Потребителите в Източна Европа се отнасят негативно към сивата икономика и биха насърчили правителствата си да се борят с нея. Това декларират над 80% от запитаните в проучване на IPSOS по поръчка на "Мастеркард" (Mastercard), проведено в 10 страни - България, Босна и Херцеговина, Хърватия, Чехия, Унгария, Полша, Сърбия, Словакия, Словения и Румъния).

Също така в момента, в който осъзнаят, че безкасовите плащания и вземането на касови бележки помагат в борбата срещу търговски измами, гражданите са склонни да променят навиците си при пазаруване, казват авторите на проучването.

В почти всички държави, които покрива проучването, повечето граждани са наясно със сивата икономика и я приемат като отрицателно явление. Мнозинството (69%) разбира, че сивата икономика води до намаляване на средствата, предназначени за обществени услуги като образование, здравеопазване и пътна инфраструктура.

Над 70% осъзнават, че прикриването на доходи от данъчните инспекции има негативно въздействие върху растежа на икономиката и води до нелоялна конкуренция. Над 80% от потребителите биха призовали правителствата си да предприемат действия за борба със сивата икономика (вариращи от 72% в Полша до 92% в България и 93% в Босна и Херцеговина).

Запитаните потребители разбират, че с нерегистрирането на всички или на някои от транзакциите с цел избягване на данъци допринасят за растежа на сивата икономика. Въпреки това проучването сочи, че много от тях не осъзнават, че собствените им навици при пазаруване могат да доведат до положителна промяна.

Почти половината от запитаните (45%) вземат касови бележки само когато знаят, че може да им потрябват. Освен това те не са запознати с това, че електронните плащания могат значително да помогнат в борбата със сивата икономика. Само 37% от запитаните идентифицират разплащането с карта вместо с пари в брой за един от начините за борба със сивата икономика. В Унгария едва 13% са отговорили по този начин, което е едно от най-ниските нива на информираност в Източна Европа.

След като потребителите разберат, че промяната в тяхното собствено поведение при пазаруване може да помогне в борбата със сивата икономика, те са съгласни да го направят. Близо 80% от запитаните са склонни по-често както да извършват плащанията си електронно (от 60% в Словения до 85% в Румъния; средно 76% за Източна Европа), знаейки, че електронните транзакции помагат за намаляване на сивата икономика, така и да вземат касови бележки при всяко плащане (от 71% в Чехия до 94% в България; средно 86% за региона).

Според проучването на EY "Намаляване на сивата икономика чрез електронни разплащания", поръчано от Mastercard през 2016 г., пасивното поведение е причина за най-голям дял от сивата икономика в района на Източна Европа. Потребителите остават "пасивни" в усещането, че не получават никакви преимущества, а често дори не са запознати с това, че търговецът не отчита продажбите пред данъчните служби.

"Нашето изследване показва, че потребителите в Централна и Източна Европа всъщност са съюзници на правителствата в борбата срещу сивата икономика. Въпреки това те често не знаят, че собствените им навици при пазаруване могат да доведат до промяна. Само когато разберат връзката между регистрирането на ежедневните им покупки и възможностите да получат предимства от по-добри обществени услуги, са съгласни да променят навиците си при пазаруване", коментира Джордж Саймън, президент на Mastercard за Централна и Източна Европа.

Новото изследване разкрива още, че високото ниво на информираност за сивата икономика води до по-големи очаквания от правителствата да се борят срещу нея. В тези държави (Босна и Херцеговина, Сърбия, България и Хърватия) запитаните смятат, че потребителите трябва да участват в борбата със сивата икономика, като ограничат възможностите на бизнеса да прикрива доходите си.