организацията на износителите на петрол ОПЕК изненадващо постигнаха първото от 2008 г. насам предварително споразумение за намаляване на добивите и ще търсят подкрепа от други производители извън картела.
Това стана в края на тридневни консултации в кулоарите на енергиен форум в Алжир и новината веднага предизвика поскъпване на петрола с 6%.
Оценките на анализатори се движат между "историческо събитие" и изтъкване, че засега са известни твърде малко подробности.
ОПЕК се договори съвместният добив да е в рамките на 32.5-33 млн. барела на ден, като се смята, че в момента се добиват 33.24 млн. Барела. "Решихме да намалим производството с около 700 000 барела на ден" каза иранският министър на петрола Биджан Занганех.
Но конкретното разпределение на орязването на добивите по държави ще стане известно на срещата на организацията в централата ѝ във Виена на 30 ноември. След като се постигне поставената цел ще бъде търсена подкрепа за тази политика и от държави извън ОПЕК, за да се намали големият излишък от суровина на световните пазари.
На борсите цената на петрола веднага поевтиня, като в четвъртък сутринта сортът "Брент" стигна до 48.70 долара за барел (+5.9%), а американският лек петрол – 47.17 долара за барел (+5.6%). Това са най.високите цени от две седмици насам. В сряда ефектът се усети и върху цените на акциите на енергийните компании на Уолстрийт, където те поскъпнаха с 4% - най-бързото повишение в рамките на един ден от януари насам.
Според Фил Флин, анализатор от Price Futures Group в Чикаго, споразумението би трябвало да спре поевтиняването на петрола и да върне цените около 60 долара за барел. "Това е краят на ценовата война. ОПЕК обяви победа", смята той.
Но има и силни гласове, напомнящи, че има много фактори, които може да попречат на картела да постигне целта си.
Преди всичко ОПЕК е известна с редица случаи, когато членовете ѝ не спазват обещаните квоти, добиват и изнасят повече от ангажимента си и предоставят статистика, разминаваща се с реалността.
До разпределянето на националните квоти има повече от 2 месеца – време, достатъчно страните членки да променят доста неща и дори да се опитат рязко да увеличат добива си преди да влезе в сила ограничението.
Важно е и как ще реагира Русия, добиваща петрол с рекордно високо темпо – дали ще се съгласи да свие производството в момент, когато бюджетът болезнено се нуждае от валутни приходи, или ще се възползва от освободеното пазарно пространство и ще опита да го запълни.
Поскъпването на петрола прави отново ефективен добива от сондите за т.нар. шистов петрол в САЩ, които отново може да заработят и да обезсмислят решението на ОПЕК от Алжир.
Джеф Куигли от Stratas Advisors в Хюстън казва да не се прибързва с оценките, защото "дяволът е скрит в детайлите и първо искам да чуя как иранският петролен министър обещава, че страната му няма да се върне към нивата на добив и износ от преди санкциите".
Майкъл Коен от Barclays в Ню Йорк споделя този песимизъм: "Смятаме, че няма да се случи нищо повече от запазване на статуквото, в което Саудитска Арабия традиционно намалява добива си след края на лятото – това е добър начин да представиш на света нещо, което вече се случва така или иначе".
Отвъд конкретния ефект върху пазарите анализаторите обръщат внимание на други важни въпроси – дали Саудитска Арабия се завръща като наистина решаващ фактор в ОПЕК и сигнал ли е това за нова фаза в отношенията между саидитците и иранците.
